Решение № 13712 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6966/2009 г.

Решение № 13712 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6966/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Лазурен бряг - 91" ЕООД, гр. Варна, срещу решение № 364/11.03.2009 г., постановено от Административен съд - Варна, VII-ми състав, по адм. дело № 1454/2008 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу заповед № РД-14-430/16.05.2008 г. на Зам. началника на ДНСК, за премахване на незаконен строеж: "масивен пункт на БЧК", изпълнен на територията на морски плаж "Варна - централен". С оплаквания за неправилност на съдебния акт, се претендира отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. Петков, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Акцентува, че на л. 4 от съдебното решение се е приело за безспорно обстоятелството, че обектът е изграден в периода 1960 - 1965 г. и след като нормата на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ е императивна и категорична, че строежи, изградени до началото на 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи, процесният не подлежи на премахване и забрана за ползване. Ответните в касацията страни не се представляват. От името на Началника на ДНСК-София, процесуален представител е депозирал писмени бележки с искане решението, като правилно да се остави в сила, а Министърът на регионалното развитие и благоустройството не е изразил становището си по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за не основателност на касационната жалба. Сочи, че въпросният масивен строеж се намира на плажната ивица, а съгласно чл. 10, ал. 4, т. 2 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие, може да има само преместваеми съоръжения и обекти. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си е неоснователна. С обжалваното решение, за да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е изследвал подробно фактическата обстановка по спора и въз основа на правилното й установяване, е извел обосновани изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Всъщност оплакването за нарушение по отношение на изискванията на § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗУЧК от страна на административния орган, са направени и пред съда по съществото на спора и задълбочено и точно са обсъдени. С основание е отчетена неговата неоснователност, тъй като едномесечният срок за доброволното премахване на незаконните обекти на територията на морските плажове, се отнасят за лицата, които са ги изградили (няма спор, че дружеството, закупило през 2004 г. масивната сграда на медицинския пункт - предмет на заповедта, не е възложител или изпълнител на строежа), но след изтичането на този срок, задължението по премахване е вменено на органите на ДНСК, "при условията и реда на ЗУТ" - ал. 3 на сочената норма. Именно това принудително производство е задвижено с процесната заповед, в изпълнение на препращащата към правилата на ЗУТ норма, т. е. преценката на съда досежно ангажираната отговорност на собственика на строежа, е правилна и съответна на закона. В мотивите на решението, въз основа на точна и съвкупна преценка на доказателствата по делото и изготвената експертиза, в пълнота са проследени и местоположението на медицинския пункт (в защитената зона "А" на крайбрежието), и характера му на строеж по смисъла на ЗУТ, и компетентността административния орган, и липсата на процесуални нарушения и противоречия с материалния закон при издаването на акта, при което отменителни за решението основания не са налице. Не може да бъде споделено и възражението на касатора за нарушаване на императивните изисквания на § 16 ПР на ЗУТ. Разпоредбата е неприложима в конкретния случай, тъй като изисква строежите, изградени до началото на 1987 г., за които няма строителни книжа, да са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им, или съгласно ЗУТ. Тази кумулативно въведена предпоставка не е налице - както Устройствения, сега действащ закон, така и съгласно ЗПИНМ - при приложимостта на който е осъществен строежа (1960-1965 г.), изискват строежите да се изпълняват въз основа на утвърдени проекти и издадени разрешения за строеж - ППЗПИНМ, § 185. Такива в случая не се е установило да са налице, въпреки поставената задача на експерта и осигурената възможност за представянето им, което действително сочи на недопустимост на запазването на строежа. Несъстоятелно е и оплакването, че в акта не е извършена "точна и ясна индивидуализация на процесния обект". Правилно същото не е възприето в касираното решение, в което са изложени конкретни и обосновани мотиви по повдигнатия въпрос - съпоставени са данните, съдържащи се в заповедта, в констативния акт № 50/17.03.2008 г., в приложения нотариален акт, със изводите на вещото лице по делото, досежно местоположението на строежа, предназначението му, начина и вида на изграждане, параметрите, с оглед съседни обекти (масивен тоалет и водна пързалка), отчетен е и фактът на липсата на други подобни обекти, за да се стигне до категоричния извод, че е налице безспорна установеност и индивидуализация на сградата, предмет на заповедта. С оглед тези съображения, налага се извода, че обжалваното решение не страда от твърдяните пороци по чл. 209, т. 3 АПК и следва да остане в сила, а касационната жалба - да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во АПК, Върховният административен съд, второ отделение,