Решение № 1970 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9812/2009 г.

Решение № 1970 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9812/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Общински съвет гр. Добрич против решение № 93 от 16.06.2009 г., постановено по адм. д. № 249/2009 г. по описа на Административен съд гр. Добрич. Жалбоподателят твърди, че решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците не са изразили становище по касационната жалба. По делото е депозиран писмен отговор от Силвия Демирева, но същият не е подписан. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения. Производството пред първоинстанционния съд е започнало по жалба на Силвия Георгиева Демирева против решение № 21-8/28.04.2009 г. на Общински съвет Добрич, с което е постановено, че не е налице конфликт на интереси относно състава на конкурсната комисия за избор на управител на "ДКЦ -II Добрич" ЕООД. По делото е установено, че производството пред постоянната комисия по чл. 25, ал. 2, т. 3 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси (ЗПРКИ) е започнало по сигнал на Силвия Георгиева Демирева. Последната в качеството си на подател на сигнала е обжалвала решението на Общински съвет - Добрич. Изводите на съда за допустимост на жалбата са незаконосъобразни. Жалбоподателката, в качеството й на подател на сигнал за наличие на конфликт на интереси, не е била активно легитимирана да оспорва решение, взето по този сигнал. Подателят на сигнала не е адресат на постановения акт и последния не засяга негови права и законни интереси, както и не създават задължения. Изводът на съда, че в случай на изготвяне на доклад от съответната комисия, с който не се установи нарушения на ЗПРКИ, то подателят на сигнала е легитимиран да оспорва същия, не намира законова опора. В грубо противоречие със закона е обосноваването на правния интерес на жалбоподателката със Стенограмите от обсъждането на Законите за изменение и допълнение на ЗПРКИ. Съдът е следвало да тълкува нормите на закона, а не стенограмите от обсъжданията, съдържащи мнения и предложения, но не и законови норми. Съгласно чл. 25, ал. 1 вр. ал. 2, т. 3 от ЗПРКИ установяването на конфликт на интереси се извършва въз основа на проверка, която за общинските съветници и кметове се осъществява от постоянна комисия от общински съветници. Правилото на чл. 26, регламентира процедурата за извършване на проверката, като ал. 4 на чл. 26 сочи, че същата приключва с доклад, изготвен в двумесечен срок от постъпването на сигнала или искането. Нормата на чл. 27а, ал. 2 от ЗПРКИ регламентира, че когато при проверката се установи нарушение на закона, председателят на комисия сезира административния съд с искане за установяване на конфликт на интереси. Следователно законодателят изрично е регламентирал, сезиране на съда единствено при изготвяне на доклад, с които е констатирано нарушение на ЗПРКИ. В подкрепа на този извод е и правилото на чл. 27, ал. 3 от ЗПРКИ, съгласно което като страни се конституират проверяваното лице и прокурорът. Цитираните норми са в съответствие с чл. 15, ал. 2 и чл. 109 от АПК, които дават право на всеки гражданин и организация, без да имат пряк и личен интерес, да подават сигнали, но това право се ограничава само със сезирането на компетентния орган, но не обосновава наличието на правен интерес за тези лица и организации да оспорват постановените решения по подадения от тях сигнал. Разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от АПК предвижда, че решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване. В този смисъл е и законодателното решение дадено в ЗПРКИ. В подкрепа на тези изводи е и разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗПРКИ, даваща право да оспори решението, с което е установен конфликт на интереси, само на проверяваното лице, с оглед на което на други лица не е признат правен интерес да оспорват това решение. Следва да се отбележи и че подателят на сигнал не участва и не е страна нито в административното производство, нито в производството по изготвяне на доклада по реда на ЗПРКИ. Подателят на сигнала не е адресат на акта и с последният за него не се създават права и задължения и не се засягат негови законни интереси. Следователно жалбоподателката не е имала правен интерес да оспорва решението на Общински съвет Добрич наличието, на който е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. С оглед на изложеното се налага извода, че първоинстанционния съд се е произнесъл по недопустима жалба, което е довело и до недопустимост на постановеното от него решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 218, ал. 2 вр. чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,