Решение № 5704 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14397/2017 г.

Решение № 5704 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14397/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Началника на Районно управление (РУ) В. при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) В. срещу решение № 109 от 8.11.2017 г., постановено по административно дело № 172/2017 г. от Административен съд В., с което е отменена негова заповед за налагане на дисциплинарно наказание. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против заповедта бъде отхвърлена. Излага твърдения за неправилност на изводите на съда относно недоказаност на извършените нарушения на служебната дисциплина от страна на служителя, за постановяване на заповедта извън срока по чл. 195, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), при формално приложение на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Счита, че в случая не е налице маловажност на деянието. Претендира присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – П. П. не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд след надлежно сезиране от оправомощена страна с жалба против индивидуален административен акт. Предмет на проверка пред АС В. е заповед № 1786 з-247/28.07.2017 г., с която на П. П. на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР за извършено нарушение на служебната дисциплина като е проявил небрежност в служебната дейност по ЗМВР и е нарушил разпоредбите на чл. 60, т. 1 от Инструкция 8121 з-929/2014 г. дисциплинарнонаказващия орган приема, че нарушението е изразено в това, че за времето от 20, 00 на 09.05.2017 г. до 08, 00 часа до 10.05.2017 г. изпълнявайки задълженията си като автопатрул 415 не е спазил района на действие на установъчен пункт (УП) 4, не е спазено в пълен обем времето за заемане и престой на установъчни пунктове 2 и 7 при условия, че в зададения часови график е предвидено време за придвижване от един УП до друг, за което му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. За да отмени заповедта първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но в нарушение на предвидените в закона административнопроизводствени правила и на материалния закон и неговата цел. Обоснован и правилен е изводът на съда, че процесната заповед е издадена, без да са събрани и преценени, поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, относими към обвинението в извършено от Петков деяние по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 вр. чл. 197, ал. 1, т. 2 и чл. 204, т. 3 и т. 4 ЗМВР, изразяващи се в несвоевременно напускане и заемане определените за охрана пунктове. След извършен анализ на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства правилно в обжалваното решение е прието, напускането на УП № 3 от състава на наряда е извършено във връзка с получено съобщение и поискано съдействие от гражданин във връзка с ПТП, при което е било прегазено диво животно в обслужвания от автопатрула район, като за произшествието и напускането на поста е докладвано по надлежния ред на дежурния по управление. Именно действията по обработка на произшествието не е дало възможност на патрула да заеме своевременно пост № 4. Относно приетото като нарушение в заповедта заемане и напускане на останалите УП от състава на наряда съдът обосновано приема, че същите са отдалечени един от друг и е следвало да бъде осигурено време за придвижване от единия до другия, при отчитане на обстоятелството, че при 12-часов режим на работа на служителите се полага време и за лични нужди. Правилен е и изводът на съда, че при определяне на вида и размера на наказанието дисциплинарнонаказващият орган не е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на служба, с което е допуснато нарушение на разпореденото в чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Ето защо констатация настоящия състав споделя изводите, че в случая заповедта е постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Неправилно съдът приема, че заповедта е постановена извън предвидените в чл. 195, ал. 1 ЗМВР срокове, тъй като нарушението е било открито с постъпването на докладната записка от служителите на 11.05.2017 г., доколкото в разпоредбата на чл. 196 ЗМВР законодателят изрично е уредил кога нарушението се смята за открито и кога за установено от дисциплинарно наказващия орган и възприетото то съда е в противоречие с цитираната правна уредба. В случая същото е установено от органа с постъпване на обобщената справка от извършената проверка, която съвпада с датата на издаване на заповедта. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно като краен резултата и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение