Решение № 3328 от 19.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5404/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу решение 1860 от 22.03.2023 г., постановено по административно дело 4404/2021 г. от Административен съд София град /АССГ/, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 с изх. 02-220-6500/3532 от 31.03.2021 г., с което сумата от 9 883,57 лв. и прихванатата сума оторизирана по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ и е върната преписката за ново произнасяне от административния орган. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението на първоинстанционния съд - необоснованост и нарушение на материалния закон, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу уведомително писмо. Претендира направените съдебно деловодни разноски за двете съдебни инстанции и юрисконсултско възнаграждение. В писмено становище прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационната жалба Н. Паунов с адрес гр. София, чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание иска оставяне на решението в сила. Претендира присъждане на разноски по делото. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по същество на жалбата съдът взе предвид следното: Първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но не са посочени фактически и правни основания за издаването му. Липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяната му по чл. 146, т. 2 АПК. Изложил е и допълнителни мотиви за материалноправната незаконосъобразност на извършеното прихващане със сумата 9883,57 лева, предвид дадените разяснения в становище от 14.03.2022 г. на ДФЗ, постъпило след образуване на делото и провеждане на две съдебни заседания по него. При направената служебна проверка на допустимостта на основание чл.218, ал.2 АПК ВАС констатира, че така постановеното решение е частично недопустимо. Със съдебния акт уведомителното писмо е отменено изцяло, независимо, че е описана в диспозитива само прихваната сума от 9 883, 57 лева. Жалбоподателят е обжалвал изцяло уведомителното писмо, но същият не е имал правен интерес да го обжалва в позитивните за него части, с които са му оторизирани суми по различните схеми и мерки, в размери, посочени в колона 6 на таблица 1 и колона 3 на таблица 2. В тази част уведомителното писмо е позитивен за него акт, който не засяга правата му, поради което решението като постановено по недопустима в тази си част жалба следва да бъде обезсилено в тази му част и производството прекратено в нея. В останалата част решението е правилно. АС обосновано е приел, че оспореният административен акт е издаден при липса на мотиви и фактическо основание. В оспореното пред първоинстанционния съд уведомително писмо, административният орган не е посочил фактически и правни основания за издаването на акта. В уведомителното писмо няма конкретни мотиви относно материалноправните основания за прихващане на посочената сума от 9 883,57 лв. от сумата оторизирана по СЕПП. Правилно АС е приел , че от съдържанието на административния акт не става ясно за коя кампания се отнася наложената санкция, с какъв акт е била наложена санкцията на лицето, размера на същата, с оглед на което е направено процесното прихващане в обжалваното в настоящото производство уведомително писмо. Не са посочени конкретни мотиви за извършеното намаление на исканите суми от жалбоподателя, въз основа на което намаление е определена оторизираната сума за изплащане по схемите и мерките, за които е кандидатствал жалбоподателя. Съгласно Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт, което в случая също не е направено. Не е налице и другата хипотеза по цитираното Тълкувателно решение мотивите да са изложени в друг документ от издателя на оспорения административен акт най-късно до изпращане на жалбата до горестоящия орган или при обжалване пред съда. Липсата на фактически и правни основания на уведомителното писмо в частите, с които са направени намаления и е прихваната посочената сума са самостоятелно основание за отмяната на акта в тези му части. Относно допълнително изложените мотиви на АС във връзка със становището от 14.03.2022 г. на ДФЗ, нямащо характер на мотиви на оспорения административен акт, основателни са доводите на съда, че не може да бъде направено прихващане за санкция, наложена с последващ оспореното писмо акт за кампания 2017, тъй като към момента на издаване на оспореното писмо, актът, налагащ санкцията, все още не е бил издаден. Решението като правилно в тази си част следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при касатора следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, претендираната от ответника сума е в размер на 800 лв., представляваща изплатен хонорар за един адвокат, който не е прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 АПК, Върховният административен съд, пето отделение