Решение № 14652 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6694/2012 г.

Решение № 14652 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6694/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Александър Найденов Димитров от гр. София против решение № 4356/26.03.2012 г., постановено по адм. дело № 11357/2011 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № К-6811/28.06.2011 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата и в писмени бележки от пълномощника адв. Борислав Михайлов, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба - министърът на вътрешните работи, оспорва жалбата чрез пълномощника юрисконсулт Анелия Узунова и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение е отхвърлил жалбата на Александър Найденов Димитров против заповед рег. № К-6811/28.06.2011 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови този акт съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби. Приел е за доказано осъществяването на посочените в заповедта действия, квалифицирани от дисциплинарнонаказващия орган като виновно нарушение на етичните правила по т. 4, 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, и изразяващи се в това, че на 27.04.2010 г. след станало пътно-транспортно произшествие /ПТП/ е установено, че в управляваното от Александър Димитров моторно превозно средство /МПС/ се превозват 60 мастербокса цигари без акцизен бандерол, за което е образувано следствено дело и случаят е станал известен на обществеността. Съдът е посочил, че фактическата обстановка правилно е установена от дисциплинарната комисия, а постановлението за частично прекратяване на образуваното срещу Димитров наказателно производство представлява само становище на един държавен орган относно обстоятелството извършил ли е Димитров престъпление или не, това постановление не се ползва със сила на присъдено нещо и не е обвързващо дисциплинарнонаказващия орган. Според съда с писмените обяснения и акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ не се оборва категорично установеното обстоятелство, че Димитров като шофьор е превозвал голямо количество акцизни стоки без бандерол. Съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че АУАН не е последвано от наказателно постановление, като е изтъкнал, че причиняването на ПТП не е послужило като основание за налагане на дисциплинарното наказание, а само е посочено като характеризиращо обстановката, в която се е разкрил превоза на цигарите без бандерол. Приел е също за неоснователно възражението на жалбоподателя че не са взети предвид обстоятелствата, посочени в чл. 229, ал. 2 ЗМВР. Настоящият касационен състав на съда намира, че обжалваното решение е правилно. С оспорената пред съда заповед рег. № К-6811/28.06.2011 г., издадена от министъра на вътрешните работи, на Александър Найденов Димитров - полицейски инспектор IV степен в 02 група "Тежки пътно-транспортни произшествия" от 05 сектор "Оперативна дежурна част и тежки ПТП" на отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ - МВР, категория "Г", на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че е извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, несъвместимо с оставането на служба в МВР, изразяващо се в това, че на 27.04.2010 г. около 14, 20 часа на главен път Е-79, на разклона за с. Плешивец, област Видинска е възникнало ПТП между микробус с ДК № СА4151РА, управляван от Александър Димитров и друг лек автомобил, като местопроизшествието е посетено от следствено-оперативна група под ръководството на следователи от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Видин, а при извършения оглед на товарното помещение на микробуса са намерени 60 мастербокса цигари "WalTon" без акцизен бандерол. Посочено е също, че служителят на МВР е задържан за 24 часа, по случая е образувано досъдебно производство № 2/27.04.2010 г. за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 НК, а случаят е станал обществено достояние, с което са нарушени т. т. 4, 7 и 8 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ рег. № Iз-2013/08.11.2006 г. Дисциплинарното производство е образувано със заповед рег. № К-5825/20.05.2010 г., издадена от министъра на вътрешните работи, като със заповед К-5603/03.06.2010 г. на министъра е променен състава на комисията - дисциплинарно-разследващ орган. За резултатите от проверката е изготвена справка рег. № 6763/09.12.2010 г. и становище рег. № Я-25981/13.06.2011 г., в което е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че не е доказано извършването на дисциплинарно нарушение. Възраженията и доводите, които се поддържат в касационната жалба са били поддържани и пред първоинстанционния съд, който е дал обосновани и правилни отговори, които се споделят от настоящата инстанция. В обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание фактическите основания за издаването й са описани лаконично, но в самата заповед е посочено, че извършването на дисциплинарното нарушение е установено от проведеното дисциплинарно производство, съгласно обобщена справка рег. № 6763/09.12.2010 г. и становище рег. № Я-25981/13.06.2011 г. по описа на СДВР- МВР. В този смисъл, за мотиви на издаване на заповедта следва да се вземат предвид и посочените документи, които са съставени в хода на дисциплинарното производство и към които препраща заповедта. От съдържанието на обобщената справка и становището, което съответства на събраните и приобщените в дисциплинарното производство доказателства, се установява, че на 27.04.2010 г. около 14,20 ч. служителят на МВР Александър Димитров е управлявал МПС - микробус, собственост на трето лице, по главен път Е-79, като на разклона за с. Плешивец, област Видинска е претърпял ПТП, за което се е наложило посещение на следствено-оперативна група и при извършения оглед на товарното помещение на микробуса в него са установени 60 мастербокса цигари от посочената марка, без акцизен бандерол. Тези обстоятелства са безспорни по делото, като са отразени в съставения за пътно-транспортното произшествие АУАН № 144/28.04.2010 г. /№ 509647/, въз основа на който е издадено наказателно постановление № 144/2010 г., както и в докладна записка до началника на РУП - Белоградчик за посетено ПТП на 27.04.2010 г., и същевременно се признават от служителя Александър Димитров в представената от него докладна записка до началника на отдел "ПП" - СДВР от 29.04.2010 г. Не се спори също, че във връзка с установеното транспортиране на акцизни стоки без бандерол служителят на МВР Александър Димитров е задържан за 24 часа, както и че е образувано досъдебно производство № 2/27.04.2010 г. по описа на ОСО в ОП - Видин за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 НК. С постановление за частично прекратяване на наказателно изх. № 326/2010 от 28.12.2010 г., постановено от прокурор при Районна прокуратура - гр. Белоградчик, е постановено прекратяване на производството по ДП № 2/2010 г. по описа на ОСО в ОП гр. Видин, водено срещу Александър Найденов Димитров и Константин Илиев Костадинов за престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 2 и т. 3, вр. ал. 1, предл. I НК. В мотивите на постановлението е посочено, че липсват доказателства, че обвиняемите са знаели или предполагали, че в микробуса има други стоки, освен строителни материали, т. е. направен е извод, че липсват доказателства за умисъл от тяхна страна да държат акцизни стоки без бандерол. Макар по делото да липсват доказателства дали това постановление е влязло в сила, страните не спорят по това обстоятелство и съдът го приема за установено. Защитната теза на касатора, която е поддържана и пред първата инстанция, е обоснована именно с прекратяването на воденото срещу него /и срещу лицето К. Костадинов/ досъдебно производство и с извода, направен в постановлението за прекратяване, че липсват достатъчно доказателства за извършено престъпление от общ характер от страна на обвиняемите. Този довод на жалбоподателя е обсъден от първоинстанционния състав на съда и извода, който е направен се споделя от настоящия състав. С постановлението е прекратено воденото против касатора досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер, като основанието за това прекратяване е извода за липса на доказателства за съставомерност на деянието от субективна страна. Постановлението за прекратяване на наказателното производство не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно установените с него факти и обстоятелства, както и относно направените фактически и правни изводи. Прекратяването на досъдебното производство не изключва възможността за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя, при положение, че е установено извършването на дисциплинарно нарушение. Същественото при преценката дали е налице поведение на служителя, несъвместимо с оставането на служба в МВР е, че същият с поведението си е причинил уронване престижа на службата. Дадените от същия обяснения /твърдения в докладната записка/, според които не е имал никаква представа, че превозва нещо различно от строителни материали и пресован картон и в частност - че превозва цигари без акцизен бандерол, по естеството си представляват защитна теза и същевременно са твърде неубедителни. Този извод се налага като са анализират обстоятелствата, при които според твърденията на жалбоподателя и на другия обвиняем по ДП № 2/2010 г. К. Костадинов е осъществен превоза /твърденията са, че превозът е възложен от трето лице, което Ал. Димитров и К. Костадинов практически не познават и за когото не могат да дадат никакви данни освен собственото му име - Станислав, натоварването е направено от това лице на неизвестно за тях място и с неизвестни за тях стоки или материали/, както от гледна точка на обективно установените факти и обстоятелства и житейски оправданата логика и лична предпазливост, така и от гледна точка на дължимото от страна на Ал. Димитров като служител на МВР поведение и бдителност, произтичащи от заеманата длъжност и свързаните с това задължения за етично поведение. Извършеното от Александър Димитров деяние е установено по надлежния ред и квалифицирането на деянието като дисциплинарно нарушение не е обусловено от квалифицирането му и като престъпление. В чл. 224, ал. 3 ЗМВР изрично е предвидено, че държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. В правната теория и практика непротиворечиво се приема, че дисциплинарната и наказателната отговорност са различни и се носят на различно и самостоятелно основание. Нарушенията на етичните правила са определени от законодателя като нарушение на служебната дисциплина и са основание за дисциплинарна отговорност, независимо от това дали е налице основание за наказателна или административнонаказателна отговорност. Поведението на служителя в МВР, което е квалифицираното като дисциплинарно нарушение и е послужило като основание за налагане на дисциплинарното наказание, не е необходимо да осъществява и състава на престъпление или на административно нарушение. В чл. 230, ал. 1 ППЗМВР е предвидено, че дисциплинарно наказание "уволнение" се налага в случаите, посочени в чл. 227, ал. 1 ЗМВР. Сред предвидените в тази разпоредба от закона хипотези по т. т. 1-10, е тази по т. 10 - "други тежки нарушения на служебната дисциплина". В чл. 230, ал. 2 ППЗМВР е дадено нормативно обяснение на това понятие, като е посочено, че други тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, които са несъвместими с оставането на служба в МВР и за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение", са изброените в т. т. 1-5, като в т. 4 са визирани деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата. От съдържанието на цитираните разпоредба е видно, че нарушението на етичните правила за поведение, с което са уронва престижа на службата, е определено като тежко дисциплинарно нарушение, за което са налага наказание "уволнение". В случая обосновано е прието, че с извършеното от служителя Александър Димитров деяние се нарушават етичните правила по т. т. 4, 7, 8 от Етичния кодекс на държавните служители от МВР, които установяват, съответно, че държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; пази доброто име на институцията, която представлява; насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си. С нарушението на тези етични правила е уронен престижа на службата, тъй като деянието е станало достояние както на други служители на МВР, така и на обществеността с публикацията в Интернет, доказателства за което са представени в първоинстанционното производство. Извършеното нарушение по своето естество обуславя намаляване или загубване на доверието от страна на обществото в полицейската институция. Неоснователно е изложеното едва в писмените бележки пред касационната инстанция оплакване за нарушение на изискването по чл. 225 ЗМВР. Въпреки че касаторът не е направил изрично уточнение за това кой от сроковете по чл. 225 ЗМВР счита за нарушен, следва да се посочи, че не се установява нарушение на установените срокове. В чл. 225, ал. 1 ЗМВР в приложимата редакция съгласно ДВ, бр. 17/2006 г., е предвидено, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 223, ал. 1 ППЗМВР дисциплинарното наказание се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, а според ал. 2, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В конкретния случай дисциплинарно наказващ орган съгласно чл. 228, ал. 1 ЗМВР е министърът на вътрешните работи, материалите от дисциплинарното производство са постъпили при този орган с представянето на обобщената справка относно извършената проверка - рег. № 6763/09.12.2010 г., поради което това е датата, от която започва да тече двумесечният срок по чл. 225, ал. 1 ЗМВР. Съгласно чл. 225, ал. 3 ЗМВР сроковете по ал. 1 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. В конкретния случай служителят е бил в законоустановен отпуск по болест през периода от 01.06.2010 г. до 15.05.2011 г., предвид представените пред първата инстанция болнични листове, поради което през този период не са текли сроковете по чл. 225, ал. 1 ЗМВР. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 28.06.2011 г., поради което е издадена при спазване на сроковете по чл. 225, ал. 1, вр. ал. 3 ЗМВР. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Като е отхвърлил жалбата против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Страната е представлявана от юрисконсулт и съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав