Решение № 14196 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12487/2016 г.

Решение № 14196 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12487/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Х. П." ООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя И. М. против Решение № 1803/12.10.2016 г. на Административен съд - П., постановено по адм. д. № 1021 по описа за 2015 г. на същия съд. "Х. П." ООД обжалва Решение № 1803/12.10.2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-16-1402842-091-01/12.01.2015 г., издаден от П. С. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията, и А. Б. на длъжност главен инспектор по приходите- ръководител на ревизията, потвърден и изменен с Решение № 242/27.03.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП относно допълнително установена дължима сума по ЗДДС в общ размер на 24 198,92 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 9 277,55 лв. и допълнително установени дължими суми за корпоративен данък, както следва: за 2009 г. в размер на 887,48 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 435,77 лв., за 2010 г. в размер на 883,65 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 674,21 лв., за 2011 г. в размер на 60,20 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 17,11 лв., за 2012 г. в размер на 2 630,75 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 477,60 лв. и за 2013 г. в размер на 84,66 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 6,77 лв. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, поради неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон и необосновано- касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, за което подробно се развиват съображения в нея. Иска се отмяна на решението на Административен съд П. и постановяване вместо него на нов съдебен акт, с който да се обяви за нищожен РА, алтернативно да се постанови решение по същество, с което да се отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В отговор на касационната жалба ответникът счита подадената жалба за неоснователна, за което подробно е развил мотиви. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № Р-16-1402842-091-01/12.01.2015 г., издаден от П. С. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията, и А. Б. на длъжност главен инспектор по приходите- ръководител на ревизията, потвърден и изменен с Решение № 242/27.03.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП относно допълнително установена дължима сума по ЗДДС в общ размер на 24 198,92 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 9 277,55 лв. и допълнително установени дължими суми за корпоративен данък, както следва: за 2009 г. в размер на 887,48 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 435,77 лв., за 2010 г. в размер на 883,65 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 674,21 лв., за 2011 г. в размер на 60,20 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 17,11 лв., за 2012 г. в размер на 2 630,75 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 477,60 лв. и за 2013 г. в размер на 84,66 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 6,77 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка. Обсъдил е приетото по делото заключение на ССчЕ и показанията на разпитаните свидетели. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е правилен и законосъобразен, в следствие на което е отхвърлена жалбата на " Х. П." ООД. По касационната жалба на "Х. П." ООД. Направените оплаквания са неоснователни. Настоящият касационен състав намира първоинстанционното решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-16-1402842-091-01/12.01.2015 г., издаден от П. С. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията, и А. Б. на длъжност главен инспектор по приходите- ръководител на ревизията, потвърден и изменен с Решение № 242/27.03.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП относно допълнително установена дължима сума по ЗДДС в общ размер на 24 198,92 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 9 277,55 лв. и допълнително установени дължими суми за корпоративен данък, както следва: за 2009 г. в размер на 887,48 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 435,77 лв., за 2010 г. в размер на 883,65 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 674,21 лв., за 2011 г. в размер на 60,20 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 17,11 лв., за 2012 г. в размер на 2 630,75 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 477,60 лв. и за 2013 г. в размер на 84,66 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 6,77 лв., за правилно. Относно възраженията на жалбоподателя за валидността на РА, който при приложимата след 1.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден с участието на орган по приходите извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 от ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, е разрешен с Т. Р. на ВАС № 5 от 2016 г. В същото е прието, че такъв акт не е нищожен. Относно възраженията на жалбоподателя за отказано право на данъчен кредит по 2 фактури, издадени от доставчика " Г. К. 1" ЕООД с предмет минерална вода, бира, кафе и натурален сок. Правилно е приел първоинстанционният съд, че липсват доказателства стоките по процесните фактури да са предназначени за икономическата дейност на дружеството- жалбоподател. Процесните стоки не са налични по счетоводни данни към 31.12.2009 г., но в същото време не се установяват последващо извършени облагаеми доставки с посочените по-горе стоки и не са представени надлежни доказателства за бракуване на стоките поради изтекъл срок на годност. Относно възраженията на жалбоподателя за допълнително начислен ДДС по фактура № 7000000023 от 30.10.2010 г., издадена от "Г. К. 1" ЕООД. Правилно е приел първоинстанционният съд, че не са налице доказани основания за бракуването на стоките по гореспоменатата фактура. Въпреки твърденията на жалбоподателя във фактурата не е посочен изрично срокът на годност на стоките. В последната й графа, озаглавена "допълнителна информация", първи ред е написано: "1016 LKD0403143/5.08.2011". Това отбелязване и тази информация по никакъв начин не могат да формират извод, че същите съставляват индикация за срока на годност на стоките. Липсват и придружаващи фактурата документи, съдържащи данни за срока на годност на закупените от РЛ стоки. Отделно от това, липсва отговор на въпроса защо стоките не са бракувани през 2011 г., а около една година и половина по-късно, едва в края на 2012 г. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че ДДС е правомерно начислено, защото липсват категорични и безспорни доказателства за действителната нужда от бракуване на въпросните стоки. Относно възраженията на жалбоподателя за допълнително начислен ДДС по повод бракуване на 161 броя дрехи на стойност 11 760,78 лв. поради наличие на плесен, мазни петна и криво ушити тегели. Правилно е приел първоинстанционният съд, че липсват представени доказателства за наличие на обстоятелствата, визирани в чл. 80, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Н. са ангажирани годни и относими доказателства за наличие на плесен по дрехите. Във връзка с гореописаното правилно е извършена корекция на счетоводния финансов резултат, като е увеличен със сумата от 25 705,45 лв. Последната представлява сбор от следните 2 суми- 13 944,67 лв. (данъчната основа по сумата на фактура № 7000000023 от 30.10.2010 г.) и 11 760,78 лв. (сумата на бракуваните дрехи поради плесен, мазни петна и криво ушити тегели). Относно възраженията на жалбоподателя за допълнително начислен ДДС по повод бракуване на плат "Маниш" на стойност 26 510,67 лв. и плат "Мона" на стойност 22 733,60 лв. Не се представят безспорни доказателства, че бракуваният плат е използван само като подложен, а не се е използвал и за ушиване на дрехи. Дадените свидетелски показания не представляват излагане на факти, възприети лично от свидетелката, а само преразказват технологичния процес по извършване на машинна бродерия. Не са представени разходни норми на материали и видове плат, използван за ушиването на дрехи. Правилно е приел първоинстанционният съд, че липсват доказателства за наличие на обстоятелствата, визирани в чл. 80, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. П. е извършена корекцията на дължим ДДС на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. Относно оплакванията във връзка с допълнително начислен ДДС и увеличение на финансовия резултат за 2009 г. относно фактури, издадени от "А. 05" ЕООД (погрешно посочен в първоинстанционното решение като "А.-90" ЕООД), с предмет на доставките - стъклен амбалаж. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че не е доказано наличието на обстоятелство, ограничаващо извършването на корекция на ползвания данъчен кредит по чл. 80, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. П. декларации и свидетелски показания не дават категоричен извод за причинно-следствена връзка между срутването на тавана на пренаето помещение, собственост на СК "Съгласие"- гр. П., и унищожаването на стъкления амбалаж. Свидетелят не уточнява конкретния период, в който е настъпило срутването на мазилката в гореспоменатото помещение. Не може също така и да потвърди, че в помещението е имало складиран стъклен амбалаж. В тежест на жалбоподателя е докаже, че притежаваните от него стоките са се съхранявали именно в това помещение по време на срутването и че е положил грижата на добрия търговец при съхранението им. Категорични доказателства в полза на това твърдение не се излагат. Предвид гореизложеното, правилна е констатацията за наличие на обстоятелства за преобразуване на декларирания счетоводен резултат за 2009 г. на правно основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Липсват конкретни оплаквания в жалбата относно непризнат данъчен кредит и корекцията на счетоводния финансов резултат във връзка с фактура, издадена от "Д. 7" ЕООД. Касационният състав след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК намира решението в тази част за правилно. Липсват конкретни оплаквания в жалбата относно непризнат данъчен кредит във връзка с фактури, издадени от "И." ООД, "И.-Ф." ЕООД и "Д." ООД. Касационният състав след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не констатира пороци на решението в тази му част. Липсват конкретни оплаквания в жалбата относно непризнат данъчен кредит и увеличение на финансовия резултат във връзка с фактури, издадени от "3 С СОТ" АД и от "Д. П." ООД. Касационният състав след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК намира решението в тази част за правилно. Решението на първоинстанционния съд е валидно, правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. На основание чл. 161 от ДОПК се дължи сумата от 1 719,04 лв. (хиляда седемстотин и деветнадесет лева и четири стотинки), изчислена съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към 23.05.2017 г.) Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение,