Решение № 1152 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4665/2007 г.

ВКСI гражданско отделение22.01.2009 г.докладчик Жива Декова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решението от 14.06.2007 г. по гр. д. № 3647/2006 г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

Мотиви

Решение № 1152 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4665/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на В. Ж. И. от гр. С., срещу решение от 14.06.2007 г. по гр. д. № 3647/2006 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 17.07.2006 г. /поправено с решение от 10.10.2006 г. относно допусната очевидна фактическа грешка/ по гр. д. № 10444/2004 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от В. Ж. И. срещу М. А. Б. от гр. С., иск с правно основание чл. 97, ал. 3 от ГПК (отм.). В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответницата по жалбата М. А. Б. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от В. Ж. И. срещу М. А. Б. иск за признаване за установено по отношение на ответницата, че констатациите, направени в протокол за ПТП от 18.07.2003 г. на МВР - Пътна полиция-КАТ при СДВР, не отразяват вярно фактическата обстановка, при която е настъпило произшествието. В протокола за ПТП от 18.07.2003 г. е отразено, че МПС с водач В. И. поради недостатъчно разстояние реализира ПТП с намаляващият скоростта пред нея МПС с водач М. Б. Установено е, че протоколът за ПТП от 18.07.2003 г. е представен от М. Б. в производството по предявения срещу нея от В. И. иск за обезщетение за вреди от това пътно-транспортно произшествие. Първоинстанционното производство е приключило с невлязло в сила отхвърлително съдебно решение. Преценявайки допустимостта на предявения установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 3 от ГПК (отм.) въззивният съд в нарушение на процесуалните си задължения служебно да следи за наличието на правния интерес като предпоставка за допустимост на установителния иск, не е изложил съображения за наличието на правен интерес от установяването. В исковата молба правният интерес е обоснован с твърдения, че в постановеното първоинстанционно решение по спора за обезщетението по чл. 45 от ЗЗД за вреди от произшествието, не е отразено оспорването, което ищцата счита, че е заявила, нито признанието на съда дали оспорването е доказано или че не е доказано, както и на отказа на съда да допълни решението си по реда на чл. 193 от ГПК с произнасяне по оспорването. При тези твърдения и при отразените в молбата за допълване на решението по иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД /л.23 от делото на СРС/ твърдения на ищцата, че още с исковата молба е заявила, че в съставените от органите на ПП-КАТ документи за пътно- транспортното произшествие не е отразена вярно фактическата обстановка, при която е настъпило ПТП, а то е настъпило при описания в исковата молба механизъм, въззивният съд е следвало да изиска делото и да проследи цялата защитна позиция на ищцата, заявена по делото, за да направи обоснован извод оспорила ли е ищцата протокола за ПТП от 18.07.2003 г. по реда на чл. 154 от ГПК относно съдържанието му, по отношение на което се иска установяването с предявения иск с правно основание чл. 97, ал. 3 от ГПК. Като не е направил това въззивният съд е разгледал спора без да изясни и да обоснове наличие на правен интерес - предпоставка за допустимост на предявения установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 3 от ГПК (отм.). По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да изиска делото по иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД, по което е представен протокола за ПТП от 18.07.2003 г. и като проследи цялата защитна позиция на ищцата да изложи изводите си дали е налице правен интерес от иска по чл. 97, ал. 3 от ГПК (отм.). Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение