Решение № 6921 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13897/2010 г.

Решение № 6921 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13897/2010 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Румен Кръстев Георгиев и Николинка Минчева Кръстева, гр. Трявна, чрез пълномощника им адв. Петя Сидерова, срещу Решение № 92/6.08.2010 г., постановено от по адм. дело № 43/2010 г., по описа на Административен съд Габрово. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по жалбата не са депозирани в законния срок. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Румен Георгиев против Заповед № РД-18-82/10.12.2009 г. на ИД на АГКК, с която на осн. чл. 49, ал. 1 ЗКИР са одобрени КК и КР в частта й относно поземлен имот № 36991.427.10, находящ се в с. Кесийците, община Трявна, област Габрово. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови акта си е взел предвид, че ако имотът на жалбоподателя би бил нанесен по съществуващите на место материализирани граници, то биха се нарушили правата на собствениците на съседните имоти. По делото е приета съдебно-техническа експертиза, заключението от която не е прието, без да е налице необходимата мотивировка за това от страна на решаващия съд. За да се произнесе по същество, настоящата инстанция съобрази следното: Безспорно по делото е установено, че жалбоподателят Румен Георгиев е собственик по Нотариален акт на дворно място с площ 1250 кв. м., заедно с двуетажна паянтова къща. По кадастралната карта имотът е отразен като ПИ с едентификатор 36991.427.10. Установява се също, както от твърденията на жалбоподателя, така и от заключението на СТЕ, че имотът е ограден от всички страни с "трайно материализирани граници - масивни огради". По отношение процедурата по създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри разпоредбите на гл. V ЗКИР установяват императивни правила, подлежащи на съблюдаване както от административния орган, така и от собствениците на поземлените имоти, които са длъжни да осигурят свободен достъп в имотите, да означат на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на имота в съответствие с акта, установяващ правото на собственост или друго вещно право и да опазват знаците от унищожаване, да представят при поискване акт за собственост, да опазват поставените в имота геодезични знаци. /чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗКИР/. Въз основа на тези данни за поземлените имоти / площ, граници, собственици/, предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, а именно: по чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3, от работните материали, изработени по време на определяне на границите, от изображението върху одобрена кадастрална карта, от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата визира приоритетно данните от: т. 1/. означеното по реда на чл. 36, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците гранични точки, т. 2/. съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени, или посочени по реда на т. 1, т. 3/. кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ, или отменения ЗТСУ, § 40 от ПРЗ на ЗИДЗКИР, и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, т. 4/. регулационните планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ - за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани и т. 5/. карти, планове или друга документация, предоставени по реда на чл. 36 от ведомства, областни и общински администрации, юридически лица и други. Преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР включва проверка доколко цитираните разпоредби са спазени, респ. доколко участниците в процедурата за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри - собствениците на поземлените имоти и лицето по чл. 35, ал. 2 ЗКИР са изпълнили задълженията си. Приоритетното подреждане на критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредбата означава, че преди всичко границите на имотите се определят съобразно установените от собствениците по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР граници, ако такива липсват, следва да се съобразят съществуващите на място материализирани граници, а при липса на последните - да се ползва действащия кадастрален план, какъвто в настоящия казус не е налице, след което се подрежда картата за възстановена собственост - предложение последно на точка 3 от чл. 14, ал. 1 на Наредбата. Видно е, че тази последователност не е спазена от административния орган при изготвяне на КК и КР. Това се потвърждава и от заключението на СТЕ. Като не е отчел това обстоятелство първоинстанционният съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено, като вместо това се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата като основателна да бъде уважена. По изложените съображения Върховният административен съд приема, че се налага противоположният на изложения в мотивите на решението от първоинстанционния съд извод, че заповедта е законосъобразна в процесната й част. Настоящият съдебен състав намира, че делото е изяснено от фактическа страна, следва обжалваното решение да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи жалбата срещу процесната заповед на изпълнителния директор на АГКК, която да бъде отменена в обжалваната й част и делото върнато на административния орган за произнасяне съобразно Закона и указанията от настоящия съдебен акт. С оглед изхода на делото на жалбоподателите следва да се присъдят сторените разноски за един адвокат в размер на 180 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,