Решение № 10336 от 24.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6598/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.160, ал.7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Ай Газ България ЕАД, чрез адв. Л.Владимиров, срещу решение 8247 от 11.03.2025 г. постановено по адм.д.11466 по описа на Административен съд София град за 2024 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт Р-22002224000990-091-001 от 08.08.2024 издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение 1370/09.10.2024 г. на Директора на дирекция ОДОП гр.София, с който на дружеството са определени допълнително задължения по ЗДДС в общ размер на 25 020 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като са налице всички основания по чл.209, т.3 АПК за неговата отмяна. Поддържа, че при постановяването му, съдът на практика е преписал мотивите на ревизионния акт. Не е обсъдил всички доказателства по делото, приетата експертизата, не са обсъдени всички наведени при обжалването съображения. Решението се състои от теоретични постановки, но липсва анализ на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност. С ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит по фактури издадени от Елторо ойл БГ 2014 ЕООД в общ размер на 25 020 лв. Решаващият състав е приел, че отказът е законосъобразен и е изложил мотиви, които не обосновават този краен извод. Законът поставя като условие за упражняване правото на данъчен кредит наличието на доставка, т.е. на резултата, а не на техническата или кадрова обезпеченост на доставчика. Установяването на произхода не е предвидено като предпоставка за признаване на ПДК. Невъзможността да бъде установен произхода на стоката или услугата не обуславя извод, че въпросната стока въобще не съществува или услугата не е извършена, т.е. че не са осъществени реални доставки на стоки и услуги. Възразява се и срещу приетото, че съставените фактури са част от измама. По делото липсват данни за осъществена измама, за която ревизираното лице е знаело или е могло да знае. Издадените фактури са намерили отражение в счетоводството на доставчика и на получателя. Фактурите не са фалшиви, погрешни или поправени, следователно не са налице данни които да сочат на измама по смисъла на Правото на ЕС. Липсата на доставка не може да се твърди или предполага, както и да се базира единствено на косвени доказателства, а следва да бъде доказано по безспорен начин в процеса на ревизията, посредством надлежни доказателствени средства. Иска се отмяна на атакуваното решение, както и на ревизионния акт, с който е отказано право на данъчен кредит. Ответникът Директорът на дирекция ОДОП гр.София, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Решението е обосновано и правилно постановено, поради което се иска да бъде оставено в сила. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 АПК, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на проверка пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт Р- 22002224000990-091-001/08.08.2024 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение 1370 от 09.10.2024 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София, с който по отношение на Ай Газ България ЕАД са установени допълнително задължения по ЗДДС в размер на 21 450 лв главница и лихви в размер на 3 570.30 лв за данъчен период м. април 2023 г. Ревизираното лице има за основна дейност търговия на дребно с петролни продукти. За месец април 2023 г. доставчикът Елторо Ойл БГ 2014 ЕООД е издал на ревизираното лице 13 бр. фактури подробно описани в ревизионния доклад с предмет "услуга съгласно договор за наем на МПС". Фактурите са счетоводно отразени както при доставчика, така и при получателя. Представени са договори и приемо-предавателни протоколи към всяка фактурите и доказателства за плащане в брой. Принципно вярно решаващият състав на АССГ е посочил, че наличието на счетоводна и документална отчетност не е достатъчно за да се признае реалност на осъществените доставки по фактурите и в полза на дружеството да бъде признато право на данъчен кредит. Според съда, липсват доказателства, че отдадените под наем МПС са такива, в които може да се съхраняват горива. Ревизираното лице не е доказало твърденията си, че цистерните не са транспортирани на територията на страната, поради което не са калкулирани разходи за горива. Не е ясно как са стигнали от доставчика до обектите, в които се твърди да са използвани, не е посочено кой е управлявал тези МПС и т.н. Макар и да са представени фактури и други отчетни документи, то информацията която съдържат фактурите не отговарят на изискванията за натурално и стойностно отражение на стопанската операция. Според първоинстанционния съд от ревизираното лице, чиято е доказателствената тежест, не е установено дали доставките са използвани за икономическата му дейност. Липсват пътни листове и не е ясно кой е управлявал процесните МПС; на коя дата е извършеното приемо-предаването им. От друга страна, ако МПС-тата не са се движили къде са били позиционирани и за какво са служили. Обстоятелството, че процесните МПС са преминавали технически преглед преди отдаването им под наем , не налага извод, че са спрени от движение. Въпреки това, не са приложени доказателства, че те са реално предоставени на жалбоподателя и са използвани за неговата икономическа дейност. В приемо-предавателните протоколи е вписано, че са в "отлично техническо състояние", но описанието е общо и липсва конкретика. Съдът е приел, че се касае за формално документиране на сделки и движение на документи, без да е налице фактическо изпълнение на доставките, следователно фактурата е с невярно съдържание. Използването от получателя за упражняване право на данъчен кредит на фактура с невярно съдържание може да се счита за част от данъчна измама. Крайният извод на решаващия състав е, че издадените фактури не отразяват реално осъществени доставки между ревизираното дружество и издателя на фактурите. Във фактурите не е индивидуализиран предметът на доставката, нито е посоченото МПС с регистрационен номер, нито посочен договор за наем с дата, за да бъдат индивидуализирани доставките, което да позволи проверка за всяка една от тях. По тези съображения АССГ е приел, че не са налице реални доставки, които да доведат до законосъобразно упражняване на ПДК. При този извод жалбата на дружеството е отхвърлена, а ревизионния акт е приет за законосъобразен. Решението е неправилно. Основателни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила изразяващи се в необсъждане на приложените по делото доказателства и липса на изложени собствени на съда мотиви свързани с конкретния правен спор. Споделя се твърдението в касационната жалба, че в съдебния акт се съдържат множество теоретични постановки, но как те се отнасят към спорните по делото въпроси не е ясно. Изискването за излагане на мотиви в съдебния акт е заложено в чл.172а, ал.2 АПК. Съдът е задължен да изложи мотиви, в които да посочи становищата на страните, фактите по делото и съответните правни изводи. Този анализ не трябва да е формален, а да позволи запознаване с формираната воля на съда по отношение на спора. В мотивната част на съдебния акт АССГ не е посочил конкретно и ясно дали се касае за доставка на стоки или за извършени услуги. Макар да е посочил предмета на фактурите е изложил съображения относно реалност на доставки както на стоки, така и на услуги. Цитирани са приложимите към спора правни норми и практика на СЕС, без конкретно да бъдат обвързани с установеното от фактическа страна. Съдът не е извършил задълбочен анализ и разбор на представените от ревизираното лице доказателства, не е отделил спорното от безспорното и не е съобразил обстоятелството, че според мотивите на органите по приходите не се оспорва реалността на доставките, а последващото използване на предоставените под наем МПС за икономическата дейност на дружеството. Съдът не е посочил на базата на кои приети за установени факти и обстоятелства е изградил правния извод за законосъобразност на ревизионния акт, доколкото обсъжда ту доставка на стоки, ту на услуги. Освен това не е преценена доказателствената стойност на приложените доказателства и въз основа на кои от тях основава извода си за законосъобразност на ревизионния акт. Липсата на изложени фактически и правни изводи по наведените от страните доводи опорочава правораздавателната дейност за привързване на правни последици към установените факти и обстоятелства. При извършената проверка от настоящата инстанция, се установи, че съдебният акт не съдържа ясно описани фактите по делото, установени от съда; липсва извършена от съда преценка на доказателствата; липсват направени собствени правни изводи. В мотивите си, решаващият състав два пъти / стр. 9, абзац трети, както и на стр.10 / е обяснил при какви условия възниква правото на данъчен кредит и кога настъпва данъчно събитие, но не е отнесъл тази правна постановка към конкретните обстоятелства по делото. По тези съображения и предвид забраната на чл.220 АПК се налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В хода на новото разглеждане съдът следва да посочи конкретно, точно и ясно предмета на доставките, спорните между страните въпроси и в тази връзка да посочи фактите и обстоятелствата, които следа да бъдат установени от страните, с оглед констатациите в ревизионния акт и наведените при обжалването доводи за незаконосъобразност. При новото разглеждане на спора следва първоинстанционния съд да извърши задълбочена преценка и анализ на събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спорните между страните въпроси. В съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК, относно разноските пред ВАС, компетентен да се произнесе е първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,