Решение № 39 от 18.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 791/2010 г.

Решение № 39 от 18.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 791/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Кети Маркова Касационното производство е образувано по жалба на гражданския ищец [фирма]-[населено място], представлявано от управителя К. К. К., депозирана чрез повереника му адв. Д. М., срещу въззивно решение № 371 от 10.11.2010 г., на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 6 състав, постановено по ВНОХД № 367/2010 г., по описа на съда, с което е потвърдена присъда № 10 от 13. 02. 2007 г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, 8 състав, по НОХД № 3802/2005 г. В касационната жалба на гражданския ищец [фирма] се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на закона, при разглеждането на делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и същото е явно несправедливо - отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК. Касаторът е изтъкнал, че незаконосъобразно съдилищата са приели липсата на осъществено от подсъдимата съставомерно деяние, без да са разкрили обективната истина по делото, а мотивите към проверяваното решение не съдържат констатации по приетите във връзка с крайните изводи за вината и отговорността на дейцата фактически положения и тяхната доказателствена обезпеченост. Поддържа, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 206, ал. 4 НК. Доводът за явна несправедливост е аргументиран с тезата, че "е оправдан виновен човек". Заявява се искане за отменяване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Жалбата се поддържа пред настоящата инстанция от повереника на жалбоподателя, по съображенията в нея, развити и в съдебно заседание. Подсъдимата Д. П. В., лично и чрез своя защитник, поддържа, че жалбата е неоснователна, поради което счита, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата на гражданския ищец е неоснователна, а проверяваните съдебни актове- законосъобразни. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните в съдебно заседание, и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба на гражданския ищец [фирма]-[населено място] е процесуално недопустима. С първоинстанционната присъда С. градски съд, наказателно отделение, 8 състав, е признал подсъдимата Д. П. В., от[населено място], за невинна в това, че на 2.07.1997 г., в[населено място], при условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоила чужди движими вещи, на обща стойност 62000000 неденоминирани лв., собственост на [фирма], представлявано от К. К. К., която владеела, като за улесняване на присвояването е извършила и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по- тежко наказание- да е ползвала неистински частни документи, присвояването да е в особено големи размери и да е особено тежък случай, поради което я е оправдал по обвинението по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Отхвърлил е предявения от [фирма] срещу подсъдимата граждански иск, за сумата 62000 деноминирани лева, претендирани като обезщетение за имуществени вреди, заедно с лихви и разноски. С обжалваното въззивно решение, Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 6 състав, е потвърдил изцяло цитираната първоинстанционна присъда. На първо място, ВКС намира за необходимо изрично да акцентира, че жалбоподателят [фирма] е конституиран в процеса единствено като граждански ищец, но не и като частен обвинител, каквото качество си е приписал като подател на касационната жалба. Доколкото касаторът е търговско дружество, а не физическо лице, той по дефиниция не би могъл да участва като частен обвинител в наказателния процес- чл. 76 НПК. На второ място, действайки като граждански ищец, обемът на неговите процесуални права е очертан от разпоредбите на чл. 87, ал. 1 и 2 НПК, и несъмнено е по- ограничен от този на частния обвинител (чл. 78 и чл. 79 НПК). Съпоставката на цитираните процесуални норми показва, че законът изрично ограничава пределите за упражняване на процесуалните права на гражданския ищец до необходимите единствено за доказването на гражданския иск по основание и размер. Обсъжданото законодателно разрешение е проведено последователно и по отношение на въззивното и касационно производство- чл. 318, ал. 5 и чл. 349, ал. 3 НПК. Всички тези принципни положения, отнесени към конкретиката на настоящото касационно производство, респ. съдържанието на иницииралата го касационна жалба, сочат на извода за процесуалната недопустимост на последната. Формално изтъкнатите касационни доводи и цялата предложена подкрепяща ги аргументация, касае единствено наказателната част на присъдата и въззивното решение, която, както вече се изтъкна, не може да бъде атакувана от гражданския ищец. Материалноправната и процесуална законосъобразност на приетите от съдилищата основания за оправдаването на подсъдимата, срещу които се възразява с касационната жалба, може да бъде предмет на инстанционен контрол от ВКС, само след надлежното му сезиране от прокурора и/или частния обвинител, но не и от гражданския ищец. В действителност, гражданската част на присъдата и потвърждаващото я въззивно решение, срещу законосъобразността на които поначало би могъл да възразява гражданският ищец, въобще не е спомената в депозираната пред ВКС жалба от [фирма]. Относно тази част на въззивния съдебен акт няма релевирани доводи, нито подкрепящи ги данни. В този смисъл, доколкото пределите на касационната проверка, съгласно чл. 347, ал. 1 НПК, се простират само до обжалваната част на съответния съдебен акт и по отношение на обжалвалите лица, в конкретния случай липсва надлежна страна, която да инициира контрол от последната съдебна инстанция, в обозначената с жалбата част на атакуваното въззивно решение. Това налага, по аргумент от чл. 349, ал. 3 НПК, касационната жалба да бъде оставена без разглеждане, като се прекрати производството по н. д. № 791/2010 г., по описа на ВКС, III наказателно отделение. Воден от изложените съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение