Решение № 1987 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11260/2008 г.

Решение № 1987 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11260/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), вр с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Мустафа Ахмади гражданин на Авганистан против Решение № 385/21.07.2008 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет. В жалбата са развити подробни доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила, липса на мотиви, непосочване на фактическите основания и противоречие с приложимия материален закон. Ответната страна - Председателят на ДАБ при МС, не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доказателствата по делото и наведените от страните доводи намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ председателят на ДАБ при МС е отказал на Мустафа Ахмади предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на ЗУБ. Приел е, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата на чужденеца за предоставяне на закрила по посочения материален закон, предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Със становище рег. № 1833/20.11.2007 г., изготвено от старши експерт в РПЦБ - София в ДАБ при МС е направено мотивирано предложение на Мустафа Ахмади да бъде отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България. Въз основа на последното и след осъществена преценка на всички събрани и относими към искането доказателства, председателят на ДАБ при МС е постановил оспорения административен акт. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган в предвидената от закона форма, като при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят е авганистански гражданин и в РБ пребивава от 2002 година. Многократно е правил опити пред ДАБ да получи статут, но не е обосновал молбите си. Безспорно е установено по преписката, че той не е членувал в политически партии, не е преследван по политически, религиозни или други причини. Напуснал е Авганистан по времето на режима на талибаните, тъй като тримата му братя са заемали висши държавни постове и се е страхувал от преследване заради това. Правилно ДАБ приема, че понастоящем не съществува реална опасност за неговия живот и здраве, ако се върне обратно в страната си. Това обстоятелство се преценява конкретно за всеки отделен случай с оглед конкретната бежанска история. В случая обстоятелствата, които са накарали жалбоподателя да напусне Авганистан вече са отминали. Братята му са се върнали в страната и след като за тях не съществува опасност не би могло да се приеме, че такава съществува за жалбоподателя още повече, че той се опасява от репресии по отношение на него именно заради тях. Видно от обясненията на жалбоподателя дадени в подробното интервюто от вх. № 8118/22.04.2008 г. липсват причини да се приеме, че съществува някаква опасност за него от връщането му в страната където понастоящем живее е цялото му семейство. Обстоятелството, че е женен за българска гражданка и има дете не е основание съгласно чл. 8 и 9 от ЗУБ да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. Той би могъл при тези обстоятелства да уреди престоя си по реда на ЗЧРБ, но не и по реда на ЗУБ. С оглед липсата на каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя за наличие на условията за предоставяне на бежански или хуманитарен статут, от административния орган обосновано е прието, че такива в случая не са налице. От приложените в преписката данни не се установява наличие на никоя от причините по чл. 8 ЗУБ, за да е налице основателен страх от преследване или на тези посочени в чл. 9 от същия закон, поради които лицето да е принудено да остане извън страната си на произход поради заплаха за живота, сигурността или свободата или опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Поради това обоснован е направеният извод, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 - 9 ЗУБ и правилно е постановен отказ на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 - 4 ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,