Решение № 9812 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9624/2017 г.

Решение № 9812 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9624/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208 - 228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. С. К. от с. З., общ. М., обл. В., чрез процесуалния й представител адв. Татарска, срещу Решение № 265/14.07.2017 г. на Административен съд - В. по адм. дело № 97/2017 г., с което е отхвърлено оспорването й на Заповед № 39/20.01.2017 г. на кмета на община М., нареждаща премахването на незаконен строеж "Масивен гараж с размери 2,60/4,50/2,40 м", находящ се върху обществен имот в кв. 47 по плана на с. Л. - коритото на водно течение, публична държавна собственост. Касаторката претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът - кметът на община М., изразява становище за правилност на атакуваното решение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Сградата с описаните в заповедта параметри представлява строеж според дефиницията на § 5, т. 38 ДРЗУТ. След като се касае за строеж - масивен гараж, то за изграждането му се изисква одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж както по сега действащите правила, така и по действалите към установената със свидетелските показания приблизителна година на построяване - 1980 г. (чл. 55 ЗТСУ). В тази връзка на общо основание е бил необходим изричен разрешителен акт от главния архитект на общината - чл. 148, ал. 1 и 2 ЗУТ. При липсата му строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

1. В случая търпимостта на строежа, която би осуетила премахването му, е изключена по следващите съображения. Доколкото строежът е от 1980 г. или в рамките на две - три години преди или след тази година, по отношение на търпимостта му е приложима разпоредбата на § 16, ал. 1 ПРЗУТ. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че търпимостта се преценява алтернативно или към момента на построяване или към настоящия момент съобразно съответствието на строежа с действащите към тези моменти ПУП или правила и норми по устройство на територията. В конкретния случай се установява, че спорният строеж и по действалия към момента на построяването му ПУП от 1968 г., и по сега действащия ПУП за района от 1990 г., не попада в имота на жалбоподателката, а в рамките на дере - корито на водно течение, което е публична държавна собственост и затова като недопустим по ПУП и правилата и нормите по устройство на територията не е търпим. Съответно премахването му е разпоредено законосъобразно, а с отхвърлящото жалбата против заповедта съдебно решение е приложен правилно материалният закон.

1. Неоснователно е и възражението, че тъй като по плана от 1926 г. коритото на водното течение попада в имота на жалбоподателката, а не са извършвани отчуждителни процедури за тази част, то строежът не подлежи на премахване. Посоченият план от 1926 г. не е действащ нито към момента на изграждане на строежа, нито към настоящия момент, каквото е изискването на § 16, ал. 1 ПРЗУТ, поради което е неприложим относно преценката за търпимост на строежа.

1. Не се установяват и допуснати нарушения от категорията на съществените нито в административното, нито в съдебното производство. Изводите на първоинстанционния съд съответстват на събраните доказателства по делото в тяхната съвкупност.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение.

Неоснователността на касационната жалба обосновава липсата на предпоставки за уважаване на искането на касаторката за присъждане на разноски.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение