Решение № 1459 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11933/2015 г.

Решение № 1459 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11933/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Петя и Щ. Т. против решение № 4977/14.07.15 г., постановено по адм. д. № 9163/14 г. от Административния съд С.-град (АССГ). В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Иска се постановяване на решение по съществото на спора, с което да се уважат предявените искове и присъждане на разноски. Ответникът в касационното производство - Столична община чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Касационната жалба е неоснователна. Административният съд е приел, че е сезиран с искове за заплащане на имуществени и неимуществени вреди и иск за мораторна лихва, причинени в резултат на отмененото като незаконосъобразното разрешение за строеж № 599 от 2.08.07 г. на гл. архитект на СО. Съдът е посочил, че твърдените от ищците имуществени вреди се изразяват в разходи за строителство, разходи по изпълнително дело, стойност на изплатени кредити от едната ищца, стойност на заплатен наем от другата ищца, суми от запор върху пенсията на едната ищца, разходи за лечение и разходи за лекарства. Ищците са твърдели също така, че са пропуснали ползи от ползване на жилището и от неговата продажба. Твърденията на ищците за претърпените от тях неимуществени вреди са били за изживени болки и страдания във връзка със заболявания, стрес и уронване на престижа. Административният съд е приел за установено, че ищците са придобили през 2003 г. апартамент с административен адрес- гр. С., бул. "П. Евтимий" № 78, пети надпартерен етаж заедно с таванско помещение над самия апартамент и избено помещение. Установено е, че през 2006 г. ищцата Щ. Т. в лично качество и като пълномощник на съпруга си е дарила на дъщеря си П. Т. собствената им идеална част от имота. По искане на П. Т. през 2007 г. е издадено разрешение за строеж № 599/02.08.07 г. от гл. архитект на С. за преустройство на тавана в ателие и свързването му с апартамента на петия етаж, върху което разрешение било отбелязано, че е влязло в сила на 17.09.07 г. Установено е, че през 2008 г. П. Т. дарява на майка си апартамента, находящ се на бул. "П. Евтимий" № 78, който в нот. акт е описан на две нива, като на второ ниво е описано ателие, чайна и баня с тоалетна. Въз основа на писмени доказателства - договори е установено, че П. Т. е възлагала извършване на строителните дейности на различни фирми. Установено е от съда, че през м. 09.2008 г. строителството е спряно със заповед на директора на дирекция "Контрол по строителството" на СО, а на следващия месец същият орган е разрешил продължаването на строителството. През м. 01.09 г. същият орган отново издава заповед, с която спира строителството на строежа и забранява достъпа до него. Със съдебно решение жалбата на П. Т. срещу тази заповед е отхвърлена. Установено е, че по жалба на етажните собственици в сградата, разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти е отменено с влязло в сила съдебно решение. Въз основа на заключение на съдебно-техническа експертиза, съдът е установил, че вложените в преустройството средства са в размер на 84 481,23 лева. Установено е от съда също така, че П. Т. е сключила на 01.11.2006 г. договор за кредит с "Българска пощенска банка"АД за ремонт на апартамента, находящ се на бул. "П. Евтимий" № 78, който е рефинансиран с договор от 23.09.08 г. с "Райфайзенбанк" ЕАД, по който Щ. Т. е станала поръчител. Установено е, че във връзка с неизпълнение по този договор е образувано изпълнително дело срещу двете ищци, по което е наложена възбрана на апартамента и той е изнесен на публична продан, както и е наложен запор върху пенсията на Щ. Т. Съдът е посочил в решението и четири договора за кредит за текущо потребление, сключени от Щ. Т. с ДСК. От представените по делото медицински документи и съдебно-медицинска експертиза, съдът е приел за установени множество заболявания, от които страда Щ. Т. вкл. и прекаран исхимичен мозъчен инсулт през м. 10.2007 г. Въз основа на заключение по съдебно-психиатрична експертиза, съдът е установил, че по отношение на Щ. Т. е налице рецидивиращо тревожно-прогресивно разстройство, а по отношение на П. Т. е било налице смесено тревожно разстройство с невротична симптоматика. Съдът е установил наличието на договори за наем с наемател - П. Т. от м. 05.10 г. и м. 09.07 г. за наемане на жилища, както и настанителна заповед от 1.10.13 г., по силата на която, тя живее в общежитие на департамент по езиково обучение на СУ"Св. К. О." Съдът е установил, че е сключен посреднически договор от 7.01.09 г. между Щ. Т. и посредническа агенция за предлагането за продажба на въпросния апратамент за цена 87 500 евро. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е формирал извод, че е налице само първата предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно-отменен незаконосъобразен административен акт. По отношение на втората предпоставка от този фактически състав - наличието на вреди, съдът е приел, че разходите за СМР не са вреди, а ползи, тъй като ремонтът е доведен до етап, в който обектът след довършителни работи би бил годен за използване. Съдът не е преценил като имуществени вреди и взетите кредити от Щ. Т., както и разходите по изпълнителното дело, а така също и взетите средства от пенсията й. По отношение на кредитите, съдът е посочил, че това е въпрос на лично решение, което е резултат от свободната воля на човека. Разходите по изпълнителното дело и взетите средства от пенсията на Щ. Т., съдът не е преценил като вреди от административна дейност, а като резултат от нередовно обслужване на кредита. Съдът е посочил, че първият кредит е изтеглен след като вече е имало заповед през 2006 г. за спиране на започнатия строеж, въз основа на което съдът е формирал извод, че направените разходи по кредита и строителството са в резултат на противоправните решения на ищците. Същият извод, съдът е формирал и по отношение на разноските по изпълнителното дело и запора върху пенсията на Щ. Т. Прието е също така, че не е налице причинно-следствена връзка между сочените от ищците имуществени вреди и отмененото като незаконосъобразно разрешение за строеж. Същото съдът е приел и по отношение на твърдените от ищците неимуществени вреди. По отношение на преживения инсулт от ищцата Щ. Т., съдът е възприел съдебно-медицинската експертиза, посочвайки, че той по-скоро се дължи на нередовно лекувана хипертония. По отношение на другите заболявания, установени за тази ищца, съдът е посочил, че те са придобити преди отмяната на разрешението за строеж. По отношение на установеното преживяно депресивно състояние на ищцата П. Т., съдът е посочил, че то по-скоро се дължи на имуществените проблеми вследствие на невръщане на кредитите. Съдът е допуснал, че дори да е налице увреждане в резултат на незаконосъобразна административна дейност, то е по вина изцяло на ищците, тъй като те са започнали строителството още през 2006 г., преди издаването на разрешението за строеж и са го продължили и след издаването му, въпреки, че са съзнавали, че то не е съобщено на етажните собственици, поради което не е влязло и в сила. В тази връзка, съдът