Решение № 67 от 28.03.2018 г. на ВКС по н. д. № 261/2018 г.

Решение № 67 от 28.03.2018 г. на ВКС по н. д. № 261/2018 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова Производството е образувано по реда на чл. 423 НПК. С определение № 1846/28.12.17 г., постановено от РС- Стара Загора по Н. Ч. Д. № 3553/17 г., са групирани наказания, наложени на осъдения И. Ф. А. по различни производства, като му е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което е постановено да бъде търпяно при първоначален общ режим. На основание чл. 25, ал. 2 НК е приспадната изтърпяната до момента част от наказанието лишаване от свобода, наложено по Н. Ч. Д. 204/17 г. по описа на ОС-Разград, а на основание чл. 25, ал. 3 НК е приспадната и изтърпяната до момента част от наказанията Пробация, наложени по две производства на РС- Чирпан и РС- Стара Загора. В предвидения в процесуалния закон шестмесечен срок от влизане в сила на посоченото определение, на 31.01.18 г. е постъпило искане /озаглавено молба/ от осъдения чрез упълномощен защитник, с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. В същото са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК. Моли се наказателното производство да бъде възобновено. С разпореждане № 80/28.02.18 г., постановено от председателя на АС- Пловдив, до който съд е било отправено искането за възобновяване, е отказано образуване и делото е изпратено по компетентност на ВКС, тъй като производството спрямо А. пред първостепенния съд е проведено по реда на чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК. В тази връзка е образувано настоящото наказателно производство с основание чл. 423 НПК, легитимиран по което да се произнесе е ВКС на РБ. В съдебно заседание осъденият и неговият защитник поддържат искането. Според представителя на ВКП същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и отразените в него аргументи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат обсъждани в тази процедура, намира за установено следното: Най-напред този съдебен състав желае да уточни, че ще се произнася само в рамките на въздигнатите по искането възражения, свързани с оплакванията за неучастие на осъдения във воденото срещу него производство, чието възобновяване се иска. Такъв е обхватът на контрол на върховната съдебна инстанция по наказателни дела в процедура по чл. 423 НПК. Всякаква друга аргументация, включена в сезиращия документ, доколкото той е оформен с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, ще бъде оставена без мотивно внимание. По същество погледнато, искането е основателно. Прегледът на процесуалната действителност установява, че на 08.12.17 г. в РС- Стара Загора е постъпило предложение от прокурор от съответната прокуратура, за кумулиране на наказания, постановени спрямо И. А. по различни наказателни производства. С разпореждане от 11.12.17 г. съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание; указал е да се призове осъденият, като му се връчи и препис от предложението; допуснал е правна помощ чрез процесуално представителство на лицето като непълнолетен и е изискал местната адвокатска колегия да определи защитник, който да бъде назначен като служебен такъв. На стр. 10 от първоинстанционното производство е приложена призовка за осъдения, приета на 14.12.17 г. от лицето Л. И., отразена като баба. От същата е видно, че е връчено предложението за групиране на наказанията със съответни указания. Сред тях не фигурира възможността осъденият да упълномощи защитник, ако желае и не е предупреден, че при невъзможност да стори това, ще му бъде назначен служебен защитник, най-малко поради присъствие на изискванията на чл. 94, ал. 1, т. 1 НПК. В съдебно заседание на 28.12.17 г. А. не се е явил, като е изведена преценка за негово редовно призоваване. Назначен му е изпратеният от съответната адвокатска колегия служебен защитник, производството е изгледано в отсъствие на осъдения и е постановен съдебният акт, чиято отмяна се иска. Както този съд нееднократно е заявявал, задочното разглеждане на едно наказателно производство е изключение от общото развитие на процеса в съдебна фаза, доколкото сред изискванията за покриване на минимален стандарт по силата на чл. 6, т. 1 вр. т. 3, б "с", "d"и "e" от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ челно място заема личното участие на привлеченото към наказателна отговорност лице, а в съответствие с процесната процедура- на осъдения. Точно поради тази причина като характерен компенсаторен механизъм, обуславящ лично участие на подсъдимия/осъдения с ефективно упражняване на каталога от процесуални права, законът е регламентирал института на възобновяване на наказателното производство в случаи на задочно осъждане. Това възобновяване не се осъществява непременно, а при стриктно съблюдаване на прогласените във всяко местно законодателство предпоставки, обмислими и в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСдПЧ/. Като дължима предпоставка за възобновяване винаги се има предвид процесуалното поведение на лицето - дали то е запознато с воденото срещу му дело, но въпреки това е манифестирало поведение по незаинтересованост и липса на желание да участвува в него. В този аспект следва да се проследява цялостната верига от действия или бездействие на обвиняемия, респективно подсъдимия или осъдения, в хода на наказателното производство, както и ролята на водещите процеса държавни органи за информирането на тези лица за започнало срещу им наказателно дело. В контекста на казаното следва да се прецени какви са действията, предприети от конкретния съдебен състав за призоваване на А., като с оглед тях и/или констатирано бездействие бъде установено дали осъденият е имал познание за висящото срещу му производство и сам се е отказал от участие в него. Съгласно разпоредбата на чл. 180, ал. 1 НПК призовките, съобщенията и книжата се връчват срещу разписка, подписана от лицето, за което са предназначени. Според ал. 2 на посочения законов текст, когато то отсъства, се връчват на пълнолетен чл. на семейството му, а ако няма такъв-на домоуправителя или портиера, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение да ги предаде. В съответствие с разпоредбата на чл. 179, ал. 2 НПК, в изпращаната на обвиняемия призовка /в случая осъденият е с права и задължения на тази фигура, предвид приравняване на процесната процедура към общата такава за разглеждане на наказателни производства пред съд, що се касае до призоваване и участие на лицето в съдебно заседание/ се вписва правото му да се яви със защитник. Същевременно обаче, както към момента на разглеждане на делото пред РС- Стара Загора, така и понастоящем И. А. е непълнолетен. Следователно нему се дължи разглеждане на делото според правилата на глава тридесета от НПК "Особени правила за разглеждане на дело за престъпления, извършени от непълнолетни". Този регламент залага по-висок стандарт за призоваване, съгласно който да се изведе изпълнение на редовна процедура по отношение на непълнолетното лице.