Решение № 9326 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 574/2012 г.

Решение № 9326 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 574/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Тодор Димитров Бозев, гр. Пловдив, ул. "Иван Гешев" № 17 срещу решение № 1708 от 27.10.2011 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело № 2079/2011 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Бозев срещу заповед № ЯЗ/02-173 от 06.07.2011 г. на началника на Второ районно управление "Полиция", гр. Пловдив, с която е отказано издаване на разрешение за съхранение и подновяване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие № РВ 0336074 с валидност до 28.01.2011 г. за пистолет "Макаров", калибър 9х18, фабричен № ХЕКО412 и боеприпасите към него.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че представените от него доказателства за предмета на дейност на фирмата му - "Омета Т" ЕООД, е достатъчен аргумент за подновяване на разрешението за носене на оръжие. Извършването на професионална дейност охрана сочи като достатъчно потенциална опасност, която застрашава личността му, а ненормирания му работен ден твърди, че е аргумент за правото на носене на оръжие, поради "наличието на обекти за охрана в труднодостъпни и опасни места в различни райони на страната". Моли съда да отмени обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба - началника на Второ районно управление "Полиция", гр. Пловдив, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е обосновано и законосъобразно. Съдът изяснил фактическата обстановка, съобразил се с всички искания и доводи на страните и приложил правилно материалния закон. Правилно приел, че е налице ново искане и не са доказани основанията по чл. 58, ал. 1, т. 10 Закона за оръжията боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), както и че касаторът не доказал конкретни обстоятелства, които да налагат издаването на разрешение.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Бозев е собственик и управител на "Омега Т" ЕООД. Дружеството притежаващо лиценз за извършване на частна охранителна дейност на територията на страната и извършва дейността.

2. Бозев притежавал разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие № РВ 0336074 за пистолет "Макаров", калибър 9х18, фабричен № ХЕКО412 със срок на валидност 28.01.2011 г.

3. На 20.01.2011 г. Бозев подал искане, вх. № К/02-80 до началника на Второ районно управление "Полиция" за продължаване на срока на съхранение и носене на пистолет "Макаров" поради необходимост от лична самоохрана. В лично обяснение от 21.01.2011 г. посочил, че личното оръжие му е нужно поради факта, че фирмата му е с над 100 души служители, лиценз за цялата страна, което предполага множество пътувания и проверки по всяко време на денонощието. Към искането били приложени всички необходими съгласно чл. 79 и 81, ал. 2 ЗОБВВПИ документи.

4. Въз основа на извършена проверка, компетентното длъжностно лице изготвило докладна записка № К/02-80 от 28.01.2011 г., в която посочило, че Бозев има постоянна регистрация, ползва се с добро име и уважението на съседите, искането му е необходимо за самоотбрана, тъй като извършва охранителна дейност чрез собствена фирма от 2001 г. и е представител за Южна България на "Алфа Секюрити" ООД, като извършва и инкасова дейност.

5. На 16.05.2011 г. на Бозев било връчено уведомление за правата му по чл. 34 АПК.

6. На 19.05.2011 г. Бозев входирал лични обяснения като посочил, че ползването на оръжие му е необходимо за самоохрана поради професионалната му дейност - охрана на различни обекти и осъществената от фирмата му печалба.

7. Със заповед № ЯЗ/02-173 от 06.07.2011 г. на началника на Второ районно управление "Полиция", гр. Пловдив, било отказано издаването на разрешение за съхранение и подновяване на разрешението за носене и употреба на огнестрелно оръжие и заповядано изземването на притежаваното от Бозев огнестрелно оръжие.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при посочени фактически и правни основания и в хода на производството органът не допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел, че органът направил точна преценка на фактите и обоснован извод, че не е налице потенциална и непосредствена опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касатора, а искането е за самоотбрана за служебни цели. Приел, че става въпрос за ново искане, тъй като е подадено извън срока по чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ и включва не само съхраняване, а и носене и употреба. С оглед на това приел, че в тежест на касатора е да докаже необходимостта от съхранение, носене и употреба на оръжието и тъй като той не сторил това органът основателно приложил разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспорената заповед.

Този извод на съда е правилен.

По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за предмета на спора факти и настоящата инстанция ги приема като правилно, точно и пълно доказани. Безспорно е, че касаторът е български гражданин, едноличен собственик и управител на дружество, което осъществява частна охранителна дейност въз основа на надлежно издаден лиценз. Безспорно е, че подаденото до ответника искане за продължаване на срока за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие е в качеството на физическо лице, не в качеството на собственик и управител на дружеството. Безспорно е, че основанието за исканото разрешение е "лична самоохрана", свързана с ангажименти по дейността на собственото му дружество. Не се спори също, че по отношение на касатора не са налице отрицателните предпоставки на чл. 58, ал. 1, т. 1-9 ЗОБВВПИ. Спорът е досежно наличието на предпоставката по т. 10 - основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение, и с оглед на това обосноваността на фактическите констатации на съда и тяхната правна квалификация.

В съответствие с нормативната уредба, съдът правилно приел, че доказването на необходимостта от придобиване на огнестрелно оръжие е задължително условие за разрешаване извършването на правно-регламентираната дейност, т. е. за създаването на субективното право. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В случая касаторът обосновал причината за исканото разрешение не с гражданска цел, а със служебните цели на притежаваното и управлявано от него дружество. И в заявлението си до органа, и в допълнителното пояснение, и в жалбата до съда, и в касационната жалба той твърди само и единствено, че основанието му за направеното искане е свързано с дейността на дружеството му, с необходимостта да посещава охраняваните обекти, с извършването на "професионалната дейност като охрана". Това означава, че искането му е обусловено от изпълнението на служебните цели и задачи на извършваната от собственото му дружество охранителна дейност като търговска такава, а не е породена от някакво лично негово качество или състояние.

Именно поради това органът изрично посочил в мотивите на оспорената заповед, че доводите, които касаторът изтъква, ако действително са налице, могат да бъдат отчетени в рамките на дейността на юридическото лице. Именно то може да прецени какви средства за охрана са необходими и достатъчни, ако при осъществяване на дейността касаторът е поставен в състояние, което изисква самоохрана. Редът за това, както обосновано приел в мотивите си съдът, не е по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, а по Закона за частната охранителна дейност и в частност по реда на самоохраната - чл. 11. С оглед на изложеното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са всъщност доводи за неговата правилност, тъй като само утвърждават и потвърждават целта, с която е поискано разрешителното и която категорично не е гражданска, а служебна.

Без правно значение за законосъобразността на оспорената заповед, както обосновано приел съда, е фактът, че на касатора са били издавани разрешения за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешителното органът е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Противното би значело разрешението да не е със срок. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност за обществото. Поради това законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично - на пет години, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие.

Видно от изложеното релевираните от касатора твърдения за неправилност на съдебното решение са неоснователни. При неоснователност на касационното основание и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Страните по делото не са поискали присъждане на направените разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд