Решение № 338 от 11.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1383/2011 г.

Решение № 338 от 11.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1383/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 22.06.2011 г. по гр. д. № 180/2011 г., с което АС Варна е отхвърлил предявения от М. Х. иск срещу А. Щ., заместен от правоприемника си Д. Щ., и А. А. с правно основание чл. 26 ЗЗД и са уважени искове с правно основание чл. 31 ЗЗД. С определение от 5.04.2012 г. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по процесуалния въпрос за задължението на съда с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК да постанови решение след като изясни фактическата обстановка по делото и приложи точно материалния закон на основание, както и по материално правния въпрос относно преценката за това унищожаването на пълномощно на основание чл. 31 ЗЗД води ли като последица и до унищожаване на сключената въз основа на него сделка на същото основание. Жалбоподателят - А. А. К., чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното решение, в частта му, с която са уважени искове с правно основание чл. 31 ЗЗД, решението е неправилно и моли да бъде отменено като бъдат отхвърлени предявените искове. Недоволна от така постановеното решение е и М. Б. Х., която чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение, в частта му, с която е отхвърлен иск й с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, решението е неправилно и моли да бъде отменено, като бъде уважен предявеният от нея иск. Ответникът Д. Щ. Х., чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се уважи предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 10.01.2011 г., по гр. д. № 1930/2008 г. на ОС Варна, е отхвърлил предявения от М. Х. иск срещу А. А. и А. Щ. /заместен от провоприемника си Д. Щ./, с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор, сключен с нотариален акт № 168/2006 г. на нотариус с район на действие РС Варна, с който А. Щ., чрез пълномощника си А. А., е продал на А. А. недвижим имот, находящ се в КК "С. С. К. и Е.", представляващ място с площ от 1708 кв. м - УПИ № VI-1171 в кв. 70 по плана на вилна зона [населено място], ведно с построената в него вилна сграда на един етажа със застроена площ от 45.00 кв. м и избено помещение със застроена площ от 45 кв. м, за сумата 50 000 щатски долара, като сключен без представителна власт, Със същото решение съдът е унищожил пълномощно с рег. № 3031/25.04.2006 г. на нотариус с район на действие РС Варна, тъй като при подписването му упълномощителят А. Щ., не е могъл да разбира и да ръководи действията си, на основание чл. 31 ЗЗД, във връзка с чл. 44 от ЗЗД и е унищожил договор за покупко-продажба на недвижим имот, материализиран в нотариален акт № 168 от 28.04.2006 г. на нотариус с район на действие РС Варна, по силата на който А. Щ. е продал чрез пълномощника си А. А., на него самия следния свой собствен недвижим имот, находящ се в [населено място], КК "С. С. К. и Е.", представляващ УПИ VI-1171 в кв. 70 по плана на вилна зона Варна, ведно с построената в него вилна сграда на един етаж със застроена площ от 45 кв. м и избено помещение със застроена площ от 45 кв. м, тъй като при сключването му А. Щ. не е могъл да разбира значението на извършеното и да ръководи действията си, на основание чл. 31 ЗЗД. Съдът е приел, че твърдението, за това че пълномощно с рег. № 3031/25.04.2006 г. не е подписано от А. Щ. е останало недоказано. Изложил е съображения, за това, че вещите лица - графолози са се разделили на две групи относно крайния извод за авторството на подписа от името на упълномощителя и това е лишило съда от възможността да даде превес на една от двете групи вещи лица, тъй като по този начин не се оборва по категоричен начин нотариалното удостоверяване на подписа, каквото в случая е налице. Като е приел, че упълномощаването е валидно, съдът е счел за неоснователен иска за нищожност на сделката, сключена въз основа на това пълномощно, като извършена без представителна власт. Прието е, че А. Щ. приживе /починал на 26.02.2008 г./, към деня на подписването на посоченото по-горе пълномощно не е могъл да разбира постъпките си и да ръководи действията си поради психическото си заболяване - параноидна шизофрения с непрекъснато протичане и промяна на личността, поради което, макар и формално дееспособен, към момента на упълномощаването той не е могъл адекватно да възприема значението и последиците от подписването му, нито волево е могъл да отстрани вече настъпилите неблагоприятни за него. Прието е, че първото освидетелстване на това лице от ТЕЛК е от 1972 г., т. е когато е бил на 26-годишна възраст, като първоначално диагнозата е психопатия и е инвалидизиран в трета група инвалидност за срок от две години, а след това многократно е бил преосвидетелстван, както и че от 1992 г. е инвалидизиран от ТЕЛК във втора група инвалидност с диагноза шизофрения и до смъртта му многократно отново е бил преосвидетелстван. Взет е предвид факта, че в резултат от това заболяване е и поставянето на лицето под пълно запрещение с решение на Варненския окръжен съд № 1412/21.12.2006 г. по гр. д. № 1821/2006 г., влязло в сила на 20.02.2007 г., т. е. само 8 месеца след оформянето на процесното пълномощно и при тези данни въззивният съд е приел, че към 25.04.2006 г. и към 28.04.2006 г. А. Щ. от [населено място], макар и дееспособен към момента на извършване на атакуваното упълномощаване и сделката, сключена с него, не е могъл да разбира значението на постъпките си и да ръководи действията си, поради което е унищожил на основание чл. 31 ЗЗД както упълномощителната, така и прехвърлителната сделки. Допуснато е касационно обжалване по процесуалноправния въпрос за задължението на съда с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК да постанови решение след като изясни фактическата обстановка по делото и приложи точно материалния закон на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по материалноправния въпрос относно преценката за това унищожаването на пълномощно на основание чл. 31 ЗЗД води ли като последица и до унищожаване на сключената въз основа на него сделка на същото основание, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че на поставения за разглеждане процесуален въпрос съдът е дал разрешение в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения - решение от 20.02.2012 г. по гр. д. № 658/2011 г. на II г. о. на ВКС, от 8.03.2011 г. по гр. д. № 127/2010 г. IV г. о. на ВКС, решение от 23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. IV г. о., решение от 9.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на IV г. о. и решение от 18.11.2011 г. по гр. д. № 1964/2010 г. на IV г. о. на ВКС. В същата се приема, че предмет на делото е спорното материално субективно право - претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. На поставения за разглеждане материалноправния въпрос настоящият състав намира, че отговорът е, че след като е предявен отделен иск за унищожаване на упълномощителната сделка на основание чл. 31 ЗЗД, то не може да се унищожи и самата сделка, сключена с това пълномощно, на това основание. Според изричната разпоредба на чл. 31, ал. 1 ЗЗД договор, сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем, а не е такъв и договорът сключен чрез пълномощник, който е упълномощен от дееспособно лице, което при упълномощаването поради слабоумие /тежка или дълбока олигофрения или деменция/ или душевна болест, които обуславят поставянето на лицето под запрещение, не е могло да разбира свойството и значението на извършеното. При унищожаване на упълномощителната сделка на основание чл. 31 ЗЗД договорът би бил сключен при липса на надлежна представителна власт и не е нищожен, а относително недействителен - правните действия, извършени от лице без представителна власт не са нищожни, тъй като могат да бъдат потвърдени от представлявания или налице е висяща недействителност на сделката до потвърждаването й от лицето, от чието име е сключена, поради което правната квалификация на иск за недействителност на сделка поради липса на представителна власт е по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При така дадените отговори на въпросите, поставени за разглеждане при допускане на касационното обжалване настоящият състав намира, че съдът не само е определил неправилна квалификация на спорното право, но е извел тази квалификация от обстоятелства, на които страната не се е позовала, без да разгледа иска съобразно въведените от ищцата твърдения. Въведените в исковата молба на А. Щ. /починал на 26.02.2008 г./, твърдения са за сключване на сделка без надлежно учредена представителна власт, което обуславя правна квалификация на иска за прогласяване нищожност на сделката по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Въззивният съд правилно е приел, че упълномощителната сделка следва да се унищожи на основание чл. 31 ЗЗД, но неправилно е приел, че и сключената въз основа на такова пълномощно сделка е унищожаема на това основание. В практиката на ВКС, изразена и в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения: решение от 20.02.2012 г. по гр. д. № 658/2011 г. на II г. о. на ВКС, от 8.03.2011 г. по гр. д. № 127/2010 г. IV г. о. на ВКС и решение от 23.07.2010 г. по гр. д. 92/2009 г. IV г. о. се приема, че предмет на делото е спорното материално субективно право, т. е. претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Ето защо и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК, въззивното решение следва да бъде обезсилено в частта му, с която е разгледан иск с правно основание чл. 31 ЗЗД за унищожаване на сделката, сключена с нотариален акт № 168/2006 г. на нотариус с район на действие РС Варна и делото върнато на въззивния съд за произнасяне по надлежно предявения иск от Д. Щ., заместила починалия А. Щ. Решението следва да се остави в сила в частта му, с която на основание чл. 31 ЗЗД е унищожено пълномощно с рег. № 3031/25.04.2006 г. Основателно е оплакването на жалбоподателя А. А. за недопустимост на производството по иска на М. Х. с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. В случая действително не е налице правен интерес от търсената с иска защита. Законът предвижда, че всеки може да предяви установителен иск, само за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Процесуалният закон и практиката на ВКС винаги са изисквали за да бъде разгледана такава искова молба, да бъде упражнено надлежно правото на иск, т. е. да е нали правен интерес от търсената с установителния иск защита. Тази практика е изразена и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение от 31.05.2010 г. по гр. д. № 3418/2008 г. III-то г. о. на ВКС и в нея се приема, че при провеждане на търсената с установителен иск защита няма да е налице правен интерес, ако ищецът нито ще възстанови свое нарушено право, нито ще установи несъществуването на правоотношение, засягащо неговата правна сфера. Настоящия състав намира, че въззивният съд е постановил обжалваното решение, в частта му по иска с правно основание чл. 26 ЗЗД в нарушение на така установената практика. М. Х. с влязло в сила решение е призната за собственик на 1/2 идеална част от имота, предмет на атакуваната сделка, поради което дори и да се приеме за основателен иска й за прогласяване нищожност на сделката, по която тя не е страна, в нейния патримониум няма да бъдат включена по-голяма част от имота, предмет на същата. Ето защо решението в частта му с която е отхвърлен предявения от М. Х. иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД следва да се обезсили и производството по иска да се прекрати. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение