Решение № 12621 от 20.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7692/2016 г.

Решение № 12621 от 20.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7692/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) срещу Решение № 3259 от 12.05.2016 г., постановено по адм. д. № 5324 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2015 г. С него, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), КРС е осъдена да заплати на [фирма] сума в размер на 650,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 0181 от 23.10.2009 г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба – 01.06.2015 г. до окончателното й изплащане, както и законната лихва за забава в размер на 279,61 лв. за периода от 19.03.2011 г. до 01.06.2015 г. Наред с това КРС е осъдена да заплати на [фирма] сума в размер на 585,00 лв. разноски по делото. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а предвид изложеното в нея и поради неговата необоснованост. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е интерпретирал писмените доказателства по делото, поради което необосновано е направил извод, че [фирма] е осъществило плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 650,00 лв. по договор за правна защита и съдействие от 09.03.2010 г. Излага подробни съображения в тази насока. Поддържа становище, че не е реализиран фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ с оглед ангажиране отговорността на КРС. Иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на предявените срещу КРС искове като неоснователни и недоказани. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата, а по същество моли да бъде уважена. Прави възражение за прекомерност на заплатеното за касационното производство адвокатско възнаграждение. Ответникът – [фирма] представя писмен отговор на касационната жалба. Твърди, че договореното адвокатско възнаграждение е платено. По подробно изложени съображения иска обжалваното решение да остане в сила. В съдебно заседание пред настоящия съд, ответникът, чрез упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да остане в сила. Представя писмени бележки, в които се позовава и на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. Претендира разноски по представен списък и доказателства за извършването им. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Изразява подробно аргументирано становище, че обжалваното решение следва да се отмени, а делото да се върне на друг състав на АССГ за ново разглеждане. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Административен съд София - град е разгледал предявените от настоящия касационен жалбоподател искове срещу КРС за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 650, 00 лв. във връзка с водене на нахд № 78 по описа на Районен съд – Шумен за 2010 г. и кнахд № 46 по описа на Административен съд – Шумен за 2011 г. за отмяна на НП № 0181 от 23.10.2009 г., издадено от председателя на КРС, представляващи платено адвокатско възнаграждение, както и за заплащане на сума в размер на 279, 61 лв., представляваща лихва за забава за периода от 19.03.2011 г. до датата на подаване на исковата молба – 01.06.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на претендираната като обезщетение сума. Установено е от първоинстанционния съд, че по жалба на [фирма] срещу НП № 0181 от 23.10.2009 г., издадено от председателя на КРС, с което му е наложена имуществена санкция в размер на 10000,00 лв., в Районен съд – Шумен било образувано нахд № 78 по описа за 2010 г. Въз основа представения Договор за правна защита и съдействие № 34 от 09.03.2010 г., сключен между [фирма] и адв. С. Ж. с предмет процесуално представителство по посоченото дело до приключването му във всички инстанции и пълномощно от същата дата, съдът направил извод, че в това съдебно производство [фирма] било представлявано от адв. Ж. Съгласно договора било договорено адвокатско възнаграждение в размер на 650,00 лв., платимо по банков път. Обжалваното НП било отменено по силата на Решение от 02.11.2010 г., постановено по нахд. № 78 по описа на Районен съд – Шумен за 2010 г. Това решение било оставено в сила с Решение от 19.03.2011 г., постановено по кнахд. № 46 по описа на Административен съд – Шумен за 2011 г. Въз основа на приетите по делото преводно нареждане № 1937802 от 27.10.2010 г. за одобрен кредитен превод в размер на 3250,00 лв. с наредител [фирма] и получател С. Ж., с посочено основание за плащане "договори за правна защита и съдействие от 09.03.2015 г. (5 броя)" и представена справка – разбивка на извършено плащане към адв. Ж. за процесуално представителство по дела, първоинстанционният съд приел за установено, че в сумата от 3250, 00 лв. е включен и договорения адвокатски хонорар от 650, 00 лв. по нахд № 78 по описа на Районен съд – Шумен за 2010 г. Приел е за безспорно обстоятелството, че сметката, по която е преведена сумата от 3250,00 лв. е идентична с посочената в Договор № 34 от 09.03.2010 г. Позовал се е и на приложената по делото Справка, въз основа на която приел, че в платежен документ № 1937802 са включени и два адвокатски хонорара в размер на по 650, 00 лв. по договори за правна помощ и съдействие № 34 и № 38 от 09.03.2010 г., съответно по нахд № 78/2010 г. на Районен съд – Шумен и по нахд № 43/2010 г. на Районен съд – Белоградчик. При така установеното съставът на АССГ е направил извод за допустимост на предявените искове. Като се е позовал на мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по описа на Върховния касационен съд по тълк. д. № 