Решение № 663 от 13.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 999/2008 г.

Решение № 663 от 13.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 999/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /2007 г./, във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а"от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на С. Д. С./Тахир/ от с. О., община Т., срещу въззивно решение № 341 без дата 2007 г., постановено по гр. д. № 416/2007 г. на Добричкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 26 от 14.03.2007 г. по гр. д. № 267/2006 г. на Т. районен съд, с което е уважен иска на К. К. С. против С. Д. Т., за изменение на мерките относно упражняване на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца О. К. К., роден на 18.11.1999 г. и Ю. К. К., родена на 11.05.2000 г., на основание чл. 106, ал. 5 СК. важен е и обусловения от него иск за издръжка в размер, съответно на 60 лв. за О. и 50 лв. за Ю. месечно, ведно със законните последици, както и е определен обичайния режим на лични отношения на децата с майката. В жалбата са развити оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се иска отмяна на атакуваното въззивно решение и постановяване на друго от касационната инстанция, с което да се отхвърли предявеният иск като неоснователен. Ответникът по жалбата К. К. С. от с. З., община К., Шуменска област, в писмени бележки оспорва касационната жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 26 от 14.03.2007 г. по гр. д. № 267/2006 г. на Т. районен съд, с което е уважен искът на К. К. С. против С. Д. Т., за изменение на мерките относно упражняване на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца О. К. К., роден на 18.11.1999 г. и на Ю. К. К., родена на 11.05.2000 г., на основание чл. 106, ал. 5 СК. важен е и обусловения от него иск за издръжка в размер, съответно на 60 лв. за О. и 50 лв. за Ю. месечно, ведно със законните последици, както и е определен обичайния режим на лични отношения на децата с майката. За да постанови обжалваното решение въззивният съд правилно е приел, че са се изменили обстоятелствата, при които първоначално са определени мерките относно упражняването на родителските права на децата О. и Ю. с влязлото в сила брачно решение № 363 от 12.12.2003 г. по бр. д. № 323/2003 г. на Новопазарския районен съд, при която промяна интересите на децата изискват ревизия на постановените мерки. Правилен е изводът на съда, че е настъпила промяна в ефективността на определените мерки относно упражняването на родителските права от майката, която през тригодишния период от постановяване на брачното решение до предявяване на настоящия иск не е съумяла да се установи постоянно на работа в страната, често пребивава в чужбина и поради продължителното й отсъствие грижи за децата полагат преимуществено нейни близки, битовите условия при които не са добри. Установено е също така, че бащата на децата/ищецът/ е с педагогическо образование, с постоянна трудова заетост като учител в с. З., като същият реализира и допълнителни доходи от селско-стопанска дейност. По делото е установено по безспорен начин, че децата са силно привързани към бащата и трудно понасят съжителството и се затрудняват в общуването със семейството на приятеля на своята майка/социалните доклади и свидетелските показания/. Отчитайки тези нови факти, както и невъзможността на майката да полага реални грижи по отглеждане на децата, които с оглед възрастта си се нуждаят от постоянен родителски контрол, както и реалното желание и възможност на бащата да стори това, въззивният съд правилно е стигнал до извода, че предявеният иск от ищеца за изменение на мерките относно упражняване на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца О. и Ю., с правно основание чл. 106, ал. 5 СК, е основателен и го е уважил. В случая е възникнала нова обстановка, при която интересът на децата изисква промяна на първоначално постановените мерки, с оглед изискванията на чл. 106, ал. 5 СК, до който извод правилно е стигнал въззивният съд. Правилен е изводът на съда, че след прекратяване на брака между страните бащата основно е полагал непосредствените грижи за издръжката и отглеждането на децата, с чувството си за отговорност към тях той е в състояние да им осигури стабилност и комфорт за емоционалното, интелектуалното и физическото им съзряване. Решението е обосновано и законосъобразно. Интересът на децата е основание за възлагането на родителските права. Този интерес е винаги конкретен. Съдът е длъжен да го установи като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравствено развитие на децата, респ. създаване на такива условия на живот, които да съответстват на нуждите им. В случая този интерес е правилно разкрит. В интерес на децата О., 10 годишен и Ю., 9 годишна, е да живеят с баща си постоянно, към който и двете са силно привързани, същите не следва да се разделят и упражняването на родителските права спрямо двете деца следва да се предостави на бащата. Досега децата са живяли заедно. Между тях са възникнали чувства на взаимна привързаност и потребност да общуват помежду си. След разрушаване на семейството разделянето им би внесло ново сътресение в техния живот. Бащата, както се посочи по-горе, се е проявил като добър и грижовен родител, емоционално привързан и към двете деца. Притежава необходимите родителски, възпитателски и морални качества за тяхното отглеждане и възпитание и има по-големи възможности от майката да упражнява пълноценно родителските права. Поддържането на лични отношения между децата и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права е жизнено необходимо не само за родителя, но и за децата. В случая определените от съда мерки на лични отношения ще създадат възможност за децата, общувайки с майката, да създадат близка емоционална връзка и с двамата родители и по-леко да преживеят липсата на истинско семейство. Не се оправдава от фактическа страна и от правна гледна точка оплакването за неправилното преценяване на качествата на родителите. Обоснован е изводът на съда, че бащата се е проявил като добър и грижовен родител и е в състояние да полага необходимите грижи за доброто отглеждане и възпитание на децата. При него те се чувстват спокойно и сигурно. Грижите за децата, освен издръжката и материалното обезпечаване включват и тяхното добро възпитание, включително и в уважение към родителите. В тази връзка е необходимо и двамата родители да положат допълнително усилия, за да могат децата им напълно да преодолеят липсата на истинска семейна среда, тъй като всяко дете има право на щастие и семейство, а родителите му са длъжни да му ги осигурят. Изложеното дава основание да се приеме, че съдът като е уважил иска по чл. 106, ал. 5 СК, е приложил правилно материалния закон към установените по делото факти, като доказателствата и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 и ал. 3 ГПК (отм.). Преценени са в тяхната взаимна връзка и зависимост. Изводите на съда са логични и обосновани. Въззивният съд е изпълнил задължението си да изясни всички обстоятелства с оглед конкретния интерес на децата О. и Ю., съгласно изискванията на чл. 106, ал. 5, вр. с ал. 1 и ал. 2 СК, поради което обжалваното решение, с което е уважен иска относно изменение на мерките за упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца О. и Ю., поради изменение на обстоятелствата, следва да се остави в сила. Не са документирани разноски от ответника по жалбата за настоящата инстанция, такива не се претендират, поради което не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,