Решение № 1146 от 24.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3206/2010 г.

Решение № 1146 от 24.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3206/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Септември срещу решение № 35 от 27.01.2010 г. по адм. дело № 772/2009 г. по описа на Административен съд Пазарджик в частта му относно размера на присъденото обезщетение. Жалбоподателят твърди, че в оспорената част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Стоил Георгиев Стоилов от гр. Пазарджик, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е частично основателна. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба настоящият състав на Върховния административен съд, взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил Община Септември да заплати на Стоил Георгиев Стоилов сумата 6878.20 лв., представляваща обезщетение за времето, което е останал без работа поради прекратяване на служебното му правоотношение, ведно с изтеклата законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, отхвърлил е иска на Стоил Стоилов в останалата част до претендирания от него размер от 7921.40 лв., както и е осъдил общината да му заплати направените по делото разноски съразмерно уважената част на иска. От фактическа страна съдът приел за установено, че с влязло в сила решение на 22.04.2009 г. е отменена заповед № 222 от 14.03.2008 г. на кмета на община Септември, с която на Стоил Стоилов му е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Установено е също така, че ответникът не е заемал държавна служба и не е получавал възнаграждение за друга работа за периода 14.03.2008-22.04.2009 г., с изключение на периода 20.05-29.05.2008 г., когато е работил във "Италфруит" ЕООД с месечно възнаграждение от 510 лв. По делото е назначена и съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение относно размера на дължимото обезщетение, като база за определяне на обезщетението е взето възнаграждението от 687.82 лв., представляващо брутната месечна заплата на Стоилов към момента на признаване на уволнението за незаконно. При така установената фактическа обстановка, съдът е направил извод, че са налице предпоставките на чл. 104, ал. 1 ЗДСл., като на ищеца в първоинстанционното производство му се дължи обезщетение в размер брутната заплата на служителя за периода, който е останал без работа, но за не повече от 10 месеца. Приел е, че следва да се възприеме варианта от заключението на вещото лице без 10% увеличение на основната заплата на ищеца, тъй като конкретното увеличение за всеки служител не е въведено като нормативно задължение със строго фиксиран размер, а е предоставено на преценка на органа и зависи от различни фактори, включително и каква е атестационната оценка на служителя. Мотивиран така, първостепенният съд е присъдил на Стоил Стоилов обезщетение в размер на 10 брутни заплати ведно със законната лихва върху тях. Същевременно е приел за неоснователно възражението на процесуалния представител на община Септември за приспадане от размера на обезщетението на сумата, получена от Стоилов като възнаграждение за извършена от него работа за периода 20.05 - 29.05.2008 г. Решението, в оспорената част, е постановено в нарушение на материалния закон. По делото страните не спорят относно фактите. Безспорно е, че се е осъществила хипотезата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл., съгласно който държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца, а брутната заплата за определяне на обезщетението е определената брутна заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно. В конкретния случай спорът се свежда до това дали от присъденото на Стоилов обезщетение следва да се приспадне получената сума, когато същият е работил по трудово правоотношение при друг работодател в рамките на периода от 10 месеца, за който е бил обезщетен. При присъждане размера на обезщетението съдът не е тълкувал и приложил правилно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл., поради което настоящият състав намира, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Налице е хипотезата на чл. 222, ал. 1 АПК, като съдът следва да отмени решението и да постанови друго такова по съществото на спора. По несъмнен начин по делото е установено, че Стоил Стоилов е извършвал работа по трудово правоотношение в "Италфруит" ЕООД за периода 20.05-29.05.2008 г., който попада в рамките на периода от 10 месеца след прекратяване на служебното му правоотношение, като срокът започва да тече от датата на прекратяване на служебното правоотношение, тъй като от този момент държавният служител е престанал да заема държавна служба, в който смисъл е и нормата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Размерът на месечното му възнаграждение е 510 лв. както се установява от трудовата му книжка. В този смисъл законосъобразни са доводите на касатора, че от обезщетението на ищеца следва да се приспадне полученото от същия възнаграждение, но не пълният размер на месечната му заплата, а възнаграждението за реално отработените 8 дни, което възлиза на 204 лв. (при месечно възнаграждение от 510 лв., 20 работни дни през месец май и 8 реално отработени дни от ищеца, то действително полученото възнаграждение от Стоилов е в размер на 204 лв.). При това положение дължимото на ищеца обезщетение съгласно чл. 104, ал. 1 ЗДСл. следва да се изчисли като от 6878.20 лв. се приспадне полученото от него възнаграждение по трудов договор в размер на 204 лв., т. е. дължимият размер на обезщетението е 6674.20 лв. ведно с изтеклата лихва за забава. С оглед претендирания размер на иска (7921.40 лв.), неговата уважена част (6674.20 лв.) и отхвърлената част (1247.20 лв.), дължимите на двете страни разноски следва да се изчислят на принципа на компенсацията. След извършените изчисления, на ищеца се дължат разноски в размер на 345,45 лв., на община Септември 126 лв. Предвид изложеното, последната следва да бъде осъдена да заплати на Стоил Георгиев Стоилов разноски в размер на 221,45 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,