Решение № 10553 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12105/2018 г.

Решение № 10553 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12105/2018 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационната жалба на "Дискови запаметяващи устройства"(ДЗУ) АД, ЕИК 833066923, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. "Никола Петков" № 10, представлявано от изпълнителния директор И. И., чрез адв. Х. П., срещу решение № 555 от 23.03.2018 г., постановено по адм. дело № 1948/2016 г., по описа на Административен съд (АС) – Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-01-562/02.09.2016 г. на кмета на община Царево. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че решението е постановено без да са обсъдени всички факти от значение за спора, както и че съда не извършил проверка за законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК. Счита за неправилен извода на съда за липса на предпоставки за търпимост на спорния строеж. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени заповедта. Претендира разноски. Ответникът - кметът на община Царево, чрез адв. Г. Н. изразява становище за неоснователност на касационната жалба, счита, че постановеното решение правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – Бургас е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, като в същата се съдържат правни и фактически основания за издаването й. Изложил е доводи е, че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и строежът е индивидуализиран в достатъчна степен. От представения по делото констативен акт съдът е приел, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като същият се изразява в изграждането на 7 броя едноетажни бунгала, трайно прикрепени към земята. Обектите са завършени и се ползват, като почивна база на "ДЗУ" АД. Същите са изградени в земеделска земя, без промяна на предназначението на замята и без влязъл в сила подробен устройствен план и без одобрени строителни книжа и без разрешение за строеж. Съдът е изложил доводи, че фактическите констатации по акта и заповедта се потвърждават и от заключението на назначената по делото съдебно техническа експертиза, като вещото лице е посочило, че за поземлен имот с идентификатор 00878.107.1 в местността "Коросиата", където се намира строежа, няма действащ план и, че тази местност представлява земеделска земя. Правилни са и изводите на съда, че не може да бъде прието за съществено нарушение на администратвнопроизводствените правила неправилното изписване на поземления имот в заповедта, тъй като безспорно е установено местонахождението на процесния строеж. Съдът е изследвал обстойно въпросът относно търпимостта на процесния строеж, като е приел, че с оглед представените по делото доказателства приложима би могла да бъде ал. 1 § 16 от ДР на ЗУТ. При анали за на цитираната разпоредба е приел, че не са налице визираните в нормата предпоставки строежът да е бил допустим по действащите планове, правила и нормативи към дата на изграждането му или съгласно ЗУТ. В този смисъл в мотивите си съдът е изложил доводи, че въвеждането в експлоатация на обекта не е условие за търпимост на същия. Приел е, че не може да се презюмира законността на строежа, а същата следва да бъде установена с разрешение за строеж или с акт за узаконяване. При липсата на такива доказателства е приел, че строежът правилно е определен, като незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2 ЗУТ. При тези доводи е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Основанията за квалифициране на строеж, като незаконен са изчерпателно изброени в чл. 225, ал. 2, точки от 1 до 6 от ЗУТ. В случая, за да приеме наличието на незаконен строеж, административният орган по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ се е позовал на т. 2 на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, тъй като за извършеното строителство липсват изискуемите строителни книжа и документи. По делото е установено, че строежът състоящ се от 7 броя едноетажни бунгала е изпълнен в земеделска земя, без да е променено нейното предназначение. В тази връзка съдът правилно е установил, че по делото не са представени издадени за процесния строеж строителни книжа, нито се твърди наличието на такива. Видно от съдебно – техническа експертиза по делото е установено, че имот с идентификатор 00878.107.1 към датата на издаване на заповедта за премахване на незаконния строеж не съществува, като са били обособени нови три имота, в последния от които /с идентификатор 00878.107.637 попадат процесните бунгала. С оглед изложеното съдът правилно е приел, че строежът е индивидуализиран със съответните характеристики в констативния акт, поради което, неправилното цифрово изписване на поземления имот от страна на административния орган не представлява съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като фактическото местоположение на процесния строеж е безспорно установено. Неоснователни са доводите на касатора за допуснато нарушение на чл. 35 АПК при постановяване на решението. Събрани са всички относими към спора доказателства и е безспорно изяснен въпросът досежно наведеното от жалбоподателя твърдение за търпимост на спорния строеж. Съставът на АС Бургас е обсъдил подробно наличието на условията за търпимост с оглед годината на построяване в хипотезата на § 16, ал. 1 ЗУТ, като в заключение основателно е приел, че строежът не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от Преходните разпоредби на ЗУТ, след като е изпълнен в земеделска земя и няма данни за проведена процедура по чл. 18 във връзка с чл. 2, б. "б" и б. "в" от Правилника за прилагане на Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата. Следва да бъде споделен и извода, че установяванията за целите на производството в други съдебни актове не влияят върху закносъобразността на заповедта по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оглед изложеното и при липсата на пороците сочени като касационни основания решението, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна, като своевременно направена и доказана и следва да бъде уважена, като му бъдат присъдени претендираните разноски в размер на 1000 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,