Решение № 5066 от 6.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10122/2011 г.

Решение № 5066 от 6.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10122/2011 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане, предявено от Елена Костова Джевизова /Елена Йорданова Джевизова-Костова/ за отмяна на основание чл. 239, т. 2 от АПК на решение от 19.12.2009 г. по гр. дело № 27968/2006 г. на Софийския районен съд, оставено в сила с решение № 1241 от 17.03.2011 г. по адм. дело № 1792/2010 г. на Административен съд - София град. Развива доводи за неистинност на заключението на единичната съдебно-техническа експертиза и заблуждаване на съда, извършено от вещото лице Светлана Георгиева Бирова. В срока за произнасяне е постъпила молба от Елена Йорданова Джевизова с искане да се отложи делото, поради заболяване. Към нея са приложени болничен лист № 80 от 27.03.2012 г. за временна нетрудоспособност за периода от 27.03.2012 г. до 31.03.2012 г. Определеният от лекаря режим на лечение е домашен-амбулаторен. Приложени са и два листа с резултати от лабораторни изследвания на кръв и урина. При преценка на молбата, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от АПК, която предвижда възможност за отлагане на делото, ако страната не може да се яви поради препятствие, което не може да отстрани. Молителката не е установила, че общото заболяване съставлява по своя характер препятствие, което не може да отстрани, тъй като не е представила документите, изискуеми по чл. 18, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза, приета с ПМС № 87 от 5.05.2010 г., обн. ДВ. бр. 36/2010 г. В нормата е посочено, че при определен домашен амбулаторен режим, осигуреният се явява пред органите на съдебната власт и през периода на разрешения отпуск поради временна нетрудоспособност. Само в случаите, когато представи Медицинско удостоверение, в което е отбелязано, че заболяването му не позволява явяване пред органите на съдебната власт, може да се приеме наличие на препятствие по смисъла на чл. 139, ал. 1 от АПК. Молителката не е представила такова медицинско удостоверение. А дори и в болничния лист под формата на бележка не е вписано от лекуващия лекар, че състоянието й не позволява явяване в съда. При липсата на нормативно установените писмени доказателства, съдът намира, че молбата е неоснователна. В срока за произнасяне не следва да се отменя протоколното определение за даване ход на съдебните прения и делото да се отлага за друга дата. Ответната страна не изразява становище по искането за отмяна на влязлото в сила решение. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. Производството пред районния съд е по реда на чл. 13, ал. 6 от ЗВСВГЗГФ. Образувано е по жалба, поддържана от Елена Йорданова Джевизова против решение № ВГ 140 от 15.11.2000 г. на поземлена комисия Витоша, с което на наследниците на Мито Маринков Тодоров е възстановено право на собственост върху 14 имота - гори и земи от горския фонд в нови реални граници. За изясняване на спора, съдът с протоколно определение от 4.06.2007 г. е допуснал изслушване на допълнителна съдебно-техническа експертиза с точно поставените задачи. С определение от 8.10.2007 г. е назначил за вещо лице Светлана Георгиева Бирова, представила заключение на 5.02.2008 г. Същото е прието в съдебното заседание на 2.04.2008 г. в отсъствие на страните или техни представители. С последваща молба от 4.04.2008 г. жалбоподателката е поискала поставяне на допълнителна задача, като при условията на алтернативност е оспорила заключението, като непълно, неправилно и в нарушение на закона. Поискала е назначаване на тройна експертиза. Задачите към нея е формулирала с отделна писмена молба. Тройната експертиза е допусната с протоколно определение от 2.06.2008 г. Заключението й е представено по делото на 14.09.2009 г. Подписано е от вещото лице Бирова с особено мнение, приложено към заключението. Експертизата е приета в съдебно заседание на 13.09.2009 г., когато е даден ход и на съдебните прения. По жалбата районният съд се е произнесъл с решение от 19.12.2009 г. В мотивите е анализирал експертизите и се е позовал на заключението на вещото лице Бирова, като е изложил мотивите за това. Счел е жалбата за неоснователна и я е отхвърлил. Решението е обжалвано от жалбоподателката с касационна жалба пред административен съд - София град. В нея се твърдят допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с назначаването на вещото лице Бирова, кредитирането на заключението по единичната експертиза и особеното мнение по тройната. Доводите са отчетени от касационната инстанция, като неоснователни. С решение № 1241 от 17.03.2011 г. по адм. дело № 1792/2010 г. е оставено в сила решението на районния съд. При тези данни по делото, съдът намира, че искането за отмяна следва да се разгледа, като такова по чл. 239, т. 2 от АПК, тъй като спорът е от съдебно-административен характер и се гледа по правилата на АПК, а не на ГПК. Цитираното от заявителката правно основание за искането за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК е напълно идентично с това, уредено в чл. 239, т. 2 от АПК. Страната твърди, че решенията на съдилищата са постановени на основата на неистинско заключение. В шест пункта е изразила възраженията си срещу заключението и особеното мнение, изготвени от вещото лице Светлана Георгиева Бирова, като счита, че по този начин установява неистинността на даденото заключение. Не е представила, нито твърди установяване на неистинност на заключението по съдебен ред. Преценено при тези данни по делото, искането за отмяна на посоченото правно основание е неоснователно. Разпоредбата на чл. 239, т. 2 от АПК урежда случаите на отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато по надлежен съдебен ред се установи неистинност на заключение на вещо лице. Надлежен съдебен ред е редът, уреден в НПК и този по чл. 124, ал. 5 от ГПК. При липса на каквито и да било данни за установяване неистинността по един от двата способа, искането за отмяна се явява недоказано, а от там и неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение,