Решение № 4527 от 18.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6231/2015 г.

Решение № 4527 от 18.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6231/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Главния секретар на Министерството на транспорта информационните технологии и съобщенията срещу решение № 1310 от 05.03.2015 г., постановено по административно дело № 5316/2014 г. от Административен съд София-град (АССГ), с което отменя негова заповед № РД 08-202/29.04.2014 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу административния акт бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът по касационната жалба - Б. Д. С., съпредседател на ПП "Зелените", чрез своя процесуален представител - адвокат К. оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна, поради следните съображения: Административното производство е образувано по подадено заявление от Борислав Димитров Сандов - съпредседател на ПП "Зелените" - София - до Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията - София, с което се иска, на основание Закона за достъп до обществена информация, предоставяне на всички договори, заедно с приложенията към тях, както и допълнителни споразумения, сключени между "Летище София" и "Авиокомпания Хемус Еър", за продажба на части от недвижим имот в местността "Летищен комплекс", с площ от 160 277 кв. м; както и допълнително споразумение № 2/29.06.2013 г., към договор за концесия на гражданско летище за обществено ползване Бургас и гражданско летище за обществено ползване Варна, сключен с концесионера "ФРАПОРТ ТУИН СТАР ЕЪРПОРТ МЕНИДЖМЪНТ" АД от 10.09.2006 г. Със Заповед № РД-08-177/16.04.2014 г., главният секретар на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, разпорежда на основание чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ заявлението да се изпрати на "Летище София" за отговор относно информацията, посочена в "тире първо от заявлението" и предоставя пълен достъп до исканата информация, посочена в "тире второ от заявлението", като определя срок, място и начин на предоставяне. С последваща Заповед № РД 08-202/29.04.2014 г., същия орган изменя първоначалната си заповед, като отменя точки II до VI и създава нова точка VIIIа, с която на основание чл. 4, ал. 1 ЗДОИ, във връзка с чл. 96, ал. 3 от Закона за концесиите, приема, че не е дължимо предоставяне на търсената информация, доколкото същата е публично достъпна и уведомява заявителят, че търсената от него информация се намира в националния концесионен регистър. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е процесуално незаконосъобразен, доколкото административният орган е пререшил въпроса за правото на достъп, без да е провел дължимото производство по чл. 99 и следв. АПК. Решението е неправилно. Необоснован и незаконосъобразен е изводът в първоинстанционното решение, че в случая не се обективира волеизявление на административния орган по чл. 62, ал. 1 АПК - за допълване на административния акт. С първата заповед от 16.04.2014 г. задълженото по ЗДОИ лице е препратил заявлението в частта относно "Летище София" - на търговското дружество "Летище София" ЕАД, за отговор и предоставил пълен достъп до информацията, касаеща втора точка от заявлението. По делото липсват доказателства тази заповед да е връчена на заявителя, така както е отразено в т. IХ от същата. Последвалата Заповед № РД-08-202 е издадена на 29.04.2014 г. Настоящият съдебен състав приема, че в случая административния орган се е произнесъл, при условията на чл. 62, ал. 1 АПК, като отменя, променя и допълва части от не влезлия в сила административен акт. Необосновано, първоинстанционния съд е приел, че същият е процесуално незаконосъобразен, стеснително приемайки, че разпоредбата на чл. 62 АПК дава възможност единствено допълване на акта - когато органът не се е произнесъл по цялото искане. Правилно, задълженият орган по ЗДОИ - констатирайки, че естеството на търсената информация от страна е Сандов е публична и общодостъпна; намира се в националния концесионен регистър, е изменил частично, при условията на чл. 62 АПК - не влязлото в сила и не връчено решение на адресата - отказвайки, на основание чл. 4, ал. 1 ЗДОИ, във връзка с чл. 96, ал. 3 от Закона за концесиите - достъп до информация, публична и общодостъпна - намираща се в националния концесионен регистър. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество на спора, с което жалбата на Сандов срещу Заповед № РД 08-202/29.04.2014 г., на главния секретар на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията - бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение