Решение № 344 от 11.6.2024 г. на ВКС по г.д. № 20248002101052/2024 г.

Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на Т. Ж. А. за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 1426/31.08.2021 г. по гр. д. № 526/2021 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 261793/23.12.2020 г. по гр. д. № 9307/2019 г. на Районен съд - Варна, с което е отхвърлен предявеният от Т. Ж. А. иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника община Варна да й заплати сумата от 9 000 лв., представляваща част от общото обезщетение в размер на 27 000 лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и психически стрес от смъртта на баща й Ж. Й. А., настъпила в резултат на ПТП от 16.06.2014 г. В молбата за отмяна се поддържа, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, защото е открито ново писмено доказателство, имащо значение за правилното решаване на спора, а именно писмо рег. № 2477/2014г. от 18.06.2019г. на Окръжна прокуратура – Варна, което е намерено от молителката на 05.08.2023г. В срок не е постъпил отговор от ответника по молбата община Варна. Молбата за отмяна е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 307 ГПК № 1828 от 12.04.2024г. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира следното: Производството по гр. д. № 9307/2019 г. на Районен съд – Варна е образувано по предявен от Т. Ж. А. иск с правно основание чл. 49 ЗЗД срещу Община Варна за сумата от 9 000 лв., частичен иск от 27 000 лв., представляваща неимуществени вреди от смъртта на баща й Ж. Й. А., настъпила вследствие на ПТП, настъпило на 16.06.2014 г. В исковата молба ищцата е твърдяла, че Община Варна като собственик на пътя не е изпълнила задълженията си за поддържането му, вкл. и не е поддържала изправни камерите за видеонаблюдение, разположени на спирка Автогара. Бездействията на Община Варна са довели до невъзможността й да управлява своите имоти и вещи, които са общинска собственост в интерес на населението. Вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако ответната община беше обезопасила процесното кръстовище. С решение № 261793 от 23.12.2020 г., първоинстанционният съд е отхвърлил иска поради липса на доказателства за противоправно поведение на служители на ответната община.Това решение е потвърдено с решение № 1426 от 31.08.2021 г., постановено по гр. д. № 526 по описа за 2021 г. на Окръжен съд Варна. С определение № 277 от 21.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 271/2022 г., II г. о., не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Към молбата за отмяна е приложено писмо рег. № 2477/2014г. от 18.06.2019г. на Окръжна прокуратура – Варна, адресирано до молителката, в което е посочено, че в хода на разследването са прегледани охранителните камери на спирка Автогара и на установените записи е извършена видеотехническа експертиза, която е станала основа на дадените заключения на автотехническата експертиза. С постановление от 16.02.2017г. досъдебното производство е прекратено, като това постановление е потвърдено с актове на Окръжен съд – Варна и Апелативен съд – Варна. Преценка за евентуално възобновяване е осъществена и от ВКП. Посочено е, че няма как производството да бъде възобновено от прокурора, а и липсват каквито и да е фактически и юридически основания за това. Твърденията на молителката са, че не е представила писмото по делото, защото не го е намирала през всичките тези години и едва сега при разместване в дома й го е открила- изпаднало зад мебелите. Сочи, че не е имало как да се снабди с него по- рано. При така установеното, настоящият състав на ВКС намира, че не е налице хипотезата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Съгласно посочената разпоредба основание за отмяна е налице, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новооткрито писмено доказателство е това, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. Настоящият случай не е такъв, защото представеното писмо е било адресирано до молителката и дори и тя да го е била изгубила, то при полагане на дължимата грижа за добро водене на процеса е могла да се снабди с препис от него и да го представи по делото. В случая не се установява, а не се и твърди, че молителката е поискала от Окръжна прокуратура- Варна да й бъде издаден препис от писмото и да е получила отказ, т.е. молителката, въпреки положените от нея усилия, да е била препятствана да се снабди с препис от това писмо и съответно да е била в обективна невъзможност да го представи. Предвид изложеното, молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение