Решение № 373 от 28.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 1252/2012 г.

Решение № 373 от 28.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 1252/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е по реда на чл. 425, ал. 1, т. 5 от НПК Осъдената С. И. И. - В. е направила искане за възобновяване на в. н. о. х. д. № 4764/2011 г. на Софийски градски съд, отмяна на постановения съдебен акт и при условията на алтернативност- признаване за невинна или връщане делото за ново разглеждане със задължителни указания за приложението на материалния закон. Частният обвинител и граждански ищец намира искането за неоснователно и предлага за се остави без уважение. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че не са налице сочените в искането нарушения и то следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като провери материалите по делото и прецени доводите на страните намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. То е направено от легитимна страна, в предвидения от закона шестмесечен срок и касае влязъл в сила съдебен акт, непроверен по касационен ред, но подлежащ на проверка по реда на Глава Тридесет и трета от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: Софийски градски съд с решение № 269 от 27.02.2012 г. по в. н. о. х. д. № 4764/2011 г. е изменил присъдата от 5.11.2010 г. постановена по н. о. х. д. № 13650/2009 г. на Софийския районен съд в частта, с която на подсъдимата С. И. И. - В. за престъпление по чл. 211 предл., във вр. чл. 209, ал. 1 и чл. 54 от НК е наложено наказание лишаване от свобода в размер на пет години лишаване от свобода, при първоначален общ режим, като намалил същото на три години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от пет години. Съображенията, изложени в подкрепа на доводите за допуснати нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила се свеждат до несъставомерност на деянието, поради отсъствие както на обективни, така и на субективните признаци на чл. 211 от НК. Твърди се, че присъдата почива на предположения, игнорирани били доказателства от съществено значение за фактите по делото, както и превратно били тълкувани такива, относими към убедеността на осъдената, че действа като съдружник в [фирма]. Възраженията са неоснователни. При разглеждането на делото са събрани всички възможни доказателства, относими към изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. В съответствие с изискванията на чл. 14, ал. 1 от НПК съдът задълбочено е преценявал доказателствената съвкупност, като не е игнорирал нито едно доказателствено средство, нито пък е изопачил съдържанието им. Обясненията на подсъдимата също са били преценявани, като въззивният съд е посочил в коя част и защо ги приема за достоверни, както и защо в определена част ги отхвърля. Изводите, касаещи частта от обясненията, възприети като израз на правото на защита, се възприемат изцяло от настоящия състав, те са логически свързани с останалите доказателствени материали- писмени и гласни и по несъмнен начин изясняват както обективните, така и субективни признаци от състава на престъплението, за което е призната за виновна и осъдена подс. И. - В.. Отговора, на съществения и оспорван от осъдената въпрос създадена ли е от нея у пострадалата невярна представа за действителността, която да е мотивирала последната да се разпореди със свои средства, е правилен. За него няма значение дали съдружието й в [фирма] е вписано или не търговския регистър. Същественото е, че тя възползвайки се от формалното приемане като съдружник в това дружество, което в един по-ранен от инкриминирания период е станало чл. на А. "А." е установила близки контакти с пострадалата и на няколко пъти е успяла да формира невярната представа, че инвестирайки, чрез заплащане на определен членски внос, ще бъде включена в инвестиционни проекти за "Летище София" и по схемите за финансиране, прилагани от Държавен фонд "Земеделие". По несъмнен начин е доказано, че участието както на физически, така и на юридически лица в А. "А." не е било обвързано със заплащане на членски, както и че нито осъдената лично е внасяла получените от пострадалата суми, нито е предавала такава сума на [фирма], които имат само един превод към асоциацията и то както бе посочено по-горе по време, преди инкриминираната дейност. Възражението на осъдената, че не е имала съзнание, че с действията си причинява вреда, тъй като очаквала реализиране на проекти е в противоречие с всички доказателства по делото. При липсата на сключени договори няма как да се очаква реализиране на печалбата, твърдяна от осъдената пред пострадалата, която очевидно е била мотивирано единствено от това, както и от заблудата, че ако престане да внася сума за членски внос ще загуби предаденото до момента. Факт, който също е изяснено, че е неверен. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че при постановяването на съдебния акт не са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание с промяната му от въззивния съд не е явно несправедливо и искането следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 424, ал. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение