Решение № 6625 от 19.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2357/2014 г.

Решение № 6625 от 19.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2357/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е след като с решение № 2066/13.02.2014 г. по адм. дело № 14282/2013 г. на петчленен състав на Върховния административен съд е отменено решение № 4484/1.04.2013 г. по адм. дело № 12944/2012 г. на тричленен състав на пето отделение, с което оспорената Наредба за специфичните изисквания на млечните продукти, приета с ПМС № 119/2012 г. е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. При новото разглеждане на делото жалбоподателите "Млечни продукти Тракия" ЕООД, гр. Хасково, сдружение "Национална асоциация на млекопреработвателите в България", гр. София, "Българско сирене" АД, гр. Харманли и "Кодап" ЕООД, гр. София поддържат жалбите против Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, приета с ПМС № 119/19.06.2012 г. на Министерския съвет, обн., ДВ, бр. 48/2012 г., в сила от 27.08.2012 г. (жалбите на последните трима жалбоподатели са присъединени към първата за разглеждане в едно общо производство). Жалбоподателите оспорват цялата наредба, като излагат доводи за нейната нищожност поради приемането на нормативния акт без формирана воля за това от страна на компетентния орган. Твърдят също, че разпоредбите на чл. 31, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от наредбата не се съдържат в гласувания от Министерския съвет проект, поради което не са приети от компетентния орган и са нищожни. Излагат също и съображения за отмяна на наредбата, като постановена в нарушение на изискванията за форма и конкретно на чл. 17 от Закона за нормативните актове (ЗНА), при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не е спазена процедурата по чл. 77 от АПК и чл. 26 от ЗНА, а в нарушение на чл. 3, ал. 2 от Закона за храните (ЗХ) наредбата е приета без предложения от браншовите организации. Поддържат също, че наредбата е издадена в противоречие материалноправни разпоредби и с целта на закона и конкретно с Договора за функциониране на Европейския съюз, в противоречие с чл. 19, ал. 1 от Конституцията на Република България, с чл. 1, ал. 1 и ал. 2 и чл. 28 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), в нарушение на чл. 1а от ЗНА, на чл. 7, ал. 2 и чл. 12 от ЗНА във връзка с чл. 4 от Закона за храните (ЗХ) и на чл. 3, ал. 2 и ал. 4 от същия закон, в противоречие с целта и принципите на Закона за ограничаване на административното регулиране и административен контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД) - чл. 2, ал. 1 и чл. 3. Според жалбоподателите разпоредбите на наредбата и конкретно чл. 31, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 допълват Закона за храните, а Министерският съвет не притежава такова правомощие, т.е. разпоредбите са приети от некомпетентен орган и са нищожни. Жалбоподателите поддържат също, че регламентацията на наредбата и конкретно нормите на чл. 31, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 създават условия за неравностойно третиране на българските производители и продукти спрямо стоките, произведени в други страни на Европейския съюз, тъй като изискванията на наредбата се отнасят само за местните производства. Молят наредбата за бъде обявена за нищожна или отменена изцяло или евентуално да бъдат обявени за нищожни или отменени чл. 1, ал. 1, т. 4, чл. 1, ал. 2, чл. 5 до 24 вкл. и чл. 31, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от наредбата. Претендират и направените по делото разноски. Ответникът - Министерският съвет на Република България оспорва жалбата като излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт (писмени бележки) и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатения от жалбоподателите адвокатски хонорар. Заинтересованата страна оспорва жалбите и моли да бъдат отхвърлени. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите. Като взе предвид изложеното в жалбите, становищата на страните и събраните по делото доказателства, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение констатира следното: По предложение на министъра на земеделието и храните е разгледан проект за постановление за приемане на Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти (писмо вх. № 104-08-32/03.05.2012 г.). Предложението е придружено с доклад на вносителя относно включената в наредбата регламентация. Проектът е изпратен за съгласуване на останалите министри, които депозират писмени становища (писмени становища, справка за становищата, получени по проекта за постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти). Проектът е разгледан на заседание на Министерския съвет, проведено на 9.05.2012 г. в присъствието на 11 членове на кабинета и е приет на същото заседание с направените изменения и уточнения (протокол № 18 от 9.05.2012 г.). Протоколът от заседанието е подписан от министър-председателя и от главния секретар на правителството. На 26.06.2012 г. е обнародвано (ДВ, бр. 48) Постановление на Министерския съвет на Република България (ПМС) № 119 от 19.06.2012 г., с което е приета оспорената Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти (член единствен от постановлението), която влиза в сила от 27.08.2012 г. С наредбата са определени специфичните изисквания за млечните продукти, към имитиращите продукти, съдържащи в състава си мляко, изискванията към етикетирането на продуктите и изискванията към производителите на такива продукти, произведени в Република България (чл. 1); в чл. 5 до 24 от наредбата са посочени наименованията на млечните продукти и изискванията към тяхното качество; с чл. 31, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 е въведена забрана за производството на мляко и млечни продукти и на имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко на територията на едно и също предприятие по едно и също време (ал. 4), както и задължение за производителите да уведомяват съответната областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) при всяка промяна в производството при преминаване от един вид храни в друг. При тези данни настоящият състав на Върховния административен съд стигна до следните изводи: Жалбите са допустими. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В случая настоящият състав приема, че правата и интересите на жалбоподателите Сдружение "Национална асоциация на млекопреработвателите в България", "Млечни продукти Тракия" ЕООД, "Кодап" ЕООД и "Българско сирене" АД са засегнати от оспорения подзаконов нормативен акт, тъй като първият от тях е сдружение, което е регистрирано с цел да представлява своите членове при формиране на държавната политика и да участва в процесите на вземане на решения на национално и местно ниво в сферата на млекопреработването, а останалите са търговци, занимаващи се с производство и търговия с млечни продукти. Ето защо същите имат правен интерес от оспорване на нормативния акт. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Оспорената наредба е издадена от компетентния орган. Съгласно нормата на чл. 4 от Закона за храните (ЗХ) Министерският съвет е овластен да приема наредби, с които да установи специфични изисквания към групи храни и конкретни храни. Следователно приемането на оспорената наредба е по силата на законова делегация, като Министерския съвет е оправомощен изрично от закона с тази компетентност. В този смисъл е и нормата на чл. 76, ал. 1 от АПК. Възражението, че наредбата урежда материя, за която не е предвидено да бъде издаден, е неоснователно. Разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от наредбата не регламентира начина на производство, а въвежда забрана за едновременно производство на мляко и млечни продукти и имитиращи продукти на територията на едно предприятие по едно и също време. В този смисъл регламентацията в наредбата не излиза извън границите на законовата делегация, а доводът за нарушение на чл. 12 от ЗНА е неоснователен. Възражението, че приетите текстове на чл. 31, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от наредбата не съответстват на представения в Министерския съвет проект, поради което не са приети от компетентния орган и като такива са нищожни не може да бъде споделено. В представения на заседанието на Министерския съвет проект на наредбата нормата на чл. 31, ал. 4 е със съдържанието, с което е приета и обнародвана. В окончателния вариант са добавени чл. 31, ал. 5 и ал. 6. В случая проектът на наредбата е приет с възможност за изменение, допълнения и уточнения и е върнат на вносителя за окончателното му оформяне (протокол от заседанието на МС). Това процедиране е в съответствие с регламентираното в чл. 48, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. По този начин окончателната редакция на чл. 31 с включени ал. 5 и ал. 6 е оформена от вносителя (протокол от заседанието на Съвета по животновъдство към министъра на земеделието и храните) и представена на главния секретар на Министерския съвет, след което актът е подписан от министър-председателя (чл. 48, ал. 2 и чл. 49 от устройствения правилник на Министерския съвет). С оглед спазването на процедурата, настоящият състав приема, че и текстовете на чл. 31, ал. 5 и ал. 6 от наредбата са приети от компетентния орган, а доводите за нищожност на разпоредбите са неоснователни. Наредбата е издадена и при спазване на формалните и процедурни изисквания. Същата е приета с постановление на Министерския съвет съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и е във формата по чл. 24 - 28 от Указ № 883/1974 г. за прилагане на ЗНА. Спазени са и изискванията на чл. 26, ал. 2 и на чл. 27 от ЗНА проектът на наредбата е публикуван на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните и е изпратен за съгласуване на заинтересованите организации. Представеният за разглеждане в Министерския съвет проект за постановление за приемане на Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти е придружен от доклад на министъра на земеделието и храните като вносител, съдържащ мотиви относно причините, които налагат приемането; целите, които се поставят; очакваните резултати от прилагането; както и такива за липсата на финансово натоварване на държавния бюджет и за това, че проектът не е свързан с въвеждане на актове на Европейския съюз (чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ЗНА). Представени са и получените от министрите становища по проведеното съгласуване на проекта и справка за отразяването им. С това са изпълнени изискванията на чл. 32, ал. 1 и на чл. 45 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Оспореният подзаконов нормативен акт е приет на редовно заседание на Министерския съвет, проведено при наличие на необходимия кворум (на заседанието присъстват повече от половината членове на правителството), по общо съгласие на органа, в съответствие с регламентацията на чл. 42, ал. 1 и чл. 45, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация и е обнародван в Държавен вестник, бр. 48 от 26.06.2012 г. съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗНА. С това са спазени и изискванията и на чл. 77 и чл. 78, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от АПК, както и на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България. Ето защо доводите на жалбоподателите в обратния смисъл са неоснователни. Приетата наредбата не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Конституцията на Република България прогласява принципа на свободна стопанска инициатива. С разглежданата наредба са установени специфични изисквания за млечните продукти и към продуктите, които ги имитират, съдържащи в състава си мляко, като е посочено, че същата се прилага за продукти, произведени и прилагани на пазара на територията на Република България, а за продуктите, произведени извън територията на страната и предлагани на българския пазар се прилагат само изисквания за превод на наименование, които да са в съответствие с разпоредбите на наредбата (чл. 1 от наредбата). В чл. 2 до чл. 23 от наредбата са посочени наименования на млечните продукти и определения за тях, чл. 24 от акта въвежда изисквания за качеството на млечните продукти, а в глава III, раздел I, чл. 25 - чл. 30 от наредбата (последният текст е отменен с ДВ, бр. 1/2013 г.) са установени изисквания към етикетирането на млечните продукти. Нормите на чл. 31, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от наредбата въвежда специфични изисквания при етикетирането на имитиращите продукти, съдържащи в състава си мляко, като предвиждат в наименованието на тези продукти да не се съдържа думата "млечен", както и наименованията, използвани за означение на млечните продукти, посочени в приложението, да не са допуска при представяне или рекламиране на продукта да се използват обозначения, които показват или подсказват, че храната има свойства или характеристики на мляко или на млечен продукт, а наименованието "мляко" и останалите наименования от приложението да се използват при тези продукти, само за да се посочат основните суровини и съставки, от които са произведени. Нормата на чл. 31, ал. 4 от наредбата забранява производството, разфасоването и преопаковането на мляко и млечни продукти и на имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко на територията на едно и също предприятие по едно и също време, а текстовете на чл. 31, ал. 5 и ал. 6 въвеждат изискването за всяка промяна при преминаване от производството, разфасоването и преопаковането на мляко и млечни продукти към производство, разфасоване и преопаковане на имитиращи продукти и обратно, производителите да уведомят съответната областна дирекция по безопасност на храните най- малко един работен ден преди промяната, като е предвидено преминаването от производството на мляко и млечни продукти към производство на имитиращи продукти да се извършва с план за промени веднъж на шест месеца (ал. 5), а обратната промяна - по всяко време (ал. 6). Анализът на описаната в наредбата регламентация налага извода, че същата не противоречи на принципа на чл. 19, ал. 1 от Конституцията и не ограничава правото на свободна инициатива. Наредбата съдържа дефиниции за мляко и млечни продукти, които изцяло съответстват на определенията, дадени в Приложение I, т. 4.1 и т. 7.2 от Регламент (ЕО) № 853/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно определяне на специфичните хигиенни правила за храните от животински произход. Наименованията за млечните продукти, използвани в наредбата, са в съответствие с наименованията за такива продукти, посочени в Приложение ХII към чл. 114, § I от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22.10.2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (част II, т. 2 от Приложение ХII). Посочени са изискванията за производството, съхранението и транспортирането на суровото мляко, като изцяло е възприета регламентацията на Приложение III, раздел IХ, глава I, част III, т. 3 и т. 4 от Регламент № 853/2004 г., както и останалите съставки, добавки, ензими и ароматизанти, които са забранени за употреба или могат да се използват при производството на млечни продукти, съгласно Регламент (ЕО) № 1331/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16.12.2008 г. за установяване на обща разрешителна процедура за добавките в храните, ензимите в храните и ароматизантите в храните, Регламент (ЕО) № 1332/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета от 16.12.2008 г. относно ензимите в храните и за изменение на Директива 83/417/ ЕИО на Съвета, Регламент № 1493/1999 на Съвета, Директива 2000/13/ ЕО, директива 2001/112/ ЕО на Съвета и Регламент № 258/97 и др., цитирани в разпоредбата на чл. 24 от наредбата. Съдържанието на мазнини в млечните продукти за мазане е определено съгласно разпоредбите на Приложение ХV от Регламент (ЕО) № 1234/2007 г. на Съвета. Изискванията към маслото, предвидени в чл. 9, ал. 1 от наредбата в първоначалната редакция на текста, не противоречат на нормите на регламента, тъй като регламентът допуска съдържанието на млечни мазнини в маслото да е минимум 80% (арг. от чл. 28, б. ii и б. iii от регламента). Отделен е въпросът, че жалбоподателите нямат и правен интерес да оспорват първоначалната редакция на текста, тъй като разпоредбата ги поставя в по-благоприятно положение от производителите на масло в останалите страни на Европейския съюз. Дефиницията за "имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко" в допълнителната разпоредба на наредбата не противоречи на определенията възприети с чл. 2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 г. на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011 г. за предоставяне на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти № 1924/2006 и № 1925/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, на Директива 90/946/ ЕИО на Съвета, директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент № 608/2004 на Комисията за понятия като "храна", "преработени продукти" "преработка" "ензим в храна", "добавка в храна", "спомагателно вещество", "информация за храните" и др. Ето защо доводът на жалбоподателя "Млечни продукти Тракия" ЕООД в обратния смисъл е неоснователен. С текстовете на наредбата за българските производители не са въведени специални изисквания и ограничения, а са възпроизведени вече действащи регламенти, като разпоредбите на нормативния акт не са насочени към ограничаване на производството, а към спазване на единни изисквания за качеството на млякото и млечните продукти. Ето защо обстоятелството, че в случая наредбата е приета, без да са направени предложния на браншовите организации съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗХ за минималните съдържания и съотношения на основните компоненти на утвърдения състав на храните не обоснова нарушение на посочения текст от закона, тъй като изискванията в наредбата са съобразени с действащите регламенти в тази насока. Въвеждането на конкретни характеристики и състав на млякото и млечните продукти задължава производителите да съобразят производството с изискванията за съдържание и качество на продуктите, предвидени в наредбата. С тази регламентация са защитени и интересите и здравето на потребителите, за които цитираните разпоредби на наредбата съдържат допълнителни гаранции, че млякото и млечните продукти ще отговарят на изискванията за съдържание и качество съгласно възприетите в Европейския съюз стандарти. Защитата на интересите на потребителите, заедно със създаването на еднакви правни условия и отсъствието на нелоялна конкуренция са сред принципите за осъществяване на стопанската дейност съгласно чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България. Разпоредбите на наредбата не поставят ограничения пред свободното движение на стоки, тъй като не въвеждат забрани или други ограничения за вноса или износа на мляко и млечни продукти (чл. 1, ал. 3 от наредбата). Ето защо принципите на чл. 34 - чл. 36 от Договора за функциониране на Европейския съюз не са нарушени. С правилата на наредбата се осъществява и друга цел на Договора за функциониране на Европейския съюз - осигуряване на високо равнище на защита на здравето и интересите на потребителите (чл. 169, § 1 от договора), в съответствие с възможността за приемане на по-стриктни защитни мерки от отделна държава членка, предвидена в чл. 169, § 4 от договора. Ето защо доводите на жалбоподателите за противоречие на наредбата с принципите на договора са неоснователни. Възражението за дискриминационния характер на разпоредбите на наредбата също не може да бъде споделено. Като нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен (чл. 7, ал. 2 от ЗНА), наредбата урежда правоотношения, които се развиват на територията на Република България и се уреждат от българското законодателство, при отчитане приоритета на международните договори (чл. 5, ал. 4 от Конституцията). В този смисъл съвсем естествено наредбата регламентира изисквания към продукти, произвеждани и предлагани на българския пазар, като за продуктите, произведени извън територията на страната се прилагат изискванията за превод на наименование (чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). Цитираните текстове не могат да се приемат като условие за възникване на неравенство в третирането, тъй като разпоредбите на наредбата са съобразени с изискванията за млякото и млечните продукти, предвидени в Регламент (ЕО) № 1234/2007 г. По този начин изискванията към българските производители и към вносителите са практически уеднаквени, като на българския пазар ще бъдат предлагани мляко и млечни продукти, предназначени за човешка консумация, които отговарят на определенията и наименованията, установени в приложение ХII на регламента. В този смисъл е нормата на чл. 114, § I от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета. Възражението, че разпоредбите на чл. 31, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 във връзка с чл. 1, ал. 2 от наредбата дискриминират българските производители, тъй като се отнасят само за продукти, произведени и предлагани на територията на Република България, а това би поставило в по- благоприятна позиция производителите от друга държава - чл. на Европейския съюз, не може да бъде споделено. Забраната в чл. 31, ал. 4 и задълженията, предвидени в чл. 5 и чл. 6 от наредбата за уведомяване на съответната ОДБХ за промените в производството, не са насочени към ограничаване на производството или на търговската дейност, тъй като не определят вида и групите храни, които ще бъдат произвеждани, нито броя на предприятията и производствените структури, а само забраняват производството на млечни продукти и такива, които ги имитират и съдържат в състава си мляко да се произвеждат, разфасоват и опаковат на територията на едно и също предприятие по едно и също време. Тази забрана и изискванията за уведомяване на съответната ОДБХ са с оглед въведения със Закона за храните регистрационен режим за производителите и групите храни, които произвеждат (чл. 12, ал. 2 и сл., чл. 15 от закона) и по никакъв начин не поставя българските производители в неравностойно положение. Разпоредбата не създава условия и за неравенство в третирането, тъй като не предвижда забрани и ограничения за производителите, свързани с количеството и качеството на производството, а само детайлизира изискванията на закона, предвидени в нормите на глава четвърта - чл. 12 - 23 от ЗХ. Разпоредбите на наредбата не нарушават и принципите на Закона за защита на конкуренцията. Законът има за цел да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност (чл. 1, ал. 1 от ЗЗК), като за постигане на целта урежда защита срещу споразумения, решения и съгласувани практики, злоупотреба с монополно и господстващо положение на пазара и всякакви други актове и действия, които могат да доведат до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията в страната и/или да засегнат търговията между държавите - членки на Европейския съюз, както и срещу нелоялна конкуренция. Законът урежда и контрола върху концентрациите между предприятия (чл. 1, ал. 2 от ЗЗК). В случая въведените с наредбата изисквания към етикетирането на млякото и млечните продукти (чл. 25 - 30 от наредбата), които са в съответствие с критериите на Приложение III, раздел IХ, глава I, част III на Регламент № 853/2004/ЕС и забраните в чл. 31, ал. 1 - 3 от наредбата в наименованието на имитиращите продукт да се съдържа думата "млечен", както и имитиращите продукти да се презентират и рекламират по начин, който показва, че имат свойствата на млечни продукти (в този смисъл са и разпоредбите на Приложение ХII, част III, т. 2 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета), са насочени към осуетяване на нелоялната конкуренция, проявяваща се чрез въвеждане в заблуждение (чл. 31 от ЗЗК), чрез използване на заблуждаваща реклама (чл. 33 от ЗЗК) и чрез имитация (чл. 35 от закона). По този начин се постига високо равнище на защита на здравето и интересите на потребителите, на които се предоставя основа за информиран избор на храни по икономически, екологически, социални, здравословни или етични съображения. Нормите на чл. 31, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от наредбата също не са в противоречие с принципите на ЗЗК. Посочените разпоредби не са насочени към ограничаване на производството, към оказване на влияние върху производителите с цел да изберат производството на определени видове или групи храни, към създаване на забрани за вида и количеството на продуктите, които ще се произвеждат, броя на производствените звена на съответния производител или създаване на условия за ограничаване на търговската дейност между държавите - членки на Европейския съюз. Забраната, която се въвежда, се отнася единствено до производството на млечни продукти и имитиращи продукти, които съдържат мляко на територията на едно предприятие по едно и също време. Тази забрана не ограничава производствената дейност, а е изцяло в интерес на потребителите, които следва да бъдат гарантирани, че продуктите, които купуват, съответстват на предварително оповестените от производителя характеристики, качество и състав, а интересите на потребителите са сред приоритетите, които ЗЗК охранява (арг. от чл. 21, т. 2, чл. 26, ал. 2, чл. 97, ал. 1 от ЗЗК). Нарушение на нормата на чл. 28 от ЗЗК също не може да бъде установено, тъй като цитираният текст засяга правомощията на Комисията за защита на конкуренцията, а посочените от жалбоподателите противоречия на наредбата с конкретни норми на закона не се констатират. Обсъжданата наредба