Решение № 13135 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14806/2012 г.

Решение № 13135 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14806/2012 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 6, ал. 6 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти /ЗОСОИ/. Образувано е по касационната жалба на Емилия Давидкова Балабанова, чрез адв. Светла Бамбалска от САК и Христина Давидкова Господинова от гр. София, ул. "Боянски възход" № 41, срещу решение № 5414 от 15.10.2012 г., постановено по адм. дело № 3647/2011 г. на Административен съд София -град, второ отделение 37 състав. В жалбата се подържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се, че неправилно е тълкувана нормата на чл. 4, ал. 3, т. 1, б. "б" от ЗОСОИ. Моли се отмяната на съдебното решение, като на негово място съдът да постанови друго, с което да се определи размера на обезщетението по действителни пазарни цени. В съдебно заседание касационната жалба се подържа по изложените в нея основания и се твърди, че административният съд неправилно е тълкувал и нормата на § 3а от ПЗР на ЗОСОИ. Ответната страна - Областен управител на област София, чрез процесуалния си представител юрк. Кюртева в писмен отговор по касационната жалба от 23.11.2012 г. и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а съдебното решение, като постановено в съответствие с материалния закон да бъде оставено в сила. Претендира се юристконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, а съдебното решение, като постановено в съответстие с приложимия закон и представените по делото доказателства да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащо на оспорване решение и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С оспореното решение, първоинстанционният съд, в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ е отхвърлил жалбата на двамата касатори, срещу заповед № РД-23-003 от 8.04.2011 г. на областния управител на Област София, с която е утвърдена оценка, на основание заповед № РД-21-009 от 26.01.2010 г. и заповед № РД-21-009 от 29.07.2009 г., с която е уважено искането на жалбоподателките за обезщетение с жилищни компесаторни записи за недвижим имат находящ се в гр. София, ул. "Боянски възход" № 41 и представляващ масивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 54 кв. м и незастроено дворно място от 464 кв. м. За да постанови този резултат, решеващият съд е приел за установено, че заповед № РД-23-003 от 8.04.2011 г., с която е определено обезщетение в жилищни компесаторни записи в размер на по 39 200 лв. за всяка една от касацинните жалбоподателки, не страда от нито един от пороците на административния акт, посочени в чл. 146 от АПК. Прието е че процесният имот попада в трета зона по зонирането на гр. София, определено с решение по т. 2 от протокол № 44 от 8.06.1998 г. на Столичния общински съвет. Оценката на имота, проведена по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1, б. "б" и т. 3 от ЗОСОИ, във връзка с § 3а от ПЗР на ЗОСОИ, е приета за правилна. След извършената проверка по реда на чл. 218 от АПК, настоящата инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Правилно решаващият съд при постановяването на оспореното решение е приел, че при издаването на административния акт са спазени материалноправните и административнопроизводствените правила. Основателно съдът е приел, че ЗОСОИ разписва специални правила при определянето на действителна пазарна цена. Тази пазарна цена се различава от приетото понятие в гражданския оборот за действителна пазарна цена. Определянето на действителна пазарана цена по чл. 4, ал. 3, т. 3 от ЗОСОИ отнасяща се до имоти, подробно изброени в т. 1, б. "б" на цитирания текст се извършва по реда на § 3а от ПЗР на ЗОСОИ, като получената стойност се удвоява. Правилно съдът е приел и кредитирал безспорно компетентната съдебно-техническа експертиза изготвена от вещо лице геодезист, съгласно която имотът попада в трета зона по зонирането на София. Настоящата инстация не споделя доводите на касаторите, че настоящия казус не попада в обхвата на разпоредбата на § 3а от ПЗР на ЗОСОИ, тъй като оспорването на оценката дадена от административния орган е започнало на 05.08.2008 г., а законовата разпоредба на § 3а влиза в сила с ДВ, бр. 45 от 2002 г. и е относима само за висящите по този закон производства. При систематическото и логическо тълкуване на разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 3 във връзка с т. 1, б. "б" от ЗОСОИ, действала към момента на издаване на оспорения административен акт и към настоящия момент, законодателят с нормата на § 3а от ПЗР на ЗОСОИ, не изключва производствата образувани по- късно от публикуването и в ДВ, бр. 45 от 2002 г., а включва в кръга на приложението и и заварените висящи производства. Всеки друг ред на изчисляване стойността на обезщетението по действителна пазарна цена по реда на ЗОСОИ би противоречал на самия закон. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Ответната страна е направила искане за присъждане на юристконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 228 във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, ответникът има право на разноски в размер на 150 лв., определени по реда на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,