Решение № 4620 от 9.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14570/2009 г.

Решение № 4620 от 9.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14570/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс. (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Царево срещу Решение № 971/17.09.09 г., постановено по адм. д. № 239/09 г. по описа на Административния съд - Бургас, с което е отменен раздел II от Решение на Общински съвет Царево № 222/27.01.09 г. по т. 8 от дневния ред на заседанието, проведено на 27.01.09 г. и отразено в Протокол № 20/27.01.09 г. за определяне размера на таксата за битови отпадъци за 2009 г. за населените места в Община Царево. В касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо като постановено по процесуално недопустима жалба и се иска да бъде обезсилено- Касаторът поддържа и евентуално становище за неправилност на решението като постановено в нарушение на закона - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и иска да бъде отменено атакуваното решение. Не претендира разноски. Ответниците Васил Георгиев Каридков, Георги Великов Костадинов, Георги Желязков Бъчваров и Людмил Михов Николов, редовно призовани за съдебно заседание, не са се явили или са изпратили представител, не са изразили и становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в хода по съществото на делото. Върховният административен съд, Първо - А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Решение № 971/17.09.09 г., постановено по адм. д. № 239/09 г. по описа на Административния съд - Бургас отменен раздел II от Решение на Общински съвет Царево № 222/27.01.09 г. по т. 8 от дневния ред на заседанието, проведено на 27.01.09 г. и отразено в Протокол № 20/27.01.09 г. за определяне размера на таксата за битови отпадъци за 2009 г. за населените места в Община Царево. Административният съд е приел, че решението като общ административен акт, издаден на основание чл. 62, чл. 63, ал. 1, чл. 66 и чл. 67, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и Васил Георгиев Каридков, Георги Великов Костадинов, Георги Желязков Бъчваров и Людмил Михов Николов имат право да го обжалват в качеството си на задължени по ЗМДТ лица, което е независимо и отделно качество от статута им на общински съветници. Решаващият съд е приел, че при издаване на атакуваното пред него решение е допуснато нарушение на материалния закон - чл. 62 и чл. 66 от ЗМДТ като е извършено разширяване на видовете дейности, които участват при определяне на таксата за битови отпадъци. Така постановеното съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. Касационната инстанция намира, че обжалваното решение не е недопустимо по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК. Цитираната в касационната жалба съдебна практика е непротиворечива относно правното становище, че чл. на колективен орган няма право да атакува решенията на този колективен орган в "това му качество" т. е. като участник при формиране на състава на административния орган. Следователно във всички останали случаи, когато отделен административен акт засяга права или законни интереси на членове на колективен орган, но не в това им качество, а като субекти, носители и на други права, за тях е допустимо да е налице право на жалба по общите правила за обжалване в зависимост от вида и характера на акта. В конкретния случай обжалваното пред АС-Бургас решение е общ административен акт, който засяга всички задължени по ЗМДТ лица на територията на Община Царево. От писмо изх. н. 393/29.05.09 г. на Община Царево се установява, че Васил Георгиев Каридков, Георги Великов Костадинов, Георги Желязков Бъчваров и Людмил Михов Николов са със статут на данъчнозадължени лица към Община Царево по ЗМДТ, от което следва, че решението за определяне годишния размер за 2009 г. на ТБО рефлектира пряко върху тяхната правна сфера като данъчнозадължени лица, независимо от качеството им на общински съветници. В този смисъл изводът на АС-Бургас за процесуална допустимост на жалбата им е правилен и съобразен с разпоредбата на чл. 184 от АПК във връзка с чл. 147, ал. 1 от АПК. Доводите в касационната жалба, че неподаването на декларации по чл. 12, т. 4 от Закона за предотвратяване и разкриване конфликт на интереси означава, че общинските съветници Васил Георгиев Каридков, Георги Великов Костадинов, Георги Желязков Бъчваров и Людмил Михов Николов не са лично и непосредствено засегнати от обжалваното от тях решение, не могат да бъдат възприети. Процесуалните предпоставки за обжалване на административните актове са предвидени в АПК и в нито една хипотеза не е предвидено, че правният интерес като такава процесуална предпоставка може да се декларира едностранно от жалбоподателя, за да се приеме, че е налице. Във всички случаи наличието на правен интерес е обективен факт, който подлежи на доказване в съдебното производство и съдът следи служебно за неговото съществуване. Следователно декларирането на конфликт на интереси, предвидено в материален закон, съдържащ и специална процедура за проверка и контрол, не може да рефлектира върху обективното съществуване или не на правен интерес от обжалване на административен акт. Допълнително следва да бъде посочено, че качеството на общински съветник не може да ограничи конституционното право на жалба срещу актове на администрацията, които пряко и непосредствено засягат права или интереси на физическите лица. Съдебната практика е еднозначна, че в правомощията на общинския съветник не е включено правото да обжалва актове на общинския съвет, но притежаването на правомощия като общински съветник не лишават същото това лица от правата на гражданин. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение е процесуално допустимо като постановено по подадена в срок жалба от активнолегитимирани лица, за които е доказано, че притежават пряк личен интерес от обжалване на решението на Общинския съвет Царево. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не противоречи на материалния закон, а е съобразено с точния смисъл на нормите на ЗМДТ. Съгласно чл. 62 и чл. 66 от ЗМДТ размерът на таксата за битови отпадъци се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. При изчисляване на размера на таксата за битови отпадъци, видно от одобрената от Общинският съвет план - сметка е използван като компонент "поддържане на зелени площи", който не е включен в дейностите, за които общината има право да събира такса битови отпадъци. При постановяването на решението си съдът е преценил правилно събраните по делото доказателства и направените от него изводи съответстват на установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка и не противоречат на закона. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за които оспореният акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Административният съд е приел, че административният орган е изложил в разискванията при вземане на отмененото решение фактическите основания за издаването му, които обуславят неправилно приложение на материалния закон от Общинския съвет. Правилен е изводът, че Общинският съвет Царево при определяне размера на ТБО за 2009 г. не се е съобразил само с разходите, необходими за изброените в чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ дейности, а именно 1.осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други; 2. събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им; 3. проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци; 4. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване, но и с още една отделна дейност, а именно "поддържане на зелените площи". Обстоятелството, че "поддържането на зелените площи" и "поддържането на чистотата на териториите от населените места, предназначени за обществено ползване" в Община Царево се извършва и ще бъде извършвана от едни и същи лица не представлява основание да се поставя в тежест на задължените по ЗМДТ лица към Община Царево да заплащат и тази дейност, която не е включена от законодателят като дейност, за която се дължи ТБО. Съгласно чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество, от което следва, че с никакъв друг акт, освен със закон, не е допустимо да се установяват задължения за такси, независимо от причините по целесъобразност за такова решение. В този смисъл позоваването на чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ, според който Общинският съвет определя размера на таксите при спазване на следните принципи: 1. възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата; 2. създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество; 3. постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси, не може да бъде разглеждано като предоставена правна възможност за органите на местно самоуправление да определят такси за услуги, които не са предвидени в ЗМДТ. "Разширяването на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество" следва да се тълкува като осигуряване на възможност за по-голям брой субекти реално да се възползват от предлаганите от общината услуги, но само от видовете, изрично изброени в ЗМДТ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Не са налице посочените касационни основания за обезсилване и отмяна на обжалваното съдебно решение, което е правилно и законосъобразно. По водене на делото пред настоящата инстанция ответниците не претендират разноски, поради което независимо от изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо - А отделение