Решение № 3107 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11476/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница София при Агенция Митници, подадена от процесуалния представител юрк. Владимирова, срещу Решение 1691/01.10.2024 г., постановено по адм. дело 137/2024 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че правният спор е изяснен от фактическа страна, но не споделя развитите отменителни мотиви от първоинстанционния съд. Твърди, че в хода на административното производство са събрани доказателства от значение при преценката на възникналите съмнения и съответно, за отхвърляне на посочената договорна стойност на стоката от жалбоподателя в митническата декларация (МД). В тази връзка се позовава на сработилия рисков профил към датата на подаване на декларацията, изготвената автотехническа експертиза и липсата на отговор от дружеството. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и потвърждаване на процесния административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и платената държавна такса за касационно обжалване. Ответникът - СН 4Х4 ЕООД, чрез адв. Д. Димитров, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмена защита и в хода на делото. Отправя искане съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба със становище за липса на релевираните с нея отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд - Кюстендил е било Решение РЗМ-5800-152/32-707532 от 22.01.2024 г. на директора на ТД Митница София при Агенция Митници, с което на основание чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) 952/2013 е определена нова митническа стойност на стока 1 по МД с МRN 23BG005705030218R2/14.09.2023 г. и са поправени елементи, както следва: в ЕД Митническа стойност от 515,54 лв. на 1 350 лв., в ЕД 4/16 Метод за определяне на стойността от 1 на 6, в Митническо задължение от код А00 (основа 515,54 лв. и ставка 0,100) 51,55 лв. и код В00 (основа 1 157,09 лв. и ставка 0,200) - 231,42 лв. на код А00 (основа 1 350 лв. и ставка 0,100) - 135 лв. и код В00 (основа 2 075 и ставка 0,200) 415 лв.; в резултат на което СН 4Х4 ЕООД е задължено да заплати възникналото вносно задължение в общ размер на 550 лв., от които мито в размер на 135 лв. и ДДС в размер на 415 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 2 Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС. От фактическа страна решаващият съд е установил, че на 14.09.2023 г. в МБ Кюстендил е приета за режим допускане за свободно обращение стока, описана като пътнически автомобил - употребяван Волво V50, тип дизел, дата на първа регистрация 14.05.2004 г., с държава на изпращане/износ СН Швейцария и обща фактурна стойност СНF 100. Приложените документи от прекия представител към МД са посочени в съдебния акт. При извършен физически оглед на автомобила са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката. С писмо от 14.09.2023 г. дружеството-жалбоподател е уведомено за предприетите действия за проверка на декларираната митническа стойност и от него е изискано да представи обезпечение. Тъй като такова не е представено, стоката е приета за отговорно пазене с декларация рег. 32-557039/14.09.2023 г. От управителя на СН 4Х4 ЕООД са поискани допълнителни документи, данни и информация, потвърждаващи цената на стоката. След като не е представен отговор, е изготвено мотивирано становище и митническият орган е възложил експертна пазарна оценка на превозното средство. Според резултатите на оценката, изготвена от Доби 02 ЕООД, стойността на автомобила е 1 350 лв., без мита и ДДС. На 14.11.2023 г. дружеството е уведомено за предстоящото издаване на решението от митническия орган със съобщение по реда чл. 22, § 6 Регламент (ЕС) 952/2013. В указания срок от дружеството не е депозирано становище. По искане на жалбоподателя по делото е разпитан св. Н. Н. А. и са допуснати съдебно-техническа (СТЕ) и съдебно-счетоводна (ССЕ) експертизи, чиито заключения са приобщени към доказателствения материал, при съобразяване на поставените допълнителни въпроси от страните. От процесуалния представител на ответника е направено възражение срещу приемането на ССЕ в с.з. на 25.09.2024 г. От правна страна съдът е приел жалбата за допустима и е потвърдил валидността на митническото решение като издадено от компетентен административен орган, при спазване на чл. 19, ал. 7 във вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8 ЗМ, и даващо яснота относно фактическите и правни основания. В хода на производството не са констатирани съществени процесуални нарушения за отмяна на акта. За да уважи жалбата административният съд се е позовал на приложимата правна уредба и изисквания на Регламент (ЕС) 952/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с определянето на митническата стойност на стоките и правомощията по осъществяване на последващ контрол. Изложените мотиви относно приложението на вторичните и резервния метод по чл. 74, § 2 и § 3 Регламент (ЕС) 952/2013 г. са формални и от тях не става ясно дали условията са били изпълнени. На тази база съдът е заключил, че не са доказани основанията за пристъпване към изменение на декларираната митническа стойност на внесената стока и съответно възникналите задължения за мита и ДДС са определени незаконосъобразно. В случая органът е възприел основанието за това с оглед на пазарна оценка на автомобила, без да отправи искане за международна административна помощ до страната на износа и без да оспори автентичността на документи за придобиване на стоката. Обжалваното решение на Административен съд Кюстендил е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод за незаконосъобразност на оспореното Решение РЗМ-5800-152/32-707532 от 22.01.2024 г., съответстващ на изяснената фактическа обстановка и съвкупната оценка на доказателствата. Оплакванията на касатора не се установяват при проверката на доказателствения материал по делото. Предметът на правния спор по делото правилно е концентриран върху преценката за: 1. Обоснованост на възникналите съмнения по смисъла на чл. 140 Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447; 2. Изключване на възможността за определяне на митническата облагаема стойност по някой от методите, дефинирани в чл. 74 § 2 Регламент (ЕС) 952/2013, като предпоставка за определянето ѝ по метода в чл. 74 § 3; и 3. Спазване на правилата на чл. 144 Регламента за изпълнение във вр. с чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност на осъществения внос по МД с МRN 23BG005705030218R2/14.09.2023 г. на база налични данни на територията на Съюза. Неоснователни и неясни са развитите доводи във връзка с определянето на точния размер на публичните държавни вземания за заплащане. От една страна касаторът твърди, че с обжалвания съдебен акт правилно са посочени сумите на възникналите задължения по митническото оформяне на стоката за декларирания с МД режим. От друга страна уточнява, че доколкото за стоката няма извършени никакви плащания по вноса ѝ до издаването на митническото решение, то СН 4Х4 ЕООД е задължено да плати новоопределените възникнали за заплащане суми за мито и ДДС, като частта от тях над начислените по МД реално представляват спорните размери (стр. 9 и 10 от касационната жалба). По делото не е налице спор, че декларираните суми за мито в размер на 51,55 лв. и ДДС в размер на 231,42 лв. по МД са платени на 01.02.2024 г. (т.е. след подаване на жалбата до АС - Кюстендил) и жалбоподателят е обезпечил останалата част до пълния размер, определен с митническото решение. Плащането е извършено на валидно правно основание и при съобразяване на декларираните стойности от прекия представител в МД с МRN 23BG005705030218R2/14.09.2023 г. Административният съд е разпределил правилно доказателствената тежест между страните и е обосновал надлежно крайния извод, че не е проведено пълно и главно доказване на твърдените обстоятелства от страна на митническия орган. Приложението на резервния метод по чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) 952/2013 изисква използването на разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Възприетият подход в решението на директора на ТД Митница София правилно е приет от съда за незаконосъобразен. На основание чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на митническия орган е да установи предпоставките по чл. 140 Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и законосъобразното прилагане на методите по чл. 70 и сл. Регламент (ЕС) 952/2013. Митническият контрол във връзка с активирания рисков профил на вносителя не изключва по никакъв начин контрола, който обикновено се извършва от митническите органи в съответствие с чл. 46, § 8 МКС. Касационните възражения в тази насока са относими към преценката за обоснованост на възникналите съмнения в коректността на декларираните данни по МД, но не водят до различен извод по главния спорен въпрос, свързан с приложението на методите за определяне на митническата стойност. Недопустимо е използването на метода по чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) 952/2013 само въз основа на анализ на риска и дискредитиращи твърдения спрямо декларираната от името на СН 4Х4 ЕООД митническа стойност, кореспондираща с документите за придобиване на стоката. В отговор на аргументите в тази насока първоинстанционният съд правилно подчертава липсата на други ангажирани доказателства и източници на информация, вкл. проверка на достоверността или опит за обмен на информация по линия на международното сътрудничество на основание Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария от 22.07.1972 г. и Допълнителен протокол между ЕО и Конфедерация Швейцария от 09.06.1997 г. относно административна взаимопомощ в митническата област. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. В писмената защита на ответника се съдържа искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция, но доказателства за извършени такива не са представени, поради което не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,