Решение № 10369 от 28.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10512/2019 г.

Решение № 10369 от 28.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10512/2019 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. И. (навършил шестнадесет години в течение на производството), действащ със съгласието на своята майка Е. Иванова, чрез пълномощника адв. И. Миланова, против решение № 3272 от 15.05.2019 г., постановено по адм. дело № 2671/2019 г., на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 28 състав, с което е отхвърлена жалбата на Е. Иванова, към посочения момент действаща в качеството си на майка и законен представител на Б. И., против решение № 81 от 06.02.2019 г. по преписка № 273/2016 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробно са описани фактите и хронологията на събитията, довели до сезирането на КЗД, като се твърди, че съдът не е обсъдил поотделно и в съвкупност всяко от събраните доказателства, което е довело до необоснован извод за липса на пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), както и липса на "тормоз" по чл. 5 от ЗЗДискр, по отношение Б. И. от страна на 64 ОУ "Цар Симеон Велики" гр. София, на основата на защитените признаци "етническа принадлежност" и "социално положение". Твърди се наличие на дискриминация в двете форми, поради бездействие на училището да вземе мерки, като установи и предотврати обидите на етническа основа, както и насилието, упражнено от съучениците на Б. върху него при предполагаеми подбуди на етническа основа и социалното му положение. Иска се отмяна на решението на АССГ, с което е потвърдено решението на КЗД и да бъде постановено решение, с което се признае за установено, че срещу Б. И. е извършена пряка дискриминация, както и училищен тормоз, като ответниците са нарушили забраната за недопускане на дискриминация по чл. 29, ал. 2 и чл. 31, във вр. с чл. 34 от ЗЗДискр, по признаците "етническа и социална принадлежност". Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответната Комисия за защита от дискриминация, в писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. Главчев, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът - 64 ОУ "Цар Симеон Велики" гр. София, представлявано от директора Т. Иванова, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Ответниците - Държавна агенция за закрила на детето, Регионално управление на образованието - София-град, и Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че съдебното решение като правилно следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна - жалбоподател в производството пред АССГ, против акт, който подлежи на оспорване и е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. В производството пред първоинстанционния съд предмет на контрол за законосъобразност е решение № 81 от 06.02.2019 г., постановено по преписка № 273/2016 г. на Комисията за защита от дискриминация, от петчленен състав, с което е установено, че 64 ОУ "Цар Симеон Велики" гр. София, представлявано от директора не е извършило нарушение на антидискриминационния закон по отношение малолетните деца Б. И. и М. И., представлявани от своята майка и законен представител Е. Иванова, като е оставена без уважение жалбата на последната, ведно с допълнителните приложения към нея. (Решението на КЗД не е оспорено пред АССГ, в частта по отношение детето М. И. и е стабилизирано в тази част, съответно е извън предмета на настоящото производство.) Решаващият съд е обсъдил относимите за спора доказателства и е приел за установено от фактическа страна, че производството пред КЗД е образувано по жалба на Е. Иванова като майка и законен представител на Б. И., допълнително уточнена, съдържаща оплаквания за осъществена от 64 ОУ "Цар Симеон Велики" пряка дискриминация и дискриминация под формата на "тормоз" по отношение Б. И., чрез действия и бездействия, подробно описани, по признаците "етническа принадлежност" и "социално положение". Съдът е проследил проведеното пред КЗД производство и е приел, че не са допуснати нарушения на административно производствените правила - от страните са изискани становища и доказателства, съгласно чл. 55 - 59 от ЗЗДискр, проведено е проучване по смисъла на чл. 55 от ЗЗДискр, изготвен е доклад по чл. 60, ал. 1 от ЗЗДискр, страните са редовно призовавани за проведените открити заседания, като им е дадена възможност за становище и представяне на доказателства, както и за постигане на споразумение, събраните доказателства, в това число и показанията на разпитаните свидетели са обсъдени и петчленният разширен заседателен състав е обосновал изводите си. КЗД е приела, че Б. е дете с емоционални и поведенчески проблеми, довели до напрежение в отношенията с деца, учители и директор, като описаните в жалбата инциденти са шокиращи и жестоки, но от доказателствата не е установено да са се случили в описания вид. При узнаването за инцидентите директорката на училището е предприемала адекватни действия, поради което се опровергават твърденията в жалбата, че училището не е показало ангажираност към малолетните деца, както и че не е положило усилия за тяхната интеграция и разрешаване на възникналите през годините проблеми с тях. Напротив, доказано е, че учители, психолог и директор са положили необходимите усилия за преодоляване на проблемите им, макар резултатът да не е очакваният от всички - родители, преподаватели, както и от съставът на КЗД. Същият обаче не може да се вмени във вина на ответната страна, тъй като поведението и предприетите от директорката на училището спрямо Б. мерки не само, че не нарушават принципите на равно третиране съгласно ЗЗДискр и не представляват "тормоз", но са и единствените, с които разполага персоналът на едно училище в подобна ситуация. При тази данни от фактическа страна, който е възприел, от правна страна съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, заседавал в законен състав, решението е взето при спазване на изискванията на чл. 64 от ЗЗДискр, във вр. с чл. 35, ал. 2 от ППКЗД, с обикновено мнозинство от членовете на заседателния състав, подписано е от всички членове, в изискуемата форма и реквизити по чл. 66 от ЗЗДискр, което не е спорно и понастоящем. Оспорва се изводът на съда, че решението на КЗД е издадено в съответствие с материалния закон и е обосновано. В решението на КЗД са описани, сочените в жалбата случаи на "тормоз" в училище. Първият се твърди, че е осъществен на 25.10.2013 г., когато група деца нападнали Б., обиждали го на етническа основа, започнали да го блъскат и душат, а съученик от класа му - Х. Рачков ударил главата му в радиатор, в резултат на което вечерта му прилошало, наложило повикване на екип на "Бърза помощ". За инцидента на родителите нищо не било съобщено, срещу Х. Рачков, син на учителка от училището не било предприето нищо, като училището не предприело мерки тормозът срещу Б. по признак "етническа принадлежност" да не се повтаря. Напротив, на първия ден след връщането му на училище след травмата отново бил нападнат от големи ученици в двора на училището по време на обедната почивка. Двама ученици го държали, а трети ритал топка в главата му. Вследствие на ударите детето припаднало и се изпуснало по голяма нужда. Така го намерили негови съученици, като учителите и охраната не са реагирали и не са се намесили. При преглед в УМБАЛСМ "Пирогов" се оказало, че Б. има мозъчно сътресение. В резултат на травмата на главата, получил първия си епилептичен гърч, диагностициран в МБАЛ "Здравето" - епикриза от 15.11.2013 година. Класният ръководител на Б. бил уведомен, но и в този случай не последвали никакви мерки от страна на училището за недопускане на нови актове на дискриминация. След като се върнал в училище, на 06.12.2013 г. ученици от седми клас го нападнали и обиждали, като го наричали "циганин". Повалили го на земята и го ритали в гърба, за което родителите също не са уведомени, а установили чак вечерта, когато Б. си съблякъл дрехите и видели, че на гърба му има синини. Не знаел имената на учениците, а учителите изобщо не реагирали на оплакването на майката. Травмата е отразена в съдебно-медицинско удостоверение и е причинила болка и страдание. За известно време инцидентите с Б. спрели, но обидите, подценяването и подигравките от страна на учениците продължили. На 20.01.2016 г. около 18, 10 часа бащата на Б. отишъл да го прибере от училище, като искал да разговаря с класната на другото си дете, че от класа й са обиждали съпругата му. Класната отговорила, че за това има наказан ученик и няма да пуска доклад за едно и също нещо. Децата и баща им си били тръгнали, когато на двора видели наказания ученик, който обиждал майката на Б. Бащата го попитал защо се държи така с по-възрастен човек, но той започнал да псува и обижда. Нахвърлили се и други по-големи деца. Бащата решил, че се опитват да го провокират и подканил децата си да си тръгват по-бързо, но нападателите започнали да обиждат Б.: "Твоят дом е в кофата за боклук" и го понесли към кофите. Бащата се опитал да му помогне, отишъл да търси охраната на училището, но охранители не се виждали. През това време някое от децата ударило Б. по главата. На следващия ден - 21.01.2016 г. всички ученици, участвали в конфликта, включително и Б., били извикани да пишат обяснения. Б. бил заплашен от ученик от 7 клас, да внимава какво пише, защото иначе "ще го спукат от бой". След като излезли от стаята, в коридора ученикът хванал Б. и го блъскал в стената, после го заплюл и го заплашвал. Б. се уплашил от случилото се, не искал да ходи в училище, страхувал се за своя и за живота на баща си. Майката отишла в училището да разговаря с учителите Владимирова и Симеонов, които хвърлили вината върху съпруга й. Поради това решила да предприеме по-сериозни действия, като на 26.01.2016 г. депозирала жалба до директора на 64 ОУ. Разговаряла с директорката, която обаче я заплашила, че ще направи така, че да им вземат децата. Същия ден на Б. било наложено наказание "забележка", което я изумило, тъй като вместо детето да бъде защитено поради постоянния тормоз и обиди, било наказано. Същата вечер той получил още един пристъп, а на 05.02.2016 г. постъпил за лечение в Клиника по детска неврология, където му е поставена диагноза епилепсия. Вместо закрила психологът на училището уведомил Дирекция "Социално подпомагане". Отговорът на директора на 64 ОУ във връзка с жалбата от 26.01.2016 г. е окачествен като впечатляващ с незаинтересоваността си, тъй като в него се сочи, че "случката е станала след 18, 30 часа, което е извънучебно време". Наказанието на Б. е наложено без да е посочено правно основание, не е спазен реда, описан в Правилника за вътрешния ред на 64 ОУ, като родителите и Дирекция "Социално подпомагане" не са уведомени и не са присъствали на педагогическия съвет. Не става ясно за какво е наказано детето. Заповедта за налагане на наказание сама по себе си е дискриминационна, тъй като училищното ръководство вместо да предприеме мерките по чл. 31 от ЗЗДискр предприема нов акт на дискриминация спрямо Б., налагайки му наказание. КЗД обсъждайки данните по преписката и приетите доказателства е установила, че описаните в жалбата инциденти не са се случили по описания начин. Действително на 25.10.2013 г. е имало инцидент с участието на Б., за който директорът на училището научил от учителя И. Симеонов, заместващ класната ръководителка на III-ти клас Т. Страшникова. Сигнал от родителите на Б. не е постъпвал, независимо от което за изясняване на случилото се със заповед № РД09-28 А/29.10.2013 г. на директорката са изискани писмени обяснения от цитираните учители. Във връзка с инцидента учителите Симеонов и Страшникова са провели с класа на Б. разговор за опасностите от подобни ситуации, както и беседа на тема "Аз и другите" в часа на класа. Липсват доказателства при инцидента Б. да е обиждан, а другия ученик, участващ в инцидента - Х. Рачев е бил преместен в друго училище. Училището не е уведомено за медицинските проблеми на Б., като от отразеното от д-р Паскова, личен лекар на Б., в личната му здравно-профилактична карта, същият до 2016 г. е клинично здрав. При тези данни КЗД е приела, като изводите й са споделени от съда, че липсва връзка между по-късно установеното лошо здравословно състояние на Б. и инцидента от 25.10.2013 г., както и че училището е взело необходимите мерки. По отношение твърдения инцидент станал на 05.11.2013 г. по време на обедната почивка, не са събрани доказателства, които да го установяват. Липсват данни жалбоподателката Е. Иванова да е уведомила ръководството на 64-то училище, поради което КЗД е приела, като изводът й е споделен и от съда, че не може да се очаква да бъдат предприети необходимите задължителни действия, при липса на знание за подобна ситуация. Аналогично е и положението с инцидента станал на 06.12.2013 г. По отношение инцидента, станал на 20.01.2016 г., КЗД е приела, че от доказателствата са опровергани по категоричен начин твърденията, че Б. и баща му са били тормозени и обиждани от други ученици. Напротив, от извършената по заповед на директорката пълна проверка, при която са изискани доклади от всички участници, се е установило, че повод за инцидента е станало агресивното поведение на Б. и баща му срещу ученика Н. И.. Срещу него били отправени заплахи, което се установява и от доклада на Е. Стефанова - психолог в училището, която разбрала за инцидента от личната си кореспонденция във "Фейсбук" с Б., в която той споделил, че е публикувал текст със заплашителни думи към цитирания ученик. В обясненията си Б. е признал, че той и баща му са се държали агресивно към Н.. В тази насока са и другите доказателства, в това число и жалба от майката на Н.. Инцидентът на 20.01.2016 г., действително е станал след 18. 30 часа, след приключване на учебните занятия, поради което не може да се ангажира отговорността на учителите и ръководството на училището. КЗД е приела, възприето и от съда, че не се установява дискриминационно третиране и по повод наложеното на Б. дисциплинарно наказание "забележка". Същото е по предложение на класния ръководител, датиращо преди станалия инцидент на 20.01.2016 г. Педагогическият съвет е заседавал на 26.01.2016 г., като е изслушал Б., в присъствието на неговата баба, което опровергава твърденията, че родителите не са били уведомени. Наказанието е наложено, видно от мотивите, за неизпълнение на задълженията на Б. в училище, изразяващи се в неуважение и накърняване достойнството на другите, прилагане на психическо насилие над съученици, пречене на учителите при и по повод изпълнение на служебните им задължения, както и на съучениците по време на учебните часове и заниманията в ПИГ. Тези действия са установени от доклади на учители - класния ръководител на V-ти клас, възпитател в ПИК V-ти клас, учител по биология и химия и докладна записка от учителя по изобразително изкуство. Установено е, че преди налагане на наказанието с родителите на ученика е разговаряно три пъти в периода 15. 09. -30.12.2015 г., което е отразено в дневника на V клас от класния ръководител, по повод грубото му и арогантно поведение към преподавателите и съучениците му. Жалбоподателката е била уведомена на 16.12.2015 г., че ученикът ще бъде предложен за наказание от Педагогическия съвет, което е удостоверено с подписа й. Всички срещи били проведени в присъствието на класния ръководител, психолога на училището и директора. Няма връзка между наложеното наказание и инцидентите, същото е за неговото поведение преди този момент. Към родителите е отправена и официална покана за среща-разговор с писмо от 15.02.2016 г., но те не са се отзовали, за което е съставен протокол № 10 от 23.02.1016 г. Психологът на училището е работел с Б. от 15.10.2013 г. по желание на неговата майка, изразено в заявление от същата дата. През учебната 2015/2016 г. Б. по собствено желание посещавал психолога в кабинета. Изводите на психолога на училището са, че ситуацията в семейството, ескалацията на поведенческите прояви в училище на Б. и неглижирането им от страна на родителите поставя децата в риск и може да доведе до сериозни проблеми в бъдеще, а именно да не са в състояние да спазват социалните норми и съзнателно да им се противопоставят. Противоречието между социалните изисквания и реалната семейна ситуация объркват децата и те изпитват трудности при формулирането и разбирането на категориите добро-лошо, правилно-погрешно. Във тази връзка, с този доклад - уведомително писмо с изх. № 60/29.02.2016 г. е уведомена Държавна агенция за закрила на детето за поставянето на децата в риск. При тези данни, както КЗД, така и съдът са приели, че не се установява неравно третиране от страна на преподаватели и училището. Съдът е посочил, че не са налице визираните от закона цели на поведението на сочения за дискриминатор - накърняване достойнството на лицето, създаване враждебна, обидна или застрашителна среда, както по принцип, така и на основата на твърдения от лицето признак - етническа принадлежност и социален произход. Субективното усещане за накърняване на достойнство в резултат на непостигане на желана цел не може да се тълкува разширително, в контекста на приложимите норми на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, във вр. чл. 2 и чл. 4 от същия закон, които не изискват кумулация между накърняването на достойнството и евентуално създадената негативна среда, но изискват при всички случаи тази среда да съществува като обективен факт от действителността. Посоченото не е установено в проведеното производство. Съдът е посочил, че е принципно вярно, че налагането на дисциплинарно наказание създава враждебна и застрашителна среда и това логично е нежелан резултат, същият обаче не е последица от дискриминационно поведение на директора и/или учителите от 64-то ОУ. Съдът е споделил изводите на Комисията, че поведението и предприетите от директора на училището мерки спрямо Б. не само, че не нарушават принципите на равно третиране съгласно ЗЗДискр и не представляват "тормоз", но и са единствените, с които разполага персоналът на едно училище в подобна ситуация, ето защо не се установява и неизпълнение на задължението по чл. 29, ал. 2 от ЗЗДискр, във вр с чл. 31 от същия закон. По тези доводи съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Обоснован, с оглед данните по делото е изводът на КЗД, съответно и на първоинстанционния съд, че в преписката и в съдебното производство не са събрани доказателства за осъществена пряка или под формата на "тормоз" дискриминация, по твърдените признаци, като правилно са тълкувани и приложени и нормите на чл. 4, ал. 1 и 2 и чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 от ЗЗДискр, както и тези по чл. 29, ал. 2 и чл. 31 от ЗЗДискр. Обучаващата институция, директорът, както и педагогическия персонал не е установено да са извършили дискриминационни действия или бездействия по отношение ученика Б. И.. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че КЗД и съдът не са взели предвид посочените от настоящия касатор писмени доказателства. Напротив, КЗД и съдът са съобразили всички относими към спора доказателства като изводите са съответни на установеното и са обосновани. В касационната жалба се акцентира на доказателствата - медицински документи, доказващи два травматични случая, при които е установена травма на главата на ученика и като усложнение - "неуточнена епилепсия", наложила хоспитализиране, при което е поставена диагноза епизодичен епилептичен гърч, които се свързват с описаните в жалбата инциденти в училище на 25.10.2013 г., 5.11.2013 г. и 5.12.2013 г. Не може да се приеме, че сами по себе си медицинските документи установяват дискриминационното третиране в твърдените форми и на основата на твърдените признаци. Противно на соченото в касационната жалба, както в решението на КЗД, така и в това на съда, посочените травми са възприети, но при подробно обсъждане на доказателствата правилно е прието, че липсват данни, които да установяват дискриминационно третиране от страна на ответника при инцидента на 25.10.2013 г., както и липсват доказателства за причиняване на травми и дискриминационно поведение при инцидентите от м. ноември и м. декември, така както са описани в жалбата. При първия инцидент, предмет на жалбата училищното ръководство е взело ефективни мерки, по смисъла на чл. 29, ал. 2 и чл. 31 от ЗЗДискр като е извършена незабавна проверка, взети са мерки по отношение този ученик, за когото се е установило, че е извършил акта на агресия и е обиждал Б., вероятно на етническа основа. Проведени са нарочни беседи с учениците от класа на Б., проведени са разговори и с психолога на училището. Категорично са опровергани твърденията на жалбоподателката, че училищните власти не са взели никакви мерки. По отношение другите два инцидента през 2013 г., категорично е установено, че ответникът не е уведомен за същите, родителите не са представили данни, в това число и медицински документи за настъпилите травми и последици, липсват каквито и да са доказателства, които да установяват, че училището, преподавателите или други лица от персонала са осъществили дискриминационни действия или бездействия. В касационната жалба се сочи, че тормозът осъществен на последните две дати е на основата на етническата му принадлежност, "тъй като няма друго обяснение". Да се приеме извършването на дискриминация по предположение, при липсата на доказателства е недопустимо. Следва да бъде отхвърлено и твърдението в касационната жалба, че с изготвянето от психолога на училището на доклад, в който се съдържа неговата професионална оценка, в това число и за укорими постъпки на Б. и негови проблеми с дисциплината, спазването на правилата в училище, както и с дефицити във възпитанието и изискванията от страна на родителите към детето е извършена дискриминация, чрез неблагоприятно третиране. Подобно твърдение е несъстоятелно, тъй като установява обратното на дискриминационно (неблагоприятно) третиране - работа с детето, съпричастност с проблемите му и опит те да бъдат решени. Професионалното мнение на психолога, базирано на обективни факти, не може да бъде характеризирано като неблагоприятно третиране, както в най-общ смисъл, така и от гледна точка на ЗЗДискр. Впрочем, именно поради това отношение на училищния психолог, както и на училищните власти, проблеми с детето не е имало в течение на времето от края на 2013 г. до 2016 г., както се признава и в самата жалба. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че Б. е наказан за инцидента през м. януари 2016 г., който се описва само и единствено от гледна точка на това, че Б. е обиждан и тормозен. По отношение този инцидент, от доказателствата се установява, че значителна вина за случилото се имат и самия Б. и неговия баща, които също са проявили агресия, в резултат на което ситуацията е ескалирала и Б. също е обиждан, нападнат физически и заплашван. След инцидента, училищните власти са взели незабавни мерки като е извършена всестранна проверка, при която всички участници в инцидента са дали писмени обяснения. Посоченото предхожда депозирането на жалба от страна на майката на Б., която несъстоятелно се твърди, че е напълно игнорирана. Същата е ценена редом с другите данни по преписката, в това число и жалба от майката на ученика Н. И., който е бил обект на агресията на бащата и на самия Б., който го е ударил. Посоченото е установено и от доклада на психолога, пред който Б. е споделил за това, че е ударил Н., както и че е публикувал във "Фейсбук" заплашителен текст за него. Категорично невярно е твърдението в касационната жалба, че Б. е наказан за случилото се на 20.01.2016 г. Доказателствата - доклади и докладни записки на учители и възпитатели, предхождащи инцидента на 20.01.2016 г. съдържат оплаквания относно неговото поведение като ученик, именно по повод което с решение на Педагогическия съвет е наложено наказание "забележка". Същото е мотивирано именно с прояви на лоша дисциплина, неспазване на правилата в час и в занималнята, лошо отношение към съученици и преподаватели. В касационната жалба отново се повтарят оплакванията относно законосъобразността на налагането на наказанието, което е извън предмета на производството. Освен това твърденията се опровергават от доказателствата - родителите са уведомени за насрочения Педагогически съвет, на същия е присъствала бабата на детето. Не е установено, чрез наказанието детето да е третирано по-неблагоприятно в сравнение с други ученици при сравними сходни обстоятелства, както и с посоченото да са създадени предпоставки за "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 от ЗЗДискр. Следва да бъде отхвърлено оплакването в касационната жалба, че необосновано КЗД и първоинстанционният съд в нарушение на разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр приемат липса на дискриминация, въпреки че е установено, че Б. е обиждан на база на етническия си произход и е преживял шокиращи инциденти. Обидите са нанесени от други ученици, срещу което поведение училището е взело мерките, които са в неговата компетентност, чрез директора и педагогическия персонал. Не се подкрепя възражението, че не са взети мерки от страна на училището, а напротив Б. е наказан. Цитираната в касационната жалба практика на ЕСПЧ е неприложима поради обстоятелството, че в случая не са налице доказателства за дискриминационни действия от страна на ответника, чрез действия или бездействия. По посочените съображения, касационният състав приема, че постановеното съдебно решение е обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Правилно съдът е приел, че не са изпълнени фактическите състави на чл. 4, ал. 1 и 2, чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 от ЗЗДискр, както и не е налице нарушение по чл. 29, ал. 2 и чл. 31 от ЗЗДискр като ответното 64 ОУ, не е поставило Б. И. в положение на по-неблагоприятно третиране в сравнение с други лица при условията на сходно сравними обстоятелства, не е налице осъществен и "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 от ЗЗДискр на основата на защитените признаци "етническа принадлежност" и "социално положение". Освен това, съгласно легалното определение на понятието "тормоз" в § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр това е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Правилно съдът е приложил закона, като е приел, че наличието на тормоз не следва да бъде свързвано само с това как жертвата е възприела начина, по който е третирана. Следва да са осъществени визираните от закона цели на поведението на сочения за дискриминатор, а именно - накърняване достойнството на лицето, създаване враждебна, обидна или застрашителна среда, каквито действия на училището не се установяват. Правилно е прието от съда, че субективното усещане в резултат на нежелано поведение не трябва да се тълкува разширително. Липсват доказателства за неравно третиране, същото да е на основата на защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр и да е налице и пряка причинно-следствена връзка между причините, свързани с признака и неблагоприятното третиране. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания и решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,