Решение № 1046 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14464/2015 г.

Решение № 1046 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14464/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "Миграция" - МВР, чрез процесуалните му представители юрк. К. и служител с юридическо образование Терзийска, срещу решение № 6768 от 6.11.2015 г. постановено по адм. дело № 4844/2015 г. на Административен съд С.-град /АССГ/, с което е отменена негова заповед № 5364з-1822/24.04.2015 г., с която на полицейски инспектор К. Д. Д., в сектор "Охрана на дом - С." на отдел "Специален дом за временно настаняване на чужденци - С." /СДВНЧ/ при дирекция "Миграция", е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Касаторът счита съдебното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и излага съображения. Ответникът по касационната жалба - К. Д. Д. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на АССГ е отменена заповед № 5364з-1822/24.04.2015 г. на Директора на Дирекция "Миграция" - МВР, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, чл. 2, т. 1 и чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР на полицейски инспектор К. Д. Д., в сектор "Охрана на дом - С." на отдел "Специален дом за временно настаняване на чужденци - С." /СДВНЧ/, е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение за срок от 3 месеца". За да отмени обжалваната заповед съдът е приел, че е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушение на административно производствените правила, но не е изпълнен фактическия състав на цитираните в оспорената заповед разпоредби на чл. 194, чл. 2, т. 1 предл. 1 и предл. 2 ЗМВР, както и чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР, което води до незаконосъобразност и отмяна на оспорвания административен акт. Решението е правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция без да е необходимо да се повтарят. Правилно решаващият съд е приел за неоснователно възражението на касатора, че полицейският инспектор Демирева е нарушила чл. 17 от Наредба № Iз-1201/2010 г. Съгласно текста на нормата в приложимата редакция (ДВ, бр. 11 от 2012 г.): "При необходимост чужденец може да бъде преместван в друг СДВНЧ след разрешение на директора или заместник-директора на ДМ - МВР". Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон. В сочената наредба законодателят не е поставил изискване необходимостта от преместване да се мотивира било то писмено или устно. Волята му е потвърдена с последвалото изменение на подзаконовия нормативен акт с ДВ, бр. 34/2016 г. и текста на новата ал. 2, в която изрично се сочи, че при "извънредни ситуации" чужденец може да бъде преместван в друг СДВНЧ след устно разрешение на директора или заместник-директора на ДМ - МВР. Достатъчно е в тези случаи да се изготви докладна записка, която да се представи за писмена санкция от органа, който е издал разрешението. Следователно, и с оглед последното изменение на наредбата, законодателят няма изискване за мотивиране на акта за преместване, тъй като това може да бъде въпрос както на целесъобразност, така и на извънредна ситуация. Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, преценявайки "необходимост"-та и по целесъобразност. Неоснователно също така касаторът твърди, че т. 2 от раздел III на Вътрешните правила за определяне на реда за приемане, настаняване, пребиваване, преместване от един СДВНЧ в друг, освобождаване и съпровождане на чужденци в СДВНЧ - С. доразвива нормата на чл. 17 от Наредба № Iз-1201/2010 г. Видно от текста на тази норма: "Началниците на секторите СДВНЧ-С., СДВНЧ-Л. и ПНМ-ДМ след съгласуване с началник отдел СДВНЧ-ДМ докладват писмено на директора ДМ за необходимостта от преместване на чужденеца". Изразът "докладват" не сочи на "мотивират", както приема касаторът. Нормата от вътрешните правила не доразвива нормата на чл. 17 от Наредбата, тъй като не установява правила, различни от посочените в подзаконовия нормативен акт. В случая Демирева е "докладвала" с изготвените от нея докладни записки, санкционирани от директора на ДМ-МВР, с което е изпълнила задълженията си и по Наредбата и по вътрешните правила, което съдът правилно е преценил. Решението му, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, пето отделение