е в съответствие с разпоредбите на глава четвърта от Закона за храните. Нормите на чл. 12 и сл. от ЗХ регламентират изискванията към производството на храни, като предвиждат това да става само в регистрирани обекти, които отговарят на определени изисквания. Регистрацията на обекта се извършва от областната дирекция по безопасност на храните по местонахождение на обекта (чл. 12, ал. 2 от ЗХ). Съгласно чл. 14, ал. 1 от закона в регистъра се вписват освен номера на удостоверението за регистрация, адреса и вида на обекта, така и групите храни, които се произвеждат в него и техните съставки, добавки в храната, компонентите на дадена съставка и вещества, които присъстват в крайния продукт (чл. 14, ал. 1, т. 4 и т. 5 във връзка с чл. 12, ал. 5 от ЗХ). При промяна на обстоятелствата, подлежащи на вписване, производителите и търговците са длъжни да уведомят писмено съответната областна дирекция по безопасност на храните. При тази законова регламентация следва да се приеме, че разпоредбите на чл. 31, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 изцяло кореспондират с нормите на закона. Забраната за производство, разфасоване и преопаковане на мляко и млечни продукти и имитиращи продукти, които съдържат мляко, на територията на едно и също предприятие по едно и също време, предвидена в чл. 31, ал. 4 от наредбата, е в съответствие с установения от закона регистрационен режим на обектите и произвежданите в тях храни. Изискванията за уведомяване на съответната областна дирекция по безопасност на храните при смяна на производството, предвидени в чл. 31, ал. 5 и ал. 6 от наредбата изцяло съответстват на условието на чл. 15, ал. 1 от ЗХ, още повече че нормата на чл. 15, ал. 2 от закона изисква при промяна на групите храни да се извършва нова регистрация на обекта. Поради изложеното настоящият състав приема, че цитираните разпоредби от наредбата не дописват законовата регламентация, а само поясняват и детайлизират конкретни хипотези в съответствие с принципите на законовата уредба. Ето защо доводите на жалбоподателите в обратния смисъл са неоснователни. Обсъжданата наредба не противоречи и на разпоредбите на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). Целта на закона е да улесни и насърчи извършването на стопанската дейност, като ограничи до обществено оправдани граници административното регулиране и административния контрол, осъществявани върху нея от държавните органи и от органите на местното самоуправление (чл. 1, ал. 2 от закона). По смисъла на закона административно регулиране е установяването на нормативни изисквания, чието спазване се осигурява чрез упражняване на административен контрол чрез предвидените в закона мерки като: извършване на проверки, издаване на разрешения, удостоверения, лицензии, извършване на регистрация, прилагане на принудителни административни мерки и др. (чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от закона). В случая в наредбата са включени разпоредби относно качеството и състава на млякото и млечните продукти, относно тяхното етикетиране и етикетирането на имитиращи продукти, съдържащи мляко, както и забрана за производството на мляко и млечни продукти и имитиращи продукти на територията на едно и също предприятие по едно и също време, но не и разпоредби, свързани с упражняване на административен контрол, тъй като изискванията към производителите, към регистрацията на производството, контрола на съответните органи и мерките за контрол са уредени в Закона за храните. Ето защо принципите и целта на ЗОАРАКСД не са нарушени. Останалите възражения на жалбоподателите, свързани с доводите на Европейската комисия и на отделни държави членки в процедурата по нотификация, проведена съгласно Директива 98/34/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22.06.1998 г. за определяне на процедурата за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти, са неоснователни, тъй като голяма част от направените препоръки са взети предвид и съобразени в окончателния вариант на наредбата (например определенията за мляко и млечни продукти), а освен това възможните несъответствия могат да бъдат преодолени при правоприлагането, при отчитане на приоритета на общностното право - чл. 5, ал. 4, пр. 2 от Конституцията на Република България. В този смисъл са и съображенията, изложени от петчленния състав на Върховния административен съд в решение № 2066/13.02.2014 г. по адм. дело № 14282/2013 г. Всичко изложено мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че не са налице основания за обявяване нищожността на оспорената наредба изцяло или на части от нея, както и за нейната отмяна изцяло или на отделни разпоредби. Същата е издадена от компетентния орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с нормативните актове от по-висока степен. Жалбите са неоснователни и следва да се отхвърлят. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателите следва да заплатят на Министерския съвет на Република България сумата 350.00 лв. възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. По изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,