Решение № 14476 от 23.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4716/2020 г.

Решение № 14476 от 23.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4716/2020 г., II о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на началника на РДНСК-Хасково против решение № 6/05.02.2020 г. по адм. дело № 742/2018 г. по описа на Административен съд- Хасково, с което е отменена заповед № ДК-10-ЮЦР-24/22.06.2018 г. на началника на РДНСК- ЮЦР- Пловдив и преписката е изпратена на началника на РДНСК-Хасково за ново произнасяне. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Касационният жалбоподател счита, че с отменената заповед началника на РДНСК се е произнесъл и по законосъобразността на инвестиционния проект, обсъждайки го подробно в мотивите си. Счита, че след направената законодателна промяна началникът на РДНСК-Хасково, на когото преписката е върната за ново произнасяне, е лишен от правомощието да разглежда жалби против разрешения за строеж. Поради това касационният жалбоподател моли за отмяната на атакуваното решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците Г. Стайков и Р. Георгиев, и двамата от [населено място], считат касационната жалба за основателна и молят съда да я уважи. Ответниците Р. Петкова от [населено място], С. Михова от [населено място] и С. Симеонова от [населено място] считат касационната жалба за неоснователна и молят за отхвърлянето й. Претендират за разноските по касационното производство. Прокурорът предлага на съда да остави в сила атакуваното съдебно решение поради липсата на касационни основания. Върховният административен съд, второ отделение, счита подадената жалба за процесуално допустима. Същата е подадена в законоустановения срок против решение, което подлежи на касационен контрол и от страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Административният съд е сезиран с жалба от Р. Петкова, С. Михова и С. Симеонова против заповед № ДК-10-ЮЦР-24/22.06.2018 г. на началника на РДНСК- Южен централен район, с която е оставено в сила разрешение за строеж № 94/02.05.2018 г., издадено от главния архитект на община Хасково за преустройство на жилище и два броя складови помещения в две жилища в ПИ 77195.721.364 по кадастралната карта на град Хасково. Посоченото разрешение за строеж е издадено въз основа на инвестиционен проект по части: архитектурна, конструктивно становище, В и К и електро, съгласувани и одобрени на 23.02.2018 г. от главния архитект на община Хасково. Съобразно представения инвестиционен проект се предвижда преустройство на жилище и складови помещения на партерния етаж в два броя самостоятелни обекта с предназначение жилища в триетажна жилищна сграда. Разработката обхваща вътрешно преустройство на основното жилище, находящо се на първи жилищен етаж, като към единия новообособен апартамент се присъединява прилежащата складова част от партерния етаж с изграждане на нови преградни зидове, частично премахване на съществуващи зидове, изграждане на нова връзка между първи жилищен етаж и партер посредством метална стълба, без да се засяга съществуващата носеща конструкция. В мотивите на посочената заповед е описано, че с проекта не се отнемат общи помещения и площи или части от тях; не се изменят съществено общите части на сградата и се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос. Поради това административният орган е приел, че разпоредбите на чл. 38, ал. 5 и чл. 185, ал. 1-4 от ЗУТ са спазени, отхвърлил е подадените жалби и е оставил в сила разрешението за строеж. Съдът е приел, че административният орган не се е произнесъл по отношение на инвестиционния проект, тъй като в диспозитива на заповедта липсва изрично произнасяне в тази насока. Приел е, че това обстоятелство противоречи на чл. 216, ал. 1, т. 2 (отм.); и се явява самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед, тъй като не е осъществена цялостна проверка за законосъобразност. Поради това е отменил заповедта без да обсъди материалната й законосъобразност. Преценил е, че с оглед на законодателната промяна, към момента компетентен да се произнесе по жалбите срещу разрешението за строеж е началника на РДНСК-Хасково, поради което му е изпратил преписката за ново произнасяне. Дал е задължителни указания по приложението на материалния закон. Така постановеното решение е неправилно. Същото е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено процесуално нарушение. Касационната инстанция не споделя направения от съда извод, че административният орган не се е произнесъл по законосъобразността на инвестиционния проект. За да приеме, че разрешението за строеж следва да се остави в сила, в мотивите към постановената заповед началникът на РДНСК е обсъдил одобрения инвестиционен проект и е приел, че той попада изцяло в хипотезите, предвидени в чл. 185, ал. 1, т. 2, 3 и 4, поради което не е било необходимо и съгласието на собствениците в етажната собственост. Съобразно правилото на чл. 148, ал. 8 от ЗУТ одобреният инвестиционен проект е неразделна част от разрешението за строеж. Ето защо касационната инстанция приема, че като е оставил в сила обжалваното разрешение за строеж, чиято неразделна част е одобреният инвестиционен проект, обсъден в мотивите на заповедта, административният орган се е произнесъл и относно проекта. Административният съд е отбелязал законодателната промяна в чл. 216 от ЗУТ, но въпреки това е върнал преписката за ново произнасяне на началника на РДНСК- Хасково. Съдът е следвало да съобрази, че след извършената промяна липсва предвиден процесуален ред за произнасяне от началника на съответната РДНСК по жалба срещу разрешение за строеж. След този момент преценката по жалби срещу строителни разрешения е поставена само в правомощията на съда, но не и на контролния орган. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на § 44 от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ бр. 25/2019 г.), съобразно който подадените по реда на отменения чл. 216 жалби и протести, по които до влизане на закона в сила няма произнасяне по органа по чл. 216, ал. 2, се изпращат служебно по компетентност на съответния административен съд. При липсата на друга преходна разпоредба относно довършването на започнатите производства, в случай, че издадената от органа по чл. 216, ал. 2 заповед бъде отменена от съда, следва да се приеме, че във всички случаи съдът дължи произнасяне по законосъобразността на разрешението за строеж и одобрения проект. С обжалвания съдебен акт не е извършена преценка за законосъобразност на самото разрешение за строеж, ведно със одобрения проект, поради което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при което съдът следва да прецени законосъобразността на самото разрешение за строеж ведно с проекта. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВАС на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение