Решение № 1992 от 23.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, срещу решение 308 от 21.02.2022 г., постановено по адм. дело 691/2021 г. от Административен съд - Благоевград, с което е отменено негово Уведомително писмо изх. 02-010-2600/77 от 19.04.2021 г. и преписката му е върната за ново произнасяне, съобразно дадените указания в мотивите към решението по тълкуване и прилагане на закона. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалвания акт поради необоснованост, съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение, постановяване на ново, с което спорът да се реши по същество и се претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави се и възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претенцията на ответната страна за присъждане на разноски по делото. Ответната страна Пасищно прасе ЕООД със седалище с.Дамяница , представлявано от управителя Ф. Харманджиев, чрез адв. Спасова, в писмен отговор и писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съдебното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък по реда на чл. 80 от ГПК. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия състав намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е Уведомително писмо от 19.04.2021 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с което на дружеството жалбоподател (Пасищно прасеЕООД, с. Дамяница) е било отказано финансово подпомагане по подадено заявление по мярка Агроекология и климат за кампания 2020 г. Въз основа на анализа на събраните в хода на административното и съдебно производства доказателства и на възраженията на страните, съдът е установил фактическата обстановка по делото и е направил извод, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния, по място, материя и степен административен орган, в кръга на правомощията му по закон, в предписаната от закона форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По същество с касационната жалба се правят оплаквания, които съдът от първата инстанция е разгледал и обсъдил подробно в мотивите си, споделени и от настоящата инстанция, към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от страните обстоятелства, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактите, кои доказателства съдът кредитира и защо. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в производството по делото не е препятствано, а обжалваното решение е надлежно мотивирано. Обосновано е приетото от съда, че в хода на административното производство административният орган е допуснал съществени нарушения на процедурните правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Отказът за финансово подпомагане за кампания 2020 г. е мотивиран с разпоредбата на чл.17, ал. 2 ,т. 4 от НАРЕДБА 7 от 24.02.2015г., тъй като са били заявени по-малък брой говеда от одобрените с писмо от 13.02.2019 г. и тези, одобрени с писмо от 14.01.2016 г. на Биоферма Русенски Лом ЕООД, прехвърлени с писмо от 30.08.2018г. По делото е била назначена и приета съдебно-ветеринарна експертиза, която е установила, че разминаването в бройката не се дължи защото в обекта не е имало животни , а защото в обобщената справка която се генерира автоматично е показала по-малък брой животни от реално отразените в системата. Първоинстанционният съд правилно е счел , че в конкретния случай административният орган не е изпълнил задължението си , нарушавайки разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от НАРЕДБА 7 от 24.02.2015г., съгласно която, при непълнота на заявените данни или при липса на някой от документите по ал.1 Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция уведомява съответния земеделски стопанин да отстрани допуснатите непълноти в срока и при условията по чл.12 от НАРЕДБА 5 от 2009 г. Административният орган незаконосъобразно е пристъпил към издаване на уведомителното писмо, без да изпълни задълженията си да уведоми дружеството за констатираното разминаване в броя на животните, за начините на отстраняване и за възможните последици. Съгласно чл. 35 АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Затова законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че неизясняването на факти и обстоятелства представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е в състояние да се отрази върху съдържанието на оспорения акт, поради което е обоснован извода му за наличие на отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответната страна за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена в размер на 300 лв., съобразно представените по делото писмени доказателства. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение