Решение № 11125 от 29.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7913/2009 г.

Решение № 11125 от 29.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7913/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Вълчо Иванов Марков от гр. Бургас против Решение № 444/27.04.2009 г., постановено по адм. дело № 236/2009 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № З-19/11.02.2009 г. на Началника на Четвърто РУ на ОД МВР Бургас, с която му е отнето разрешение за носене и употреба серия Ж, № 0222758 и съхранение серия Ж, № 335648 на късо бойно оръжие и е разпоредено да се изземе оръжие - пистолет "Макаров", кал. 9х18, № ИК 291534 и боеприпасите за него. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Началника на Четвърто РУ на ОД МВР Бургас, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна адмнистративна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд гр. Бургас е отхвърлил като неоснователна жалбата на Вълчо Иванов Марков от гр. Бургас срещу Заповед № З-19/11.02.2009 г. на Началника на Четвърто РУ на ОД МВР Бургас, с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 12, ал. 1, т. 3 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ) му е отнето разрешение за носене и употреба серия Ж, № 0222758 и съхранение серия Ж, № 335648 на късо бойно оръжие и е разпоредено да се изземе оръжие - пистолет "Макаров", кал. 9х18, № ИК 291534 и боеприпасите за него. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че за периода 26.02.2008 г. - 23.05.2008 г. Марков е лекуван в Областен диспансер за психични заболявания гр. Бургас, поради което е осъществен съставът на забраната за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие по чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗКВВООБ. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са неправилни. Основателни са изложените в касационната жалба съображения, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От ангажираните в хода на съдебно-административното производство доказателства е установено, че касатора е лекуван в Областен диспансер за психични заболявания със стационар гр. Бургас от 26.02.2008 г. до 23.05.2008 г. и не се води на диспансерен отчет. В хипотезата на възприетата от органа при произнасянето му разпоредба на чл. 16, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗКВВООБ, разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат от физическите лица, включително от лица, регистрирани като еднолични търговци, които страдат от психическо заболяване. С оглед така цитираното нормативното предписание се налага извода, че първоинстанционният съд е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка - по делото липсват данни установяващи по категоричен начин, че Марков страда от психично заболяване. Според Световната здравна организация, с термина "психична болест" обикновено се обозначават хроничните психични разстройства при възрастните. Предвид липсата на легална дефиниция на израза "психическо заболяване", компетентна да даде отговор на въпроса дали състоянието от което е лекуван касационният жалбоподател е психическо заболяване по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗКВВООБ, може ли да се превърне в хронично и т. н. е единствено съдебно - психиатрична експертиза. Като не е изяснил тези обстоятелства първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно решение. С оглед на изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд за решаването на въпроса по същество при спазване на задължителните указания, дадени в това решение, по тълкуването и прилагането на закона. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,