Решение № 781 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9149/2017 г.

Решение № 781 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9149/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Й. К. от град С., подадена чрез пълномощника й адв. И. А., срещу решение № 3883 от 09 юни 2017 г., постановено по адм. дело № 8455/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ДК-02-ЮЗР-78/01 март 2012 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Югозападен район (РДНСК-ЮЗР). В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на Регионален отдел "Национален строителен контрол", С. при РДНСК - Югозападен район, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк. А. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на М. Й. К. срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-78/01 март 2012 г. на началника РДНСК-ЮЗР, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Едноетажна масивна жилищна сграда", находящ се в поземлен имот № 299, УПИ II-294, 299, 296, в кв. 9, м. "Модерно предградие" по плана на гр. С. и с административен адрес: район "Връбница" - СО, ул. "№ 378", № 53. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки за издаването й и същата е в съответствие с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу административния акт жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на съдебно-техническата експертиза. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебния акт. Оспореното решение е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. От данните по делото безспорно е установено, че след месец март 2011 г. в описания по-горе поземлен имот е изградена едноетажна масивна жилищна сграда със стоманобетонова конструкция, тухлени зидове, стоманобетонова плоча и височина 2.80 м. като към момента на проверката сградата е изградена до етап груб строеж и не е захранена с ток и вода. За извършването на строителството не са одобрявани инвестиционни проекти и не е издавано разрешение за строеж. Установено е още, че част от строежа попада върху предвидена по регулация улица. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен, е законосъобразен. Цитирана разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато е изграден без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж, което обстоятелство в случая е безспорно. Именно това основание е посочено и в издадената заповед за премахване на незаконния строеж, а направеното в касационната жалба оплакване за неяснота относно това обстоятелство се явява неоснователно. Действително в мотивната част на заповедта е посочено, че строежът освен без строителни книжа е изграден и в предвидената улична регулация, което е самостоятелно основание за премахване на същия, поради несъответствието му с предвижданията на влезлия в сила план. По силата на чл. 225, ал. 1 (ДВ, бр. 65 от 2003 г.) от ЗУТ, действал към момента на издаване на оспорената заповед, началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи или на части от тях. Съгласно т. 3 от заповед № РД-13-297/14 декември 2011 г. началникът на ДНСК е предоставил правомощията си да издават заповеди за премахване на незаконни строежи по чл. 222, ал. 1, т. 10 и чл. 225, ал. 1 от ЗУТ на началниците на Регионални дирекции за национален и строителен контрол. В настоящия случай заповедта за премахване на незаконния строеж е издадена от началника на РДНСК - ЮЗР, с оглед на което същата се явява издадена от материално и териториално компетентен административен орган. В случая, предвид времето на извършване на строежа, не са налице и предпоставките за неговата търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ или по § 127 от ПЗР от ЗИД ЗУТ, както обосновано е приел и административния съд. Наведените в обратна насока оплаквания в касационната жалба са неоснователни. По делото са налице данни, които не са оспорени от касатора относно обстоятелство, че строителството е започнало след месец март 2011 г. и е било завършено до месец октомври 2011 г., за който период предпоставките за търпимост на даден незаконен строеж са изцяло неприложими. От своя страна касаторът не е посочил време и доказателства за извършване на строителството, в период различен от приетия от административния орган. Неоснователно е и оплакването относно собствеността на установения строежа. От данните по делото е установено, че имотът, в който е изграден незаконният строеж е собственост именно на касаторката. Също така не се и отрича, че тя е собственик на сградата. В тази връзка следва да се отбележи, че изграждането на строеж, извършен без наличието на съответните строителни книжа, без да се съобразява с предвиждането в плана за това, прави същия незаконен и подлежащ на премахване, независимо от собствеността на терена, върху който е изграден. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на решението, последното като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,