Решение № 8546 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9393/2019 г.

Решение № 8546 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9393/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. К., М. К. и А. К., подадена чрез процесуалния им представител адв. М. Узунова, срещу решение № 990 от 14.05.2019 година, постановено по адм. дело № 888/2018 година по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № ДК-11-3/18.10.2018 година на началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол" – Благоевград (РО НСК) при Регионална дирекция Национален строителен контрол – Югозападен район (РДНСК – ЮЗР) и касаторите са осъдени да заплатят на РО НСК – Благоевград сума в размер на 100. 00 лева. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на Регионален отдел "Национален строителен контрол" – Благоевград при Регионална дирекция Национален строителен контрол – Югозападен район ( сега РДНСК-Благоевград) в писмен отговор на касационната жалба, подадена чрез пълномощника му юрк. Д. Чинкарова и в съдебно заседание, представляван от гл. експерт М. М., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът – главният архитект на община Благоевград в писмен отговор на касационната жалба, излага доводи за нейната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по жалба на Б. К., М. К. и А. К. срещу заповед № ДК-11-3/18.10.2018 година на началника на РО НСК при РДНСК – ЮЗР, с която на основание чл. 156, ал. 3 във връзка с чл. 154, ал. 5 и чл. 149, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) са отменени съгласуваните и одобрени на 15.06.2018 година инвестиционни проекти и издадената заповед № 47/15.06.2018 година на главния архитект на община Благоевград за допускане на изменения в одобрените инвестиционни проекти по реда на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ към Разрешение за строеж № 244/07.09.2016 година на главния архитект на общината за обект: "Вилна сграда с височина до 7. 00 м. – ниско свободно застрояване" в имот № 001024, отдел 19, подотдел "х" по влязъл в сила ЛУП от 2001 година в землището на с. Бистрица, общ. Благоевград по следния начин: "1. За етапно изграждане – Кът за почивка – първи етап и втори етап – Масивна част на вилната сграда; 2. Промяна на конструкцията на Кът за почивка от монолитно изпълнение на основи и колони с дървена конструкция". Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата срещу административния акт като неоснователна. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. От данните по делото безспорно е установено, че за вилната сграда е издадено разрешение за строеж № 244/07.09.2016 година на главния архитект на община Благоевград, въз основа на одобрени инвестиционни проекти от 17.08.2016 година, според които е предвидено изграждане на монолитна стоманобетонова конструкция – основи, колони и плоча на кота +0, 00. С констативен акт № 27 от 10.10.2017 година, издаден от работна група от община Благоевград е установено, че изпълнените строителни и монтажни работи са в отклонение от одобрения проект по част "конструктивна", като е констатирано, че е извършена дървена конструкция, състояща се от дървена скара на кота -0. 20 м., изпълнена от греди, лежаща върху 10 бр. зидани колони от бетонови блокчета, върху която са насадени 13 броя дървени колони 12/12 см. На 23.04.2018 година Б. К. е подал заявление до главния архитект на община Благоевград за одобряване на изменение на инвестиционни проекти и издаване на заповед по реда на чл. 154 от ЗУТ за допълване на разрешението за строеж № 244/07.09.2016 година, въз основа на нотариално заверена декларация за съгласие на всички възложители. Със заповед № 47/15.06.2018 година на главния архитект на общината на основание чл. 154, ал. 2, т. 5 и т. 6 от ЗУТ е допълнено разрешение за строеж № 244/07.09.2016 година като с него е променена конструкцията на вилната сграда от монолитно изпълнение на основи и колони с дървена конструкция. В останалата част одобрените инвестиционни проекти и разрешението за строеж са останали непроменени. След извършена служебна проверка от служители на РО НСК – Благоевград, обективирана в констативен протокол от 17.10.2018 година, началникът на РО НСК е приел, че заповедта на главния архитект на общината, с която е допълнено разрешението за строеж от 07.09.2016 година и е одобрено изменението в инвестиционните проекти са издадени, без да са били отстранени установените отклонения, с оглед на което с оспорения административен акт е отменил заповед № 47/15.06.2018 година на главния архитект на община Благоевград като незаконосъобразна. Изводите на съда относно валидността на оспорения административен акт се споделят от настоящата касационна инстанция. Правилно съдът е установил, че заповед № 47/15.06.2018 година на главния архитект на община Благоевград е била изпратена в срока по чл. 149, ал. 5 от ЗУТ до РО НСК – Благоевград, но не е достигнала до правилния й адресат, поради което срокът за произнасянето на компетентния контролен орган не е започнал да тече и същата не е била влязла в законна сила към момента на издаване на оспорвания акт - 18.10.2018 година. Наведените в касационната жалба оплаквания в тази насока са неоснователни. Не се споделят обаче изводите на първоинстанционния съд, а и на административния орган, че в случая при издаването на заповедта за допълване на разрешението за строеж на главния архитект на община не са били изпълнени изискванията на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, като измененията са допуснати след като исканите промени са били вече реализирани и не са били премахнати. От съставения на 17.10.2018 година констативен протокол и от назначената и приета без възражения по делото съдебно-техническа експертиза не е установено безспорно, че заповедта на главния архитект, с която надлежно са одобрени измененията в инвестиционните проекти и е допълнено разрешението за строеж, е издадена след извършване на строителството, като същото не е било премахнато или демонтирано, преди издаването на акта. Това се подкрепя и от показанията на разпитания в производството свидетел, който посочва, че след промяната в намеренията на възложителите, строителните дейности са прекратени и са извършени демонтажни действия, които с оглед малкия обем и лесните сглобки между отделните елементи могат да се извършат в кратък период от време, до момента на одобряването на измененията в проектите и допълването на разрешението за строеж. Този извод се потвърждава отново и от вещото лице. Съдът в обжалваното съдебно решение също е приел и посочил, че по делото липсват доказателства, от който да се приеме по безспорен начин, че тези отклонения са били изградени или не са били премахнати преди подаването на заявлението от К. за издаване на акта по чл. 154 от ЗУТ от главния архитект. Във връзка с това противоречие административният орган е следвало съгласно задълженията му по чл. 35 и чл. 36 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и служебно да събере доказателства за това. Като не е сторил това и не е установил категорично кога са извършени строително-монтажните действия – преди или след издаването на заповед 47/15.06.2018 година на главния архитект на община Благоевград, административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което води до незаконосъобразност на заповедта, обратно на приетото от първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 3 от ЗУТ в относимата за случая редакция, при констатиране на нарушения по ал. 2, както и на други нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените строителни книжа, началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти. Според ал. 4 заповедите на началника на Дирекцията за национален строителен контрол по ал. 3 могат да се обжалват по реда на чл. 215 от ЗУТ. В случая на съдебен контрол подлежи заповедта на началника на РО НСК – Благоевград, като в негова тежест съгласно чл. 170 от АПК е да докаже, че са били налице фактическите и правни основания за издаването на административния акт. Съгласно чл. 9, ал. 2, чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК административният орган е длъжен служебно да събере всички доказателства, необходими за изясняване на фактите от значение за издаване на административния акт. Преди да издаде акта, административният орган е следвало безпротиворечиво да установи всички факти и обстоятелства, както и момента на констатираното строителство, което в случая не е постигнато в проведеното административно производство. В този смисъл, административните актове не могат да почиват на необосновани и недоказани твърдения, като издаването им в противоречие с това правило, прави същите немотивирани и издадени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В този смисъл като е приел оспорения пред него административен акт за законосъобразен на всички основания по чл. 146 от АПК и е отхвърлил жалбата срещу него, Административен съд Благоевград е постановил неправилно решение, поради нарушение на материалния закон, което ще следва да бъде отменено. Вместо него ще следва да бъде постановено ново, с което заповед № ДК-11-3/18.10.2018 година на началника на РО НСК при РДНСК – ЮЗР ще следва да бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на спора Дирекция Национален строителен контрол, в чиято административна структура се намира ответникът ще следва да бъде осъдена да заплати на касаторите направените в съдебното производство разноски, в размер на 1090. 00 лева за първоинстанционното съдебно производство и 610. 00 лева за касационното, съгласно представените списъци по чл. 80 от ГПК пред двете инстанции и доказателствата за реалното им извършване. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,