Решение № 6734 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4499/2015 г.

Решение № 6734 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4499/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитринка Панайотова Василева, от гр. Ахелой, чрез адв. Георгиев като процесуален представител, против решение № 220 от 04.02.2015 г., постановено по адм. дело № 744/2014 г. по описа на Административен съд - Бургас. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му. Ответникът - началникът на РДНСК - Югоизточен район (ЮИР), чрез юрк. Игнатов като процесуален представоител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на Димитринка Панайотова Василева против заповед № ДК-02-ЮИР-1/03.01.2012 г. на началника на РДНСК - ЮИР, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "работилница за авторемонтни и автобояджийски услуги", находяща се в УПИ ХХV-180, по плана на гр. Ахелой, община Поморие, като извършен без строителни книжа. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответната писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. След анализ на доказателствата е обосновал извод, че предмет на заповедта е строеж, а не преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, изпълнен без строително разрешение в нарушение на нормата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ, поради което е незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Приел е, че строежът не е търпим предвид годината на изграждането му съгласно § 16, ал. 2 и ал. 3, не е узаконен по реда на § 184, ал. 1 ПЗР ЗУТ и в случая не е приложима нормата на § 127, ал. 1ПЗР ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82/26.10.2012 г.). Решението е правилно. Фактите по делото са установени въз основа на съвкупната преценка на представените от административния орган и в хода на съдебното производство доказателства. Фактическите констатации се подкрепят от доказателствата по делото, вкл. и от заключението на приетата съдебно - техническа експертиза. Обосновано съдът е приел, че предметът на премахване с оспорената заповед представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, а не преместваем обект по чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Този извод определя и компетентността на издателя на административния акт съгласно чл. 225, ал. 1 ЗУТ в относимата редакция на разпоредбата - ДВ, бр. 65 от 2003 г. Затова доводите, касаещи правомощията на ответника, съответно валидността на заповедта за премахване, са неоснователни. Аргументирано е заключението на съда, че работилницата е строеж предвид техническите характеристики и предназначението й. Преместването на обекта не може да стане без демонтиране на съставните му части, от които е изграден, с което се нарушава субстанцията му на единен обект. Строежът е изграден върху бетонова настилка, в която е вкопан и излят бетонов канал за автомобили. Направеното и в касационната жалба възражение, че съобразно материалите, от които е изграден същият и възможността да бъде отделен от мястото, към което е прикрепен, го определя като обект по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, е неоснователно. За вида на обекта като преместваем не са от значение материалите, от които е изграден, а е важна възможността същият да може да бъде отделен и преместен на друго място като цяло във вида и предназначението, което е имал на мястото, от което ще бъде отделен. От съществено значение е и предназначението му. В конкретния случай съобразно установените данни обектът не отговаря на тези изисквания. Безспорно установеното предназначение на процесната работилница изключва приложимостта на чл. 56 ЗУТ, тъй като предназначението не е свързано с обществена нужда, а обслужва частен интерес. Предвид това се явява ирелевантно обстоятелството за начина на закрепване на работилницата към земята. В тази връзка законосъобразно е прието, че в случая се касае за строеж, за който се изискват строителни книжа. Наличието на виза за проектиране от 2006 г. и одобрен архитектурен проект от 2011 г. за обект "Авто-електро работилница - допълващо застрояване" не води до извод за законност на строежа. Самият жалбоподател сочи като година на изграждането му 2000 г., т. е. преди издаване на посочените строителни книжа, а отделно от това липсата на строително разрешение е безспорно установена и е самостоятелно основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за премахването му. Правилно съдът е изследвал предпоставките за търпимост по § 16, ал. 3 ПР ЗУТ съобразно годината на извършването му и е приел, че те не са налице. Процедура по узаконяване на строежа не е инициирана и не е проведена по реда на § 184, ал. 1 ПЗР ЗУТ. Правите изводи на съда по същество за неприложимостта § 127, ал. 2 и сл. ПЗР ЗИД ЗУТ в конкретния случай предвид материалноправния характер на нормата се споделят от настоящия състав. В допълнение следва да се отбележи, че по делото няма данни за открита процедура по този ред, нито има представен акт за узаконяване, поради което съдът не е имал задължение да извършва преценка налице ли са визираните в тази разпоредба условия. Касационният довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в разглеждане на спора по същество от същия съдебен състав след отмяна на постановено от него определение по допустимостта на оспорването, което би могло да постави под въпрос предопределеността на изхода на делото, също е неоснователен. В тази хипотеза няма законова пречка спорът да се разгледа от съдебния състав, който с отмененото от касационната инстанция определение е приел първоначално жалбата за недопустима на основание чл. 159, т. 4 и т. 6 АПК, тъй като в това определение не са изложени аргументи по съществото на делото и по основния спорен въпрос, касаещ законността на констатирания строеж. Не се твърдят и не се установяват основания по чл. 22 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, които да съставляват пречка за разглеждане на спора от определения съдия - докладчик. По тези съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение