Решение № 6166 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4281/2018 г.

Решение № 6166 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4281/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. пар. 149, ал. 1 ПЗР към ЗИДАПК. Образувано е по касационната жалба на А. А. със съдебен адрес: [населено място], [улица], подадена чрез пълномощника му адв. Г. М., против решение № 33/03.01.2018 г. на Административен съд – С. – град /АССГ/, постановено по адм. д. № 5733/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 2083/07.05.2017 г. /17-4332-002611/, издадена от Ч. Чонков – младши автоконтрольор в 1 група, 1 сектор, отдел "Пътна полиция" на СДВР. С доводи за неправилност на решението поради наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касаторът претендира отмяна на решението на административния съд. Ответникът по касационната жалба – Ч. Чонков – младши автоконтрольор в 1 група, 1 сектор, отдел "Пътна полиция" на СДВР – не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Оспореното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обосновал верен извод за това, че оспорването е допустимо, заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП – длъжностно лице, оправомощено от ръководител на службите за контрол по този закон. Със заповед № 81213-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работа СДВР е определена като служба, осъществяваща контрол по ЗДвП. С издадената от директора на СДВР заповед № 251 з-347/20.01.2017 г. е възложено на държавните служители от отдел "Пътна полиция" да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2 а, т. 4, т. 5, б. "а" и т. 6 от ЗДвП. Оспореният административен акт има изискуемото съгласно чл. 59, ал. 2 АПК съдържание. Посоченото в нея правно основание на чл. 171, т. 2 а съответства на изложените фактически основания, противно на твърденията на касатора за липсата на такова съответствие. Правилно в съответствие с установените по делото факти първостепенният съд е приел, че при издаването на оспорената заповедта за налагане на ПАМ не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се във връчването на акта за установяване на административното нарушение /АУАН/ на жалбоподателя без отбелязване в него, че му е прочетен, тъй като той говори и разбира български език, но не може да чете и пише на български. Според данните по делото А. А. притежава карта на чужденец с хуманитарен статут №[номер], издадена на 19.01.2016 г. от МВР – С. с адрес: [населено място], [адрес]. С подписа си той е удостоверил получаването на препис от АУАН и на талона за медицинско изследване № 166/07.05.2017 г., а също така и че е получил препис от заповедта за налагане на ПАМ. В протокола за медицинско изследване са попълнени от изготвилата го д-р Х. З. данни за това, че е осъществен с лицето активен словесен контакт, същият отрича да е употребявал лекарства в последните 24 часа, не съобщава за субективни оплаквания, потвърдил е, че е консумирал бира в 2. 00 ч. на 07.05.2017 г. Според показанията на свидетеля Т. Салех, [гражданство], жалбоподателят също е [гражданство], разбира български и малко говори, но не може да чете и пише. По делото с № 5733/2017 г. по описа на АССГ е приложено пълномощно, с което А. А. упълномощава адв. Г. М. с правата за процесуално представителство. Пълномощното е на български език, подписано е от жалбоподателя и под подписа саморъчно с печатни букви и изписано името му на български език. За процесуалното представителство по дело № 4281/2018 г. по описа на Върховния административен съд е представено също пълномощно на български език и молба, с която жалбоподателят заявява, че потвърждава действията на своя адвокат по подаването на касационната жалба и приподписва същата. При тези данни правилно първоинстанционният съд не е кредитирал свидетелските показания на свидетеля Т. Салех. Не се оспорва от жалбоподателя, че му е връчен препис от заповедта за налагане на ПАМ и това обстоятелство се потвърждава от факта, че към жалбата си до АССГ той прилага препис от същата. Жалбата е подадена в срока за оспорването на тази заповед. Фактите, установени от първоинстанционния съд, са следните: На А. А. е съставен АУАН № 129247 от 07.05.2017 г. за това, че на посочената дата в 04. 40 ч. в гр. С. е шофирал личния си автомобил "Опел Астра" с рег. [рег. номер на МПС] по бул. "Джеймс Баучер" след употреба на алкохол с концентрация 1. 18 промила, измерена с техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7410+ с фабричен номер 0090, проба 02024; шофира с несъобразена скорост с релефа на пътя /стеснен участък/ и реализира ПТП в паркираните отдясно леки автомобили - "Опел Астра" с рег. [рег. номер на МПС] и "Тойота Авенсис" с рег. [рег. номер на МПС] и управлява личния си автомобил без свидетелство за правоуправление, съставляващи нарушения на чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 150 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Издаден е талон за медицинско изследване № 166 от 07.05.2017 г., приложен по делото, връчен му в 6. 00 ч. От протокола за химическа експертиза № 465/08.05.2017 г. се установява, че в изследваната кръвна проба на А. А. е установено количество етилов алкохол – 0. 9 %. При така установените факти с оспорената заповед е наложена законосъобразно ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно" за срок от 12 месеца, поради това, че то е било управлявано от собственика му с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда на основание чл. 171, т. 2 а, б. "б" ЗДвП, установено чрез химическо изследване. Правилно е приел АССГ, че с оглед отчетената от техническото средство дрегер висока концентрация на алкохол – 1. 18 %, която е била известна на административния орган, към датата на издаването на заповедта и с оглед констатираните други нарушения, законосъобразно е определен максималният срок на ПАМ – 12 месеца. По така изложените съображения решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 33/03.01.2018 г. на Административен съд – С. – град, постановено по адм. д. № 5733/2017 г. Решението не подлежи на обжалване.