2/2014 г. на Общото събрание на съдиите от гражданска колегия на Върховния касационен съд и от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд е приел, че спорът му е подсъден. По същество е направил извод за основателност на предявените искови претенции. Позовал се е на приетите по делото доказателства: договор, преводно нареждане и справка (индивидуализирани по – горе), въз основа на които е направил извод, че имуществото на [фирма] се е намалило с 650,00 лв., която сума е заплатена като адвокатско възнаграждение и следва да му бъде възстановена от КРС. Съдът е намерил за основателни и предявените претенции за мораторна лихва за периода от 19.03.2011 г. до 01.06.2015 г. в размер на 279,79 лв. (приет въз основа на приетото заключение на съдебно – счетоводната експертиза) и за законна лихва върху обезщетението от 650,00 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението. Изложил е изрични съображения за неоснователност на направеното от КРС възражение за изтекла погасителна давност с позоваване на Тълкувателно решение № 3 от 2004 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд. Предвид изхода на спора е приел за основателно и искането на [фирма] за присъждане на разноски. По тези съображения е постановил обжалвания съдебен акт. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Доколкото с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон, изводът на съда, че обезщетяването на твърдените имуществени вреди в конкретния случай следва да се реализира в производство по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и принципното му становище за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното НП и вредата, е правилен. Въпреки това крайният правен извод за основателност на предявените искове, направен от състава на АССГ, е необоснован. Основателни са релевираните в касационната жалба оплаквания, че представеното преводно нареждане № 1937802 от 27.10.2010 г. и справката, изготвена от представител на настоящия ответник по касация и главния счетоводител на дружеството, не доказват извършено от [фирма] плащане на адвокатския хонорар. Противно на приетото от съда, по делото не е установено и доказано, че [фирма] е претърпяло имуществена вреда, изразяваща се в платено адвокатско възнаграждение на адв. Ж. в размер на 650, 00 лв. по представения Договор за правна защита и съдействие № 34 от 09.03.2010 г. в хода на производството по нахд № 78 по описа на Районен съд–Шумен за 2010 г. Преводното нареждане с основание "пл. по договори за прав. защита и съд от дата 09.03.2010 г. (5 броя)" установява единствено, че сума в размер на 3250, 00 лв. е наредена от [фирма] на С. Ж., но не и факта на постъпването й по сметката на това лице. Следователно не е установено и доказано, че е завършен фактическият състав на чл. 75, ал. 3 ЗЗД за плащане по банков път. По предписанието на посочената разпоредба, когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора. При липсата на други доказателства в тази насока, без значение са всички изложени съображения във връзка с представената по делото справка, доколкото тя касае факти, свързани с нареждането на сумата и не установява относими такива към факта на получаването й от адвоката, респективно заверяване на неговата банкова сметка. По такава задача не е работило и вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно - счетоводна експертиза, въпреки че с определението от 12.10.2015 г. за насрочване на делото в открито съдебно заседание първоинстанционният съд е дал указания във връзка с разпределението на доказателствената тежест. Предвид процесуалното бездействие на [фирма] в тази насока, неустановено и недоказано е останало получаването на сумата от адв. Ж. по преводното нареждане от 27.10.2010 г., респективно настъпването на вреда за това дружество въобще, като необходима предпоставка за уважаване на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Впрочем, този факт е бил оспорен от процесуалния представител на КРС още в отговора на исковата молба, предвид което и дадените от съда указания, [фирма] е следвало да прояви процесуална активност за установяването му. Отделно от това, според настоящия състав представената "Справка - относно кредитен превод на физическо лице" не отразява вписване в търговските и/или в счетоводните книги на [фирма] и не съдържа позоваване на такива. Тя обективира волеизявление на подписалите я лица в писмен вид, което представя "разбивка на извършено плащане от [фирма] към адвокат С. С. Ж., за процесуално представителство по дела: ", поради което не може да бъде обсъждана в контекста на чл. 55 от Търговския закон и чл. 182 от Гражданския процесуален кодекс. В допълнение редовността на воденото от дружеството счетоводство не е била установена по делото, включително такава задача не е била поставена на назначената по делото съдебно - счетоводна експертиза. Всичко гореизложено налага извод за неоснователност на предявения иск за осъждането на КРС да заплати на [фирма] обезщетение в размер на 650, 00 лв. за претърпени имуществени вреди, а направеният в обратен смисъл извод от състава на АССГ е неправилен. Предвид неоснователността на този иск, неоснователен се явява и акцесорният за заплащане на лихва за забава. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено като неправилно, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и вместо него следва да се постанови друго по същество на спора, с което предявените от [фирма] искове да бъдат отхвърлени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение