Решение № 8658 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14027/2013 г.

Решение № 8658 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14027/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Вендинк Циди" ЕООД, ЕИК 200557115, адрес на управление с. Виноградец, ул. "Първа" № 67, обл. Пазарджик, представлявано от Цветан Николов Иванов срещу Решение № 1950/22.08.2013 г., постановено от Административен съд-Пловдив по адм. дело № 229 по описа на същия съд за 2013 г., с което е отхвърлил жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 131203404/21.09.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, в обжалваната му част, потвърден с Решение № 1539/15.12.2012 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, чрез процесуалния си гл. юрисконсулт Бонева я оспорва в представени писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд-Пловдив е отхвърлил жалбата на "Вендинк Циди" ЕООД против ревизионен акт № 131203404/21.09.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, в обжалваната му част, потвърден с Решение № 1539/15.12.2012 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив за непризнат данъчен кредит в размер на 36 209.55 лв., ведно с прилежащите лихви. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В мотивите си съдът е приел, че правилно с ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "НАП 3" ЕООД с предмет "продажба на шипки" и фактури, издадени от "МХГТ" ЕООД с предмет "продажба на шипки". Според съда не са налице доказателства за реално извършване на доставките по процесните фактури. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че ревизиращият орган законосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Както правилно е посочил съда, доказателствата, събрани по време на ревизията, като протоколи от извършените насрещни проверки и приложенията към него, не установяват, че доставчиците действително са извършили доставките на шипка, документирани в издадените фактури. Задълбочено са обсъдени от съда релевантните факти по отношение на кадровата обезпеченост, включително непредставянето на безспорни доказателства за материалния ресурс на дружествата да осъществят доставките по процесните фактури. Възраженията в касационната жалба преповтарят възраженията, обективирани в първоинстанционната жалба, на които административният съд е отговорил, излагайки подробни мотиви, които настоящият съдебен състав споделя. Съдът се е произнесъл по делото, с мотиви, проследявайки доставките от "НАП 3" ЕООД и "МХГТ" ЕООД по фактури с предмет "продажба на шипки". Във връзка с отделните доставчици, са обсъдени действията на ревизиращия орган, исканията за предоставяне на документи и обяснения от ревизираното лице. Обосновано съдът е приел, че не е доказано реалното извършване на фактурираните доставки. При извършената насрещна проверка на прекия доставчик, "НАП 3" ЕООД не е представил доказателства за предаването и транспортирането на фактурираната шипка, както и съответните документи, регламентиращи дейността по изкупуване на билки-шипки. Съдът правилно е посочил, че събирането, изкупуването и съхранението на лечебни растения и билки към които спада и шипката се подчинява на особени правила и е предмет на специална законова уредба. Законосъобразен е извода на съда, че реална доставка на билки следва да се документиран освен с фактура за продажба, но същата следва да бъде придружена от документите регламентирани в Закона за лечебните растения и Наредба № 5 от 19.07.2004 г. за изискванията на които трябва да отговарят билкозаготвителните пунктове и складове за билки. Правилно е прието за недоказано и, че "МХГТ" ЕООД е доставил шипка на ревизираното лице. Съдът е приел, че не са представени доказателства за произход, транспорт и складиране на стока, липсват документи, които да установяват реалното предаване на стоката, както и не е установена идентичност на стоката закупена от ревизираното лице от доставчика "МХГТ" ЕООД и тази продадена на "МХГТ" ЕООД. При тези данни съдът обосновано е приел липса на реалност на доставките. При събраните доказателства, правилно е приел административния т съд, че не е опроверган изводът на приходните органи, че доставчикът "МХГТ" ЕООД не е разполагал със съответното количество шипка, съответстващо на доставеното количество шипка, предмет на доставките по спорните фактури, предвид че представените фактури от предходен доставчик са с предмет "хума". Поради това неоснователни възраженията на касатора, че неправилно съдът е приел спорните доставки за нереални. Приходният орган е стигнал до извода, че тези фактури не отразяват реални доставки на стоки по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, респективно данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС. Органът по приходите е приел, че доставчиците нямат капацитета да доставят процесните тонове шипка, поради което тези фактури не документират реални доставки на шипки. Всичко това налага извода за неосъществяване на реални доставки, поради което начисления от доставчика данък е в нарушение на чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл. 6 и 9 от ЗДДС и не е основание за възникване правото на приспадане на данъчен кредит. В случая събраните доказателства не са достатъчни за установяване реалното изпълнение на доставките. Фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит са издадени без основание. Данъкът е начисляван неправомерно, без да е налице извършена облагаема доставка. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. В хода на съдебното производство жалбоподателят е разполагал с процесуалната възможност да иска събирането на доказателства, относно всички относими към настоящия спор доказателства. В този смисъл съдът правилно е приел, че в тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникването на правото на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС. Следва да бъдат споделени и изводите на съда свързани с практиката на СЕС по свързаните дела С-80/11 г. и С-142/11 г., относно тълкуването на разпоредбата на чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО и правилно е стигнал до извода, че фактическите обстоятелства по разглеждания от унгарския съд спор, който е отправил преюдициалното запитване не се покриват с тези, които са установени по настоящето дело, като съдът е изложил подробни мотиви в тази насока и не е необходимо тяхното приповтаряне. Разноски: С оглед изхода на спора разноски не се дължат. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение