Решение № 9683 от 16.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Е. Андреев от гр. Хасково, чрез адв.Лазов срещу решение 188 от 13.03.2023 г. по адм. д. 842/2022 г. на Административен съд Хасково. С доводи за незаконосъобразност на решението, без да се сочат конкретни касационни основания по чл.209,т.3 АПК, се претендира неговата отмяна ведно със законните последици. Ответникът кмет на Община Хасково, чрез юрк.Ванчева, излага в писмено възражение доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно и съобразено с безспорно изяснената фактическа обстановка по делото. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед УТ-217/25.05.2022г. на кмета на Община Хасково, с която на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж пристройка към жилищна сграда, находящ се в имот с идентификатор 77195.748.663 по КККР на гр.Хасково . Прието е, че се касае за строеж V категория съгласно чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ, изграден без изискуемите по чл.148, ал.1 във вр. с §5, т.38 от ЗУТ строителни книжа през 2000г. /събрани гласни доказателства и констатации на вещото лице/. След задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, вкл. съдебно-техническата експертиза, административният съд е установил, че описанието на незаконния строеж съответства на фактическото състояние , като разпоредената за премахване пристройка е идентифицирана по параметри и местонахождение размери 10,80м /2,60м и Н- 3,05м в най-високата чест, със ЗРП от 28,80кв.м. , изградена по северната фасада на основната сграда с идентификатор 77195.748.663.1 от тухлени зидове и покрив от дърво и ламарина. Въпреки, че съдебно-техническата експертиза сочи на период на изграждане на процесната пристройка след 2012г., административният съд е възприел гласните доказателства и е изградил мотивите си за евентуална търпимост на строежа върху по-благоприятната година на изграждане на пристройката 2000г. В тази връзка са изложени подробни мотиви за нормативно уредените в ЗУТ четири отделни хипотези на търпимост на незаконен строеж според времевия период на изграждането му - § 16, ал. 1, ал.2, ал.3 от ПР на ЗУТ и по §127,ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Прието е, че приложимата хипотеза е тази на ал.3 на §16, която изисква деклариране във визирания в нормата срок на незаконния строеж, за каквото няма доказателства. Освен това не е налице и изискването за съответствие на незаконния строеж с предвижданията на ПУП , действащ понастоящем или действал към момента на изграждане на строежа. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221,ал.2, предл.второ от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт 1/26.01.2022г. ,досежно параметрите на незаконния строеж и липсата на изискуемите строителни книжа не са оборени в съдебното производство. Строителни книжа не се представят от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Следователно заповедта е издадена на съответно правно основание чл.225,ал.2,т.2 ЗУТ. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, изграден преди 10-12 години според вещото лице с оглед вида на вложените материали и данните от КК, т.е. около 2010 година. Следователно процесният незаконен строеж не може да се ползва от режима на търпимост както по § 16, ал. 1, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ, така и по §127,ал.1 от ПЗР на ЗУТ /бр.82/2012г./, тъй като крайния момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е до 31.03.2001г., съгласно §127, ал.1. Обосновани са изводите на административният съд и за нетърпимост на процесния незаконен строеж дори да се приеме, че е изграден през 2000 година, на което обстоятелство сочат единствено свидетелските показания, тъй като не съответства на предвижданията на ПУП и не е деклариран. При горните установявания, решаващият правен извод на съда за безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл.225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл.223,ал.1,т.8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед своевременно заявената претенция от ответника за разноски и изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк.възнаграждение в мин.размер от 100лв,определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,