Решение № 8389 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6341/2014 г.

Решение № 8389 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6341/2014 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Голдън Бъг" ЕООД със седалище гр. Несебър, представлявано от управителя Стела Михайлова Александрова, чрез адв. Христо Райчев, срещу решение № 267 от 26 февруари 2014 г., постановено по адм. д. № 1507/2013 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 424/23 май 2013 г. на кмета на община Несебър. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника - кмета на община Несебър, чрез юрк. Веселин Радев, е постъпила писмена защита, в която са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на "Голдън Бъг" ЕООД е образувано по жалба на "Голдън Бъг" ЕООД срещу заповед № 424/23 май 2013 г. на кмета на община Несебър, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на незаконен строеж: "Двуетажна масивна сграда с кантар за товарни автомобили", извършен в поземлен имот с идентификатор 61056.86.21 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Равда, област Бургаска. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила., както и че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 и 6 от ЗУТ. Прието е също така, че не са налице предпоставките за търпимост на строежа, тъй като е изграден в земеделска земя и без одобрен подробен устройствен план. Поради това административният съд е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. Административното производство е започнало със съставянето на констативен акт по реда на чл. 225а, ал. 2, изр. 1 от ЗУТ на 07 март 2013 г. Този акт и издадената въз основа него заповед, оспорена пред административния съд са били съобщени на оспорващия по реда на чл. 225а, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ. Това е неправилно, тъй като дружеството - жалбоподател е нарушителя и той е бил известен на административния орган. Независимо от това, законосъобразно и обосновано е прието от първоинстанционния съд, че допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила не е съществено, тъй като не е довело до нарушаване правата на жалбоподателя, включително и това на защитата му срещу издадения административен акт. Жалбоподателят е направил възражения по съставения констативен акт писмено на 18 април 2013 г. независимо от начина, по който този акт му е бил съобщен и е представил доказателства в административното производство. Жалбата срещу заповедта е приета за допустима. В съдебното административно производство жалбоподателят е реализирал защитата си в пълен обем. Оплакването за допуснати нарушение на административнопроизводствените правила е неоснователно. Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на материалния закон. Административният съд е приел, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ поради това, че е изграден без строителни книжа. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя, нито се представят строително разрешение и инвестиционен проект за строежа. На това основание заповедта за премахването му е законосъобразна, независимо, че не се установява строежът да е незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Предназначението на констативния акт е да постави началото на административното производство и да установи вида и характера на извършеното строителство. Дали това строителство представлява незаконен строеж, правните и фактическите основания за премахването му се посочват в акта по чл. 225а от ЗУТ, което изискване в случая е спазено. Липсата на пълна идентичност между посоченото в констативния акт и в заповедта за премахване на незаконния строеж, на което се позовава касатора, не е основание за отмяна на административния акт. По делото е установено, че строежът е извършен в периода 1999-2000 г. Изграден е върху земеделска земя, без да е одобрен подробен устройствен план, предвиждащ извършването на такова строителство. Поради това законосъобразен е извода на административния съд, че строежът не е търпим по смисъла на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ. Една от предпоставките за това е строежът да е допустим по действащия подробен градоустройствен план към момента на извършването му или по този закон. Такъв план не е одобряван нито към момента на извършването на строежа, нито сега. Статутът на земята, върху който е извършен строежа, продължава да бъде "земеделска земя". С оглед времето на извършване на строителството е неприложима разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, но независимо от това строежът не може да бъде търпим и по силата на тази норма ако е изграден в територия, за която няма одобрен подробен устройствен план. Само този акт регламентира вида на строителството, което може да се извършва и само въз основа на него може да се приеме, че строежът е търпим или не по разпоредбите, действали при извършването на строежа и по този закон. Представените с касационната жалба доказателства установяват висяща административна процедура по § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ за узаконяване на процесния строеж. Със заповед № ДК-10-ЮИР-9/25 февруари 2014 г. на началника на РДНСК Югоизточен район е бил отменен мълчалив отказ на главния архитект на община Несебър да се произнесе по искането на жалбоподателя от 05 юли 2013 г. за узаконяване на процесния строеж. Към момента на подаване на заявлението за узаконяване - 05 юли 2013 г. административното производство за премахване на строежа като незаконен е приключило с издаване на процесната заповед от 23 май 2013 г. Съответствието на административният акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК. Като факт по чл. 142, ал. 2 от АПК, висящата административна процедура по узаконяване на процесния строеж не оказва влияние върху законосъобразността на процесния административен акт. В зависимост от изхода на тази процедура - издаването или не на акт за узаконяване, е изпълнението на акта за премахване на строежа като незаконен. Процедурата по § 184, ал. 12 от ПЗР на ЗИДЗУТ се отнася до заявления за узаконяване, подадени в срока по § 184, ал. 1, каквото настоящото не е. Поради това тази разпоредба е неотносима в случая. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Касаторът "Голдън Бъг" ЕООД ще следва да бъде осъден да заплати на кмета на община Несебър разноски по делото за тази инстанция в размер на 600 лева юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,