Решение № 273 от 11.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10073/2020 г.

Решение № 273 от 11.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10073/2020 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности-София" в Главна дирекция "Фискален контрол" на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Лафазански, против Решение № 4171 от 27.07.2020 г., по адм. дело № 698/2020 г. по описа на Административен съд София -град, с което по жалба на "Томи Анджи" ЕООД, е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ФК-С225-0406448 от 17.12.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности-София" в Главна дирекция "Фискален контрол" на Национална агенция за приходите (НАП). В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че необосновано съдът приел, у че ниският размер на контролната покупка е от значение за законосъобразността на наложената ПАМ. Счита, че в случая е установено административно нарушение и следва да бъде защитен както държавният, така и общественият интерес чрез издаване на административен акт при условията на обвързана компетентност. Поддържа, че при издаването на заповедта материалният закон е приложен правилно и съобразно целта му, като е съобразен принципа на съразмерност. Събраните пред съда гласни доказателства не разколебават направените от административния орган фактически изводи. Иска се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В откритото съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Илиев. Ответникът по касационната жалба – "Томи-Анджи" ЕООД, представлявано от управителя Д. Митова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима и редовна и основателна по съображения в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество неоснователна, поради следното: За да наложи ПАМ с оспорената заповед, административният орган е приел, че на 11.12.2019 г. в стопанисван от дружеството търговски обект-зоомагазин в гр. София, е извършено административно нарушение, изразяващо се в това, че при контролна покупка от органи по приходите не им бил издаден касов бон за 2. 30 лв., от наличното в обекта от работещото и функциониращо фискално устройство в обекта. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0399290/8.11.2019 г. Проверяващите приели, че е налице нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, вр. чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Пред първоинстанционния съд са събрани като доказателства писмени – административната преписка по издаване на заповедта и гласни – показанията на свидетелката М. Каменова, която работи в зоомагазина, включително и на 11.12.2019 г. по време на проверката. Сутрин магазинът отварял в 9 часа. Въпросният ден, след като отишла на работа и започнала да работи, братовчед й съобщава, че се извършва животозастрашаваща операция на неин близък и не се знае какъв ще е изходът. Била емоционално нестабилна, след като получила тази информация, около 11 часа сутринта. Преди да получи информацията издавала фискални бонове, наясно е с изискването на закона. Конкретното неиздаване на фискален бон го обяснявала с моментна емоционална нестабилност – получил се шок след съобщението, като конкретната покупка била за малка сума - 2, 30 лв. Обяснила случая на проверяващите, написала го. Не пожелали да им предостави съобщението от вайбър. С обжалваното решение административният съд отменил ЗПАМ. Съдът приел, че макар да е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и процесуалните правила, оспореният административен акт противоречи на закона и на неговата цел. Обосновано първоинстанционният съд приел, че от събраните доказателства не е установена твърдяната от административния орган по приходите организация в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, водеща до системно неизпълнение на задълженията на търговеца към фиска и отклоняване от данъчно облагане. Административното нарушение, за което е наложена ПАМ, се състои в еднократно неиздаване на фискален бон от фискалното устройство в обекта за покупка на стойност 2, 30 лева, при липса на констатации относно това има ли някаква съществена разлика между фактическата касова наличност и тази отчетена от монтираното в обекта фискално устройство (такава констатация няма в заповедта, но видно от протокола разчетената касова наличност от ФУ е 68, 50 лв., фактическата е също 68, 60 лв., като 40 лв. са служебно въведени, тоест няма разминаване). С основание съдът е взел предвид, че не са констатирани при проверката и липсват изложени фактически констатации в мотивите на административния акт по чл. 188 от ЗДДС за други нарушения на данъчното законодателство в проверявания обект, сочещи на системност при неизпълнение на задължението за регистриране и отчитане на продажбите в стопанисвания търговски обект. По сведения на продавачката в обекта, която е дала показания и пред съда, неиздаването на фискален бон за конкретната покупка е инцидентен случай, дължащ се на нейно невнимание поради разсеяност заради семеен проблем, което е обяснила и на проверяващите. Установеното с показанията на въпросната служителка не е опровергано с други доказателствени средства и макар да е изтъкнато и пред приходните органи при издаването на заповедта, не е било взето предвид от тях. Това прави несъстоятелно главното касационно оплакване, че ЗПАМ е отменена само поради размера на контролната покупка. При установените факти, обосновано и законосъобразно съдът е приел, че не е доказано да е създадена в търговския обект организация, която води до такова отклонение от данъчно облагане, което да изпълнява състава на чл. 118, ал. 1 ЗДДС и това да мотивира налагане на ПАМ с преустановителен и превантивен ефект като наложената. Законосъобразно съдът е приел, че в случая е нарушен принципът на съразмерност като при еднократно и инцидентно неотчитане на покупка на стойност от 2, 30 лв. е наложена прекомерно тежка мярка, която не отговаря на целите на закона и би причинила повече вреда, отколкото да предотврати такава за фиска. Обосновано съдът и приел, че установеното инцидентно и еднократно нарушение, извършено при доказаните конкретни обстоятелства, не засяга обществения ред съществено, тъй като освен неиздадената фискална бележка за конкретната покупка, не са установени разлики в касовата наличност и отчетените продажби, което да обосновава и изводите на административния орган, за неотчитане на обороти от продажби и съответно за целено отклонение от данъчно облагане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение