Решение № 12782 от 19.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3903/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите против решение 1187 / 23.02.2023 г. по адм. дело 6560 / 2022 г. на Административен съд София град в частта му, с която е отхвърлено оспорването му срещу т.5 от решение 05-ОС / 02.06.2022 г. на министъра на околната среда и водите. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба министърът на околната среда и водите, чрез юрисконсулт Тихов изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна по съображения различни от изложените в нея. Предмет на касационен контрол е първоинстанционното съдебно решение в частта му, с която е отхвърлено оспорването на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите срещу т.5 от решение 05-ОС / 02.06.2022 г. на министъра на околната среда и водите. Решението е недопустимо в обжалваната му част. Процесният спор в първоинстанционното съдебно производство недопустимо е бил приет за разглеждане между административни органи без да е отчетено, че подобна възможност не е предвидена, както в АПК, така и в специалните закони във връзка със спорните правоотношения. Съгласно чл.153, ал.1 АПК в производството пред съда страни по делото са оспорващият /жалбоподателят/, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Страни по делото в хипотезата на активнолегитимирани могат да бъдат лицата, засегнати от административния акт, детерминиращ правния спор - т. е. от претендиращите съществуването или несъществуването на спорното материално право. Наред с това, активната легитимация се обуславя и от уреденото от процесуалното право субективно право на достъп до съд. Такова субективно процесуално право за административни органи не е уредено в АПК. Изключение от това правило са случаите на изрично предвидени хипотези в специални закони, каквато процесната не е. Административният орган и лицата, които се ползват от акта /лицата, за които актът е благоприятстващ/ това са субектите, чието процесуално участие е свързано с пасивната легитимация на страните по спора. Оспорената т.5 от Решението за преценяване на вероятната степен на значително отрицателно въздействие, издадено от министъра на околната среда и водите на основание чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие и чл. 18 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони установява като адресат изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Касае се за вътрешен административен акт, действащ в рамките на администрацията, с който се създават права или задължения, но не се засягат пряко права, свободи и законни интереси на граждани или юридически лица, поради което същият е изключен от съдебен контрол в рамките на предприетото оспорване. Отчитайки, че жалбата е подадена от административен орган, а не от оправомощено лице, което да е субект на права и задължения, то не е налице надлежна активно легитимирана страна с права да оспорва административния акт. Не е налице законов интерес за административния орган - изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите, който оспорва административния акт и положението, което се създава като преки административни последици за същия по силата на този акт, който да бъде защитаван по съдебен ред. Касае се за въпрос, който е вътрешен за администрацията и който следва да бъде решен съгласно механизмите на нейното функциониране като единна система от държавни органи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение