Решение № 15125 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2439/2009 г.

Решение № 15125 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2439/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на политическа партия "Атака" (ПП "Атака"), представлявана от Георги Веселинов Зафиров, в качеството му на изрично упълномощено за това лице (областен координатор ) от законния представител на партията Волен Николов Сидеров, с която се обжалва Решение № 259/19.12.2008 г. постановено по адм. дело № 212/2008 г. на Административен съд - Ямбол. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на касатора против Заповед № ОС01/0025 от 04.09.2008 г., издадена от кмета на община Ямбол, и партията е осъдена да заплати на община Ямбол сумата от 100 лева за направени съдебни разноски, както и 40 лева държавната такса в полза на административния съд ПП "Атака" твърди, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като неправилно, поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречието му с приложимия материален закон и необоснованост. Моли съда да уважи подадената касационна жалба и да постанови ново решение по съществото на спора, с което да отмени оспорваната Заповед № ОС01/0025 от 04.09.2008 г. на кмета на община Ямбол. Горните твърдения са подкрепени с аргументи единствено що се касае до касационните основание - противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че: на първо място - съдът погрешно е възприел, че приложимия материален закон, регламентиращ основанията за прекратяване на наемните правоотношение, възникнали по силата на чл. 14, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС) между политическите партии и общините, е чл. 15 от ЗОС, а не Закона за политическите партии; на второ място - съдът не е отчел, факта, че в наемния договор изрично са упоменати основанията, даващи право на наемодателя да прекрати действието на договора, а общината в случая се позовава на не уговорено такова основание - ново строителство; на трето място първоинстанционният съд необосновано е приел, че установената по делото нередовност на съобщаването на страната за започването на административното производство и липсата на редовно уведомяване за издадената заповед е нарушение на административнопроизводствените правила, но не е съществено такова; на четвърто място - необосновани са изводите на съда, с оглед доказателствата по делото, че е доказана компетентността на лицето, подписало административния акт, както и необходимостта от премахване на сградата, помещавала клуба на партията. Ответната страна - Кмета на община Ямбол, не изразява становище и не се представлява по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради правилността на постановения съдебен акт. Посочва се, че съдът правилно е извършил преценката за законосъобразността на процесната заповед спрямо приложимия в случая чл. 15 от ЗОС, а не както касатора подържа спрямо чл. 32, ал. 3 от ЗПП, както и че са неоснователни останалите доводи, изложени в жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав, като взе предвид приложените по делото доказателства и доводите на страните намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежно лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следното: В резултат на проведеното съдебно производство Административен съд - Ямбол е отхвърлил оспорването на Заповед № ОС01/0025 от 04.09.2008 г., на кмета на община Ямбол, с която на основание чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗОС и във връзка с реализирането на ЗРП на ЦГЧ и изграждането на паркинг е прекратено действието на наемен договор № 3096/09.02.2006 г. между община Ямбол и ПП "Атака", касаещ имот с кад. № 87374.537.105.1, считано от 10.09.20087 г. В мотивите на решението е прието, че с оглед събраните по делото доказателства, се установява, че заповедта е законосъобразно издадена от оправомощено за това лица, спазена е предвидената форма, надлежно е мотивирана, не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, основана е на закона и е съобразена с целта му. Решението е неправилно, но не по изложените в касационната жалба съображения. Правото да прекрати, действащия между страните наемен договор относно сграда, находяща се на ул. "Г. С. Раковски" № 3 в град Ямбол, кмета на община Ямбол е обосновал с твърдение за изпълнен фактически състав на хипотезата на чл. 15, ал. 1, т. 2, предл. първо, предвиждаща извършване на ново строителство, разрешено по установения ред и засягане на ползваните помещения. Посочено фактическо основание е строителството на паркинг, чието изграждане ще засегне отдадената под наем сграда. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, административния орган и лицата, за които оспорения административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основание, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая настоящия съдебен състав, счита че кмета на община Ямбол не е доказал факта, че е налице разрешено по установения ред ново строителство към момента на издаване на оспорваната заповед. Съгласно раздел III, глава VIII от Закона за устройството на територията (ЗУТ), с изключение на случаите по чл. 151 от закона, законосъобразно строителство може да бъде извършено само при наличие на издадено и влязло в сила разрешение за строеж. По делото такова разрешение не е представено, от което и като има впредвид, че изграждането на паркинги не попада в хипотезите на чл. 151 от ЗУТ, настоящия съдебен състав, счита за недоказан, от страна административния орган, факта, че е налице разрешено по установения ред ново строителство към датата на постановяване на оспорваната заповед, което засяга отдадената под наем на ПП "Атака" сграда. От тук следва и извода, че Заповед № ОС01/0025 от 04.09.2008 г. на кмета на община Ямбол е издадена в противоречие на материалноправните разпоредби - чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗОС, и като такава на основание чл. 146, т. 4 от АПК следва да бъде определена като незаконосъобразна. Приемайки обратното, първоинстанционният съд е постановил необосновано решение, което следва да бъде отменено като неправилно. Съдът правилно е посочил, че представеното по делото цветно копие от ПУП - ПЗ (подробен устройствен план - план за застрояване) на ЦГЧ (централна градска част) доказва, че за поземления имот, върху който е изградена сградата, помещавала клуба на ПП "Атака", устройствения план предвижда изграждането на паркинг, но тук следва да се отбележи, че градоустройственото предвиждането е стъпка, условие за реализацията, непосредственото строителство на конкретен строеж, но не се припокрива с него. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗОС, изисква в своя състав разрешено строителство, а не промяна в устройствените планове на дадена територия респ. конкретен имот. Що се касае до поддържаните в касационната жалба твърдения, то настоящия съдебен състав счита същите за неоснователни, но с оглед благоприятния за касатора изход на делото и с цел постигане на процесуална икономия, същите не следва да бъда обсъждани. По искането на ПП "Атака" за присъждане на разноски по делото, което не е придружено с претенция за конкретен размер и списък на направените разноски, съгласно чл. 80 от ГПК , във вр. с чл. 144 от АПК, съда счита че същото, като направено с подадената касационна жалба, за допустимо и основателно с оглед чл. 143, ал. 1 от АПК в размер на 39 лева, представляващ заплатените държавни такси пред първата (10 лева) и касационната инстанция (29 лева), доказани с вносни бележки. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 , във вр. с чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение