Решение № 9456 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5431/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ „3емеделие“/, подадена чрез юрк. Гъркова, против Решение № 2829/30.03.2026 г. постановено по адм. дело № 1866/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е обявена нищожността на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 02-020-2600/7231#18 от 21.07.2025 г. на Зам. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт, поради несъобразяването му с материалния закон, неговата необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Аргументи по поддържаното касационно основание – допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила не се излагат. Касаторът изразява становище, че необосновано и неправилно съдът е приел, че оспореният АУПДВ е нищожен като противоречащ на влязло в сила съдебно решение. Настоява, че е на лице влязъл в сила Акт за прекратяване на биологичния ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2019 г. изх. № 02-020-2600/7231 от 01.02.2022 г. на Зам. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, от който следва безспорно установено неспазване изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 4 от 2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. (Наредба № 4 от 2015 г.) и изпълнен фактически състав на чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 2015 г., в резултат на което е издаден и процесният АУПДВ, с който на основание чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредба № 4 от 2015 г. е определен правилно размерът на подлежащата на възстановяване част от изплатеното финансово подпомагане, при изчисляването на който са включени и сумите изплатени за 2015 г., съставляваща първата година от поетия ангажимент. По подробно развити в касационната жалба аргументи в тази насока настоява за отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу акта или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира сторените разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в условията на евентуалност. Ответникът – „Ил 89“ ЕООД, чрез адв. Москова в депозиран по делото писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Излага аргументи, че в пълно противоречие с тълкуването на закона, дадено с Решение № 4152 от 03.06.2024 г., постановено по адм. дело № 1815/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, оставено в сила с Решение № 14009/27.12.2024 г., постановено по адм. дело № 7891/2024 г. по описа на ВАС, е приета като първа година на поетия ангажимент 2015 г., а не 2016 г., съответно при изчисляване на общо изплатената сума на жалбоподателя по направление „Биологично растениевъдство“ отново е включено и финансовото подпомагане, получено през 2015 г., поради което и правилно съдът е приел, че издаденият акт е постановен в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Бургас е бил АУПДВ № 02-020-2600/7231#18 от 21.07.2025 г., издаден от Зам. Изпълнителния Директор на ДB "Земеделие", с който на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 и ал. 4, т. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (наричана по-долу само Наредба № 4 от 2015 г., бел. моя) спрямо „Ил 89“ ЕООД е установено публично държавно вземане в размер на 2 573,06 лева, представляващо 2,83 % от общо изплатената субсидия на „Ил 89“ ЕООД в размер на 90 920,74 лева по направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. по заявления за подпомагане с УИН 02/090715/06333, УИН 02/050716/15091, УИН 02/100717/22501 и УИН 02/140618/30886. С обжалваното Решение Административен съд – Бургас е обявил нищожността на АУПДВ. За да постанови така посочения краен резултат, първоинстанционният съд, след извършената служебна проверка в обхвата на чл. 168 ал. 2 от АПК, е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената за това форма, вкл. и надлежно мотивиран, но в противоречие с влязло в сила Решение № 4152 от 03.06.2024 г., постановено по адм. дело № 1815/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, поради което е и нищожен на основание чл. 177, ал. 2 от АПК. От фактическа страна съставът на Административен съд – Бургас е установил следното. „Ил 89“ ЕООД е регистриран като земеделски производител. На 23.04.2015 г. е подал заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер /УИН/ 02/090715/06333, и е одобрен за кампания 2015 с декларираните от него площи за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014 - 2020 г., конкретно по направление „Биологично растениевъдство“, съгласно Уведомително писмо, изх. № 02 - 020 - 2600/1899 от 24.02.2016 г. на Зам. Изпълнителния Директор на ДФ „Земеделие“. На 31.03.2016 г. „Ил 89“ ЕООД е подало заявление за подпомагане с УИН 02/050716/15091 за кампания 2016, в което са декларирани нови площи за подпомагане, при което поетият от него ангажимент през 2015 г. за извършване на биологични дейности по направлението е подновен. С писмо, изх. № 01 - 2600/2766/12.05.2021 г. „Ил 89“ ЕООД е уведомено за стартиране на производство по прекратяване на многогодишния ангажимент за кампания 2019, тъй като при извършена към тази година административна проверка е установено, че представеният от него документ, удостоверяващ съответствие на произвежданите от него растителни продукти с правилата на биологичното производство, не отговаря на изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4 от 2015 г., всички парцели да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделска култура, формираща размера на подпомагане за всички парцели в годината на издаването на документа. В приложение № 1 към уведомителното писмо е посочен конкретно декларираният от жалбоподателя през кампания 2019 парцел 58712 - 198 - 3 -2 с площ 1.12 ха, за който не е предоставен сертификат, удостоверяващ произведени биологични растителни продукти. На 01.06.2021 г. жалбоподателят подал възражение, съответно на 01.02.2022 г., след като приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, Зам. Изпълнителният Директор на ДФ „Земеделие“ издал Акт за прекратяване на биологичен ангажимент изх. № 02 - 020 -2600/7231 # 2, с който на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 2015 г. и в съответствие с чл. 63, т. 1, вр. чл. 77, т. 4, б. „в“ от Регламент /ЕС/ № 1306 на Европейския парламент и на съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика е отказана финансова помощ и е прекратен поетият от „Ил 89“ ЕООД ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“ за кампания 2019 г., поради неизпълнение изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 4 от 2015 г. Аргументите са, че представените по административната преписка сертификати не установяват произведена биологична продукция от парцел № 58712-198-3-2, КВС № 003014, с площ от 1,12 ха. Със Заповед № РД 20 - 179/21.09.2022 г. на Министъра на земеделието е отхвърлено предприетото оспорване по административен ред, не е последвало подаване на жалба до съда, поради което и Актът за прекратяване не биологичен ангажимент е влязъл в сила. На 12.06.2023 г. на „Ил 89“ ЕООД е връчено писмо, изх. № 02 -020/2600/7231 # 7, с което е уведомено за стартиране на производство по издаване на АУПДВ на основание влезлия в сила Акт за прекратяване на биологичен ангажимент изх.№ 02 - 020 - 2600/7231 - 2/01.02.2022 г. на Зам. Изпълнителния Директор на ДФ „Земеделие“. В писмото се сочи, че на основание чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредба № 4 от 2015 г. „Ил 89“ ЕООД следва да възстанови 2.83 % от сумата, която му е изплатена по направление „Биологично растениевъдство“ през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, а именно за кампания 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., общо в размер на 90 920,74 лева, или да възстанови 2 573,06 лева. В указания срок възражение не е подадено. Последвало е издаването на АУПДВ с изх. № 02 - 020 - 2600/7231 от 09.07.202 3г. на Зам. Изпълнителния Директор на ДФ “Земеделие“, с който на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 и ал. 4, т. 1 Наредба № 4 от 2015 г., е определено „Ил 89“ ЕООД да възстанови публично държавно вземане в размер на 2 573,06 лева, представляващо 2.83 % от изплатена субсидия от 90 920,74 лева по направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. по подадени заявления за подпомагане с УИН 02/090715/06333, УИН 02/050716/15091, УИН 02/100717/22501 и УИН 02/140618/30886. Този административен акт е оспорен по съдебен ред, като с Решение № 4152 от 03.06.2024 г., постановено по адм. дело № 1815/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас е отменен поради допуснати при издаването му съществени нарушения на административно производствените правила – неизяснена фактическа обстановка, и неспазване изискването за мотивираност на тази категория актове. Конкретно съдът е установил, че административният орган не е обсъдил обстоятелството, че дружеството е подало заявление за подпомагане с УИН 02/050716/15091 за кампания 2016 г., с което е декларирал нови площи за подпомагане, с оглед на което и съобразно чл. 6, ал. 2 от Наредба № 4 от 2015 г. поетият от него ангажимент през 2015 г. за извършване на биологични дейности по направлението е подновен, и като резултат немотивирано е приел, че първата година от ангажимента е 2015 г., и липсват фактически и правни установявания относно последната му година. Изрично е указано, че това са обстоятелства от съществено значение за правилното определяне размера на дължимата за възстановяване финансова помощ, съобразно и конкретно възприетото правно основание за това – чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредба № 4 от 2015 г. в приложимата й редакция. Отделно от това е констатирана и липса на мотиви – фактически установявания относно парцела и декларираната площ, за която не е представен сертификат, както и конкретни данни за декларираната от дружеството площ през последната година от ангажимента, което също е прието да препятства възможността за контрол на начина на определяне на размера на подлежащата на възстановяване сума. Решение № 4152 от 03.06.2024 г., постановено по адм. дело № 1815/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, е оставено в сила с Решение № 14009 от 27.12.2024 г. по адм. дело 7891/2024 г. на Върховен административен съд. След връщане на преписката за ново произнасяне на основание чл. 26, ал. 1 от АПК административният орган е открил производство по издаване на АУПДВ, за което юридическото лице е уведомено посредством връчено му писмо изх. № 02-020-2600/7231#16. Последвало е издаването на оспорения АУПДВ изх. № 02 - 020 - 2600/7231 # 18 от 21.07.2025 г. на Зам. Изпълнителния Директор на ДФ „Земеделие“, с който при идентична фактическа обстановка, въз основа на влезлия в сила Акт за прекратяване на биологичен ангажимент и конкретно изложени съображения от фактическа и правна страна относно парцела и декларираната площ, за която не са били изпълнени изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 4 от 2015 г., а именно парцел № 58712-198-3-2, с КВС № 003014, с площ 1,12 ха, за който в представените сертификати не е посочена произведена биологична продукция; общо декларираната за подпомагане площ (39,61 ха) през последната година от поетия ангажимент (конкретно 2019 г. считано от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление - 2015 г.); изчисления съобразно тези данни процент на площ без сертификат (2,83 %) и общо изплатеното на „Ил 89“ ЕООД финансово подпомагане за периода 2015 г. – 2018 г. по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. направление „Биологично растениевъдство“ в размер 90 920,74 лева, на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 и ал. 4, т. 1 от Наредба № 4 от 2015 г. в редакцията след изм. с ДВ бр. 32 от 26.04.2022 г. е определено „Ил 89“ ЕООД да възстанови публично държавно вземане в размер на 2 573,06 лева, представляващо 2.83 % от изплатена субсидия от 90 920,74 лева по направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. по подадени заявления за подпомагане с УИН 02/090715/06333, УИН 02/050716/15091, УИН 02/100717/22501 и УИН 02/140618/30886. При тези фактически установявания административният съд е приел, че процесният АУПДВ е издаден в противоречие с влязлото в сила Решение № 4152 от 03.06.2024 г., постановено по адм. дело № 1815/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, поради което е нищожен, съгласно регламента на чл. 177, ал. 2 от АПК. Изложени са мотиви че, в процесния акт не са изложени конкретни съображения, различни от посочените в предходния акт, досежно първата година на поетия от „Ил 89“ ЕООД ангажимент. Посочено е, че установената фактическа обстановка също е идентична с тази по отменения акт и отново е приложен текстът на чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредба № 4 от 2015 г., като в общата сума на изплатеното финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г., направление „Биологично растениевъдство“ отново е включена сумата за кампания 2015 г., без да се вземат предвид изрично дадените указания от съда, че първата година от ангажимента е 2016 г. В резултат на изложеното първостепенният съд е счел, че процесният акт е издаден в противоречие с влязлото в сила решение, което съставлява основание за обявяване на неговата нищожност съгласно чл. 177, ал. 2 АПК. Настоящият съдебен състав преценява така постановеното решение като валидно и допустимо, но неправилно, поради неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Всъщност спорният въпрос по делото е един и той касае наличието на предпоставките на хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, при конкретно установените по делото факти, изложени по-горе в това изложение, по които спор по делото не се формира между страните. Безспорно нищожни по силата на чл. 177, ал. 2 от АПК са всички административни актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение, извършени/издадени след влизане на съдебното решение в сила, които му противоречат. Приложението на тази разпоредба е предпоставено от наличието на влязло в сила решение и противоречието на издадения административен акт с това съдебно решение при идентитет на обстоятелствата. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т.е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т.е. задължителност, сила на пресъдено нещо. Индивидуализиращите елементи по отношение на които решението има действие, са страни, основание, предмет - чл. 177, ал. 1 АПК във вр. с чл. 298, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. За да се приеме, че процесният АУПДВ на Зам. Изпълнителния Директор на ДФ “Земеделие“ противоречи на влязло в сила решение, е необходимо да се установи какво точно е постановено с Решение № 4152 от 03.06.2024 г., постановено по адм. дело № 1815/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, оставено в сила с Решение № 14009 от 27.12.2024 г. по адм. дело 7891/2024 г. по описа на Върховен административен съд, т.е. какви са обективните предели на силата на пресъдено нещо. Всъщност решаващите мотиви на Административен съд – Бургас, при постановяване на Решение № 4152 от 03.06.2024 г., постановено по адм. дело № 1815/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, респ. тези при постановяване на оставящото го в сила Решение № 14009 от 27.12.2024 г. по адм. дело 7891/2024 г. по описа на Върховния административен съд, обосноваващи отмяната на предходно издадения АУПДВ, така като бяха изложени по-горе, са относно допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и липса на мотиви, което пряко рефлектира и не дава възможност на съда да извърши преценка за материалната законосъобразност на административния акт касателно законосъобразното определяне размер на подлежащата на възстановяване част от изплатената на „Ил 89“ ЕООД финансова помощ въз основа на чл. 15, ал. 4, ат. 1 от Наредба № 4 от 2015 г. Конкретно изпълнение указанията относно правилното определяне на първата година от ангажимента, така и годината, през която той е бил прекратен, при съобразяване че „парцелът във връзка с който на жалбоподателя е наложена санкцията - № 58712 - 198 - 3 - 2, № 003014 по КВС, в землището на с. Проход и код култура - 190000 - площ с угари, с площ от 2.30 ха, за който административният орган е приел, че не е представен сертификат за биологична продукция, е заявен за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 - 2020 със заявление за подпомагане през 2016 г. с УИН 02/050716/15091, когато е подновен ангажиментът на жалбоподателя.“. С оглед на тези обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, че пределите на силата на пресъдено нещо на Решение № 4152 от 03.06.2024 г., постановено по адм. дело № 1815/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, респ. тези при постановяване на оставящото го в сила Решение № 14009 от 27.12.2024 г. по адм. дело 7891/2024 г. по описа на Върховен административен съд, се разпростират единствено върху липсата на конкретно предприети действия по установяване на релевантната по случая фактическа обстановка и липсата на мотиви. Същественото е, че с решението не са давани конкретни указания относно тълкуването и правилното приложение на чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредба № 4 от 2015 г., и в частност относно очевидно спорния между страните в административното правоотношение въпрос – както следва да се разбира под „изплатената до момента финансова помощ по направлението“ в случаи като процесния, при които първоначално ангажиментът по направление „Биологично растениевъдство“ от ПРСР 2014 – 2020 г. е поет през 2015 г., но в последствие е „подновен през 2016 г.“ (по терминологията на касатора и съда), и по-точно е поето „ново задължение за петгодишен период за всички подпомагани площи“ в хипотезата на чл. 17, ал. 5 от Наредба № 4 от 2015 г. (редакцията в сила до изм. с ДВ бр. В, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.), респ. „нов ангажимент за всички подпомагани площи“, съобразно сега действащата редакция на чл. 17, ал. 5 от Наредба № 4 от 2015 г. (виж Уведомително писмо изх. № 02-020-2600/9103 от 15.12.2016 г. на Зам. Изпълнителния Директор на ДФ „Земеделие“, л. 237 и сл., и становище на зам. Изпълнителния директор на л. 233, всичко от досието на адм. дело № 1815/2023 г.), поради което и на основание чл. 17, ал. 6 от Наредба № 4 от 2015 г. периодът на ангажимента (дефиниран в чл. 6, ал. 1 от същата Наредба) е започнал да тече от началото на годината на одобряване на новите площи, в случая от 2016 г. Или противно на приетото