Решение № 5191 от 3.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8649/2015 г.

Решение № 5191 от 3.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8649/2015 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. П. Х. от гр. В., против Решение № 45/17.06.2015 г., постановено по адм. дело № 71/2015 г., по описа на Административен съд В., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № 15-0953-000094/6.04.2015 г., на Началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - В. за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) -временно отнемане на свидетелството за управление до заплащане на дължимата глоба. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен. Ответникът - Началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - В., чрез процесуалния си представител, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд В. е отхвърлил като неоснователна жалбата на П. П. Х. срещу Заповед № 15-0953-000094/6.04.2015 г., на Началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - В. за налагане на принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължимата глоба. За да постанови този резултат съдът е приел, че е осъществен фактическият състав, визиран в нормата на чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДв. П и предпоставките, с чието проявление възниква правото на административния орган да приложи ПАМ са налице. Крайният извод на съда е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона и е законосъобразна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. При точно прилагане на материалния закон и обосновано, Административен съд В. е изтъкнал в мотивите си, че в случая са налице предпоставките на чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДв. П. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДв. П принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДв. П може да се приложи принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до заплащане на дължимата глоба" на водач, който управлява моторно превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 8 от ЗДв. П. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДв. П е извършено от водача на моторното превозно средство административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДв. П този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН е на жалбоподателя. Правилно съдът е приел, че в оспорената заповед са посочени обстоятелствата и доказателства за наличие на хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП и същата е мотивирана, при липса на основания па чл. 146, т. 3 от АПК за отмяната й като незаконосъобразна. Обосновано е прието, че към момента на издаване на обжалваната заповед 6.04.2015 г. по отношение на наказателните постановления наложени на жалбоподателя не е изтекла двегодишната погасителна давност по чл. 82, ал. 2 от ЗАНН във вр. с общата 5-годишна погасителна давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Съдът намира за неоснователни наведените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на административния акт. Не са налице и твърдяните в касационната жалба съществени нарушения на процесуалните правила за установяване на административни нарушения и неправилно приложение на материалния закон. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че обжалваното решение на Административен съд В. съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този краен извод и с оглед направеното искане, в полза на ОД на МВР В. следва да бъде присъдено и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение