Решение № 4777 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12974/2014 г.

Решение № 4777 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12974/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Огнян Георгиев Велинов против заповед рег. № К-1181/6.02.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) служебното му правоотношение е прекратено по инициатива на органа по назначаването. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена на отпаднало основание и не отговаря на условията за пенсиониране, предвидени в чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Моли да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител -юрк. Иванов оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Велинов е държавен служител - инспектор-разузнавач II степен в главна дирекция "Национална полиция", категория Г - I-ва степен. Със заповед № К-1181/06.02.2014 г., предмет на оспорване в настоящото производство, министърът на вътрешните работи приема, че са налице условията на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и по собствена инициатива прекратява служебното правоотношение на жалбоподателя поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Съгласно справка за осигурителен стаж за придобиване право на пенсия на държавните служители от МВР - рег. № У-14477/31.01.2014 г., към 27.01.2014 г. Велинов е осигурителен стаж в МВР на длъжности за държавни служители - 14 години, 11, месеца и 15 дни; осигурителен стаж във ведомства по чл. 69 от КСО - 11 години, 09 месеца и 26 дни; както и две години наборна военна служба, като му е зачетен общ осигурителен стаж от 28 години, 09 месеца и 11 дни. Заповедта е издадена на 6.02.2014 г. и е връчена на жалбоподателят на 4.08.2014 г. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния орган, при спазване формалните изисквания на чл. 269, от Правника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). Заповедта е в писмена форма и в нея са посочени изброените в текста реквизити, включително фактическото основание, а именно "придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО". С това изискванията на закона относно формата са спазени. При постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на предвидените в чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР процедурни изисквания - по инициатива на органа по назначаването или в случая това е министърът на вътрешните работи. Също така при постановяването й са осъществени материално правните предпоставки, предвидени в чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно цитирания текст, служебното правоотношение на държавния служител се прекратява при придобиване право на пенсия по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаване. Разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО предвижда, че от 1.01.2012 г. държавните служители по ЗИНЗС придобиват право на пенсия независимо от възрастта при общ осигурителен стаж от 27 години, от които две трети действително изслужени като държавни служители по ЗМВР, ЗИНЗС и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). В конкретния случай е установено, че жалбоподателят до 27.01.2014 г. има общ осигурителен стаж 28 години, 09 месеца и 11 дни, от които като държавен служител на различни длъжности по ЗОВСРБ, ЗМВР общо 26 години, 09 месеца и 11 дни. Към този стаж следва да се прибавят и 2 години признати за осигурителен стаж от трета категория, изчислени съобразно периода на наборна военна служба съгласно чл. 44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, във връзка с чл. 9, ал. 7 КСО. На основание сочените разпоредби - наборната военна служба се признава за осигурителен стаж, независимо кога във времето е прослужена. Не може да бъде споделен доводът на жалбоподателя, че заповедта е издадена на отпаднало основание, тъй като към момента на връчване на същата - 4.08.2014 г. е действал друг правен ред, нов закон за министерство на вътрешните работи, който не предвижда инициатива на органа по назначаване едностранно да прекратява служебното правоотношение при придобиване от страна на служителя право на пенсия, при условията на чл. 69 КСО. Приложима е правната норма действала към момента на издаване на оспорения акт; същият е връчен на служителят в по-късен момент, поради ползването на същия отпуск поради временна нетрудоспособност, което е надлежно удостоверено. Поради всичко изложено настоящият състав приема, че предпоставките, предвидени в чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение са осъществени. Издадената заповед е законосъобразна а. С оглед изложеното, направеното искане жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 400 лева възнаграждение за юрисконсулт, съгласно предоставеният по делото списък на разноските. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,