Решение № 3192 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11506/2013 г.

Решение № 3192 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11506/2013 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 4822 от 15.07.2013 г. по адм. дело № 1129/2012 г. на административен съд - София град. С него е отменено уведомително писмо изх. № 02-200-2600/5364 от 2.10.2011 г. за отказано финансово подпомагане на "Денчев - Еко Продукт" ЕООД в размер а 1405 лева по СЕПП и 635.30 лева по СНД и преписката е върната за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Правят се доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила и несъответствие с материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответното дружество "Денчев - Еко Продукт" ЕООД със седалище в град Сливен не взема отношение по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата. Мотивира се, че съдът е следвало да отхвърли оспорването в частта му, в която са намалени поисканите суми по СЕПП до размер на 1344.12 лева, по НДР до 618.23 лева, а по НР1 за 329.16 лева и да отмени административния акт само за посочените разлики. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от търговското дружество против уведомително писмо на изпълнителния директор на ДФЗ в частите му, в които е отказано финансово подпомагане по СЕПП в размер на 1405.02 лева; по СНДП в размер на 635.50 лева и по НР1 в размер на 329.16 лева. Направил е две възражения: първото, че при измерванията не е спазен изискуемият толеранс. Второто, че е извършена проверка на място, за резултатите от която жалбоподателят не е уведомен. От приложената административна преписка, съдът е установил, че жалбоподателят в качеството си на юридическо лице е подал заявление за подпомагане за стопанската 2010 г. по три мерки: Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за национални доплащания на хектар /СНДП и Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони /НР1/. Посочил е управляващото физическо лице, стационарен и мобилен телефон за връзка и адрес за кореспонденция, съвпадащ с адреса на управление. Кандидатствал е с 31 БЗС, разположени в землищата на шест села. Общата заявена площ по първата мярка е 39.11 ха с поискана сума от 7155 лева; по втората мярка 37.38 ха за сумата 3740.93 лева и по третата - 6.93 ха за сумата 1490.91 лева. По заявлението е извършена проверка на място чрез дистанционен контрол. Съставен е контролен лист, имащ характер на контролен доклад, по който са отразени посочените нередности. Контролният лист не е подписан от представител на заявителя. Административният орган се е позовал на обстоятелството, че дружеството не е намерено на посочения от него адрес, поради което е изготвено уведомление от 14.12.2010 г. Наред с уведомлението, ответната страна е представила пред съда и протокол от същата дата за съобщаването му на таблото за уведомления на ДФЗ. За изясняване на спора, съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза. Приел е изготвеното заключение, съгласно което общият размер на недопустимите за подпомагане площи по СЕПП и по СНДП е с 0.10 ха по малък в сравнение с определените такива от ДФЗ. Разликата се дължи единствено на обстоятелството, че според вещото лице БЗС 16688-203-11-2 с площ от 0.10 ха е допустим за подпомагане. При тези данни по делото, съдът е приел допуснато от административния орган нарушение на изискването да предостави контролния доклад на дружеството-заявител за запознаване. В тази връзка не е приел писмените доказателства за уведомяване чрез разлепване на таблото, като се е позовал на редовно връчено само три месеца по-рано уведомително писмо за констатирано застъпване. На второ място, съдът е счел това нарушение за съществено само по отношение на БЗС 16688-203-11-2, тъй като само за него в експертизата е посочено, че е изцяло допустим за подпомагане, доколкото не е покрит от заснемането през 2010 г. По отношение конкретно на този блок, съдът е приел неизпълнение на изискването на чл. 35, т. 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г., тъй като не е извършена физическа проверка, при положение, че фотоинтерпретацията не е дала възможност да се провери точността на декларацията. Приемането на този БЗС, като годен за подпомогане по първите две мерки, е дало основание на съда да приеме, че за разликата в сумата за подпомагане, съответна на тези 0.10 ха по първите две мерки, отказът на ДФЗ е незаконосъобразен. Макар отказът по тях да е отменен изцяло, дадените указания в мотивите на съдебния акт касаят само БЗС 16688-203-11-2. Решението е неправилно, поради неправилен правен извод на съда за допуснато нарушение на чл. 35 от посочения регламент. Видно от приложената по делото извадка от правилника за дейността на отдел "Технически инспекторат", за извършване на дистанционен контрол, на експертите се предоставят орторектифицирани снимки на дадения район за обработване с Гео Медия. Експертите извършват фотоинтерпретация - оценяване на граници и култури, за което попълват контролен лист. При връщане на данните от проверката в ИСАК е задължително качването на експортираните от Geomedia shape файлове. Главният експерт прави процедурна проверка и прилага контролния лист към досието. В изготвения в конкретния случая контролен лист по отношение на спорния БЗС е отбелязано, че той е извън проверката, поради факта, че не попада в нито една снимка за текущата година, поради което е отразен с код Т2. Обстоятелството, че спорното БЗС е попаднало извън слоя за подпомагане, го е изключило и от обхвата на дистанционна проверка. Ето защо той не подлежи на задължителна физическа проверка. Такава се провежда само в случаите, при които фотоинтерпретацията не е дала възможност да се провери точността на декларацията, а БЗС не попада сред тях. Този извод не би се променил дори контролният лист да бе връчен на представител на жалбоподателя. Поради това допуснатото нарушение на административно-производствените правила няма характер на съществено, което да доведе до извод, противоположен на този, направен от административния орган. Неправилното приложение на материалния закон от съда съставлява отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението ще следва да се отмени и подадената жалба срещу уведомителното писмо се отхвърли, като неоснователна. С оглед изхода на делото и направените искания от пълномощника на ДФЗ пред двете съдебни инстанции за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, ще следва да се осъди дружеството жалбоподател да заплати по 150 лева за всяка съдебна инстанция, съставляващи общо 300 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 Върховният административен съд, четвърто отделение