Решение № 13180 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3943/2013 г.

Решение № 13180 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3943/2013 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Никола Стоянов Георгиев, чрез процесуалния си представител адвокат Детелинка Ангелова, против решение № 995/15.02.2013 г. по адм. дело № 1629/2012 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 30-ти състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни плащания за 2010 г. с изх. № 02-280-6500/3246 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с което е отказано финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г. и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 4202.26 лв. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че не са посочени фактически обстоятелства от административния орган, въз основа на които да се обоснове отказ за подпомагане. Навеждат се доводи, че вещото лице не е съобразило, че част от декларираните площи отговарят на изискванията за подпомагане, но дори и за тях не е допуснато финансиране. Моли, да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да бъде отменен отказа за изплащане на субсидии и е наложена санкция за бъдещ период. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Никола Стоянов Георгиев, срещу Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни плащания за 2010 г. с изх. № 02-280-6500/3246 от 2.10.2011 г. на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция за изплащане на субсидии по подадено от жалбоподателя заявление за подпомагане за 2010 г., с което по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ е поискана сума от 10482.78 лв. В резултат осъществени административни проверки, от органа са установени части от четири БЗС, общо в размер на 22.97 ха, недопустими за подпомагане по СЕПП. Отказано е подпомагане в пълния размер на претендираното подпомагане и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 4202.26 лв. За изясняване на релевантните по делото факти от съда е допусната съдебно-технически експертиза. Вещото лице е установило наддеклариране по СЕПП в размер на 22.97 ха, което е 66.91 % от общата декларирана площ. В заключението на вещото лице е констатирано, че са налице площи, с размери като тези в уведомителното писмо, които не отговарят на условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. Съдът е кредитирал СТЕ, като е приел, че установеното от нея съвпада напълно с изчисленията, направени от ДФЗ-РА. Въз основа на това първоинстанционният съд е приел, че наддекларираните площи са недопустими за подпомагане. Уведомителното писмо е издадено в установената форма, от компетентен орган и е бил приложен правилно материалният закон, като е отказано напълно финансово подпомагане и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 4202.26 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно, като е издадено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила, и е обосновано. При постановяването му са изследвани, респективно обстойно обсъдени, всички релевантни за спора обстоятелства и факти. Правилно първоинстанционният съд е приел, че няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания, посочените площи на всеки един имот, които са приети за недопустими за подпомагане, както и данните от административната преписка обективират волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. Видно от съдържанието на административния акт е съставена подробна таблица с отразяване на идентификационен номер на всеки от парцелите, по отношение на които е констатирана разлика между декларираната от заявителя площ и установената такава като допустима за подпомагане при извършените административни проверки. Отделно от това, писмото съдържа обобщена таблица с нанесени в нея всички данни от заявлението, извършените проверки, констатираните резултати и оторизираните суми. Установено е, че общият размер на недопустимата площ установена от ДФЗ-РА по СЕПП е 22.97 ха, с процент на установена недопустима площ за подпомагане - 66.91 %. Тези констатации на административния орган са напълно идентични с констатираното от заключението на вещото лице по изготвената СТЕ, където е установено, че общият размер на недопустимата площ е 22.97 ха с процент на установена недопустима площ за подпомагане - 66.91 %. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав намира, че административния съд правилно е приел, че административния орган не е допуснал нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила, тъй като посочените фактически основания напълно съответстват на констатациите на СТЕ. В съответствие с чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, РА намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, а съгласно чл. 43, ал. 3, т. 2 от ЗПЗП Разплащателната агенция намалява размера или отказва плащане по схеми за национални доплащания, когато установи, че за съответните площи не са спазени Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. В конкретния случай отказаната финансова помощ е основана на ЗПЗП и по посочените разпоредби, въз основа на установената за недопустима площ по СЕПП, поради което правилно е приложен материалния закон. Също така в съответствие с чл. 58, § 3 от Регламент № 1122/2009, ако разликата между декларираната и установената като допустима площ надвишава 50 % финансова помощ не се отпуска, като на кандидата се налагат санкции за бъдещ период. Санкциите се прихващат в съответствие с чл. 56 от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията. Ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с посочения чл. в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира. В съответствие с приложимия Регламент № 1122/2009 г. е отказано изцяло подпомагане за заявените площи по СЕПП и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 4202.26 лв. Неоснователни са оплакванията за допуснато в административното производство съществено процесуално нарушение поради неизвършени проверки на място. Последните са един от способите за проверка на подадени заявления за подпомагане. Но същите не са единствени и задължителни. Съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП на задължителна проверка на място подлежат 5 % от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Такава задължителност не следва и от приложимата разпоредба на чл. 28, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. В случая заявлението на касатора не се спори, че не е попаднало след 5 %-вата квота за проверка. Неоснователно е възражението на касатора, че определянето на недопустима площ се основава на "изместване" на допустимия слой въз основа променен след подаване на заявлението за подпомагане допустим за подпомагане слой. Настоящият случай не е такъв, тъй като заявената за подпомагане площ съгласно назначената СТЕ, която настоящата инстанция кредитира напълно, изначално е била недопустима за подпомагане - участъци от четирите парцела са силно захрастени и включват камениста площ, полски път и дере с мочурлива зона. Едностранно промененият допустим за подпомагане слой в случая действително представлява нарушение на чл. 34, ал. 3 от АПК, тъй като касаторът не е бил уведомен за тази промяна, като не му е осигурена възможност да изрази становище по това ново доказателство. Но това процесуално нарушение не е съществено, тъй като не се е отразило върху оспорваното уведомително писмо, понеже дори процесуалното нарушение да не беше извършено, не би могло да се стигне до постановяване на друг административен акт, с различно съдържание. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,