от административния съд при издаването на оспорения АУПДВ административният орган е спазил дадените му указания, установил е релевантните за спора факти, изложили е конкретни мотиви - фактически и правни установявания, вкл. и с позоваване и въз основа на влезлия в сила Акт за прекратяване на биологичен ангажимент изх. № 02 - 020 -2600/7231 # 2 на Зам. Изпълнителния Директор на ДФ „Земеделие“, което всъщност изрично е констатирано в съдебния акт, предмет на касационен контрол. Според съдържанието на влязлото в сила съдебно решение, неправилен е изводът на първоинстанционния съд, според който въпросът за включването на финансовата помощ по направление „Биологично растениевъдство“, изплатена на „Ил 89“ ЕООД през 2015 г., при изчисляване подлежащата на връщане на основание чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредба № 4 от 2015 г. част от полученото финансово подпомагане, е разрешен с влязлото в сила Решение № 4152 от 03.06.2024 г., постановено по адм. дело № 1815/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, оставено в сила с Решение № 14009 от 27.12.2024 г. по адм. дело 7891/2024 г. по описа на Върховен административен съд. Макар и действително да са дадени указания, че не 2015 г., а 2016 г., през която за първи път парцел № 58712 - 198 - 3 - 2, № 003014 по КВС, в землището на с. Проход и код култура - 190000 - площ с угари, и то с площ от 2.30 ха, е включен в подпомаганите площи, е годината, от която на основание чл. 17, ал. 6 от Наредба № 4 от 2015 г. е започнал да тече 5-годишният срок по чл. 6, ал. 1 от същата наредба, съдът не е дал задължителни указания по спорния по делото въпрос, така както бе очертан по-горе, а именно в тези случаи какво следва да се разбира под „изплатената до момента финансова помощ по направлението“ за нуждите на определяне подлежащата на възстановяване част на основание чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредба № 4 от 2015 г. и конкретно следва ли да се включат всички изплатени суми от годината на първоначалното поемане на ангажимента – в случая от 2015 г. (становището на касатора), или само тези, изплатени считано от поемането на новия ангажимент в хипотезата на чл. 17, ал. 5 от Наредба № 4 от 2015 г. – в случая от 2016 г. (становището на ответника по касация). Веднага следва да се посочи, че въпросите относно изпълнението на фактическия състав на чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 2015 г., в частност неизпълнение изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 4 от 2015 г., парцелът и площта от същия, за който не са изпълнени тези изисквания, не са предмет на настоящия правен спор, при безспорно влязъл в сила Акт за прекратяване на ангроекологичния ангажимент на „Ил 89“ ЕООД на това правно основание. С оглед на тези съображения следва да се споделят оплакванията на касатора, че необосновано и в нарушение на материалния закон съставът на Административен съд – Бургас е приел, че процесният АУПВД изх. № 02 - 020 - 2600/7231 # 18 от 21.07.2025 г. на Зам. Изпълнителния Директор на ДФ „Земеделие“, е постановено в нарушение на чл. 177, ал. 2 от АПК. Приложението на чл. 177, ал. 2 АПК е предпоставено от наличието на влязло в сила решение с формирана сила на пресъдено нещо по същия предмет и основание. Когато предходен съдебен акт е отменил акта на административен орган само поради неизпълнение на определени административно-производствени правила, квалифицирано като съществено процесуално нарушение, и неизпълнение на изискването за мотивираност на тази категория актове, дефинирано в чл. 59, ал. 2 от АПК, без да са е произнесъл по материалната законосъобразност на обективираното в него волеизявление, не е налице формирана сила на пресъдено нещо в посочения от състава на Административен съд – Бургас смисъл. По изложените съображения съдебното решение, с което е обявен за нищожен оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане на Зам. Изпълнителния Директор на ДФ “Земеделие“, следва да бъде отменено като необосновано и постановено в нарушение на приложимия материален закон. Липсата на мотиви в оспореното решение по материалната законосъобразност на административния акт препятствана преценката на касационната инстанция по приложението на материалния закон. Решаването на спора по същество в случая от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Поради това и по аргумент от чл. 220 АПК решението следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Въпросът за разноските пред касационната инстанция на основание чл. 226, ал. 3 от АПК следва да бъде разрешен от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,