Решение № 13390 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8037/2011 г.

Решение № 13390 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8037/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Община-Варна, представлявана от надлежно упълномощен от кмета на общината процесуален представител, мл. юрк. Загорова-Димитрова, против решение № 848/11.04.11 г. по адм. д. № 153/11 г. по описа на Административен съд-Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, н-к РДНСК Североизточен район, чрез юрк. Димов, надлежно упълномощен, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. От ответницата Златка Стефанова Иванова е постъпило писмено възражение, в което се излагат доводи за неяснота в констатациите на административния орган, без конкретно становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима - подадена е срещу неблагоприятно за страната решение, постановено по оспорване срещу индивидуален административен акт за премахване на незаконен строеж в изключенията по чл. 215, ал. 7, предл. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване по жалбата на Община-Варна е Заповед № ДК-02-СИР-08/20.07.10 г. на началника на РДНСК Североизточен район, с която е наредено премахването на строеж "Второстепенен водопровод клон 99 от водопроводната мрежа на СО "Боровец-север", землище кв. Галата, гр. Варна с дължина около 120 м, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, извършен от Златка Иванова и Община Варна като възложител. Оспорването е подадено извън четиринадесетдневния срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, предвид което в него са развити доводи за нищожност на административния акт с молба за обявяването му като такъв поради липса на компетентност на издалият го административен орган и при липсата на съответствие с материалния закон. С обжалваното решение Административен съд-Варна е отхвърлил оспорването като е приел, че административният акт като издаден от компетентен орган при липсата на несъвместимост с установения правов ред не е нищожен. Изложени са мотиви, че твърдяните от оспорващия нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, при безспорното им установяване биха били основание за унищожаемост на обжалваната заповед, произнасянето във връзка с която е преклудирано. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение е неоснователна. С оглед представената по делото Заповед № РД-13-305/5.07.10 г. на началника на ДНСК-София, в която на началниците на РДНСК са предоставени по т. 3 правомощия да издават заповеди по чл. 225, ал. 1 ЗУТ, изводът за валидност на оспорената с жалбата заповед се явява обоснован и законосъобразен. Конкретните касационни доводи за нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон биха били относими в производство по оспорване законосъобразността на административния акт, по жалба, подадена в преклузивния срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Предвид безспорния факт, че жалбата е подадена извън този срок, доводите за неправилност на решението, мотивирани с неотчетена процесуална и материалноправна незаконосъобразност на административния акт не могат да бъдат споделени. С оглед горното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение