Решение № 16364 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1355/2013 г.

Решение № 16364 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1355/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба от Директора на Областна дирекция на МВР (ОДМВР) Русе, подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 37 от 4.12.2012 г. по адм. дело № 290/2012 г. по описа на Административен съд - Русе, с което по жалба на Пламен Борисов Иванов е отменена негова заповед рег. № з-3645 от 22.08.2012 г. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска се отмяна на процесното решение и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Пламен Борисов Иванов изразява становище за неоснователност на касационната жалба в представена по делото писмена защита от процесуалния му представител. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: Производството пред АС Русе е образувано по жалба на Иванов срещу заповед рег. № з-3645 от 22.08.2012 г. на директора на ОДМВР Русе, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършени от него дисциплинарни нарушения на 15.09.2011 г. по чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР и на 23.09.2011 г. по чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 ЗМВР. С обжалваното решение АС Русе, след извършена проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК приел, че обжалваният пред него административен акт е постановен от компетентен орган в предвидената от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Този извод е обоснован с установения, въз основа на представените по делото доказателства, съдържащи се в административната преписка, факт, че извършеното от Иванов нарушение на служебната дисциплина не е установено по безспорен начин, а е базирано единствено на показанията на разпитания по досъдебно производство № 20-П/2011 г. по описа на СОIСГП анонимен свидетел с идентификационен номер 005-РР и извършеното разпознаване на лица по снимки от същия свидетел. Решението е правилно. Обосновани и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че в случая извършеното нарушение не е установено по предвидения в ЗМВР и ППЗМВР ред. Дисциплинарно-наказващият орган е извел извода си за доказаност на нарушението на Иванов единствено въз основа на приложения към дисциплинарната преписка разпит на анонимен свидетел в нарушение на разпоредбата на чл. 124 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). Неоснователни са наведените доводи от касатора, че в случая този извод е необоснован, тъй като разпоредбата на чл. 229, ал. 3 ЗМВР предвижда, че за разкриване на обективната истина в дисциплинарните производства срещу служители на МВР могат да си използват всички начини и средства, допустими от закон. В случая именно разпоредба на закон - НПК изрично разпорежда, че обвинението и присъдата не могат да се основават единствено на показанията на свидетел от категорията на тези по чл. 141 НПК. По аргумент за по-силното основание единствено показанията на анонимен свидетел, разпитан по наказателно производство, не могат да обосноват доказаност на обвинение в извършване на престъпление и съответно не може да обоснове извод за доказаност на дисциплинарно нарушение. Ето защо макар, че приобщаването на тези показания към доказателствата по дисциплинарната преписка да е допустимо доказателство по смисъла на чл. 229, ал. 3 ЗМВР, същото само по себе си не води до изпълнение на задължението на дисциплинарно разследващия орган да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение по чл. 230, ал. 3 ЗМВР, както и на задължението на дисциплинарно наказващия орган да наложи наказание след като извършването на дисциплинарно нарушение от служител на МВР е доказано по безспорен и несъмнен начин. В случая правилно в обжалваното решение е прието, че при неустановеност на извършените дисциплинарни нарушения, вменени на Иванов обжалваната от него заповед е постановена в нарушение на материалния закон. Неоснователен е наведеният довод, че с факта на образуването на досъдебно производство срещу служител в МВР и привличането му като обвиняем е налице нарушение на Етичния кодекс. Образуването на досъдебно производство и привличане на дадено лице като обвиняем на първо място са действия, които се извършват от други длъжностни лица в изпълнение на техни задължения по служба, при което не може да се приеме, че служителят срещу когото е образувано такова производство и съответно е привлечен като обвиняем с тези действия осъществява нарушение на служебната дисциплина. На второ място тези действия поставят начало на друго производство, различно от дисциплинарното-наказателно, чийто смисъл и цел е да се установи с влязъл в сила съдебен акт дали лицето е извършило или не престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Именно поради това в разпоредбата на чл. 225, ал. 4 ЗМВР законодателят е предвидил, че когато дисциплинарното нарушение е и престъпление или административно нарушение, сроковете за налагане на дисциплинарното наказание започват да текат от влизането в сила на присъдата или на наказателното постановление. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е постановено при липсата на касационни основания за отмяна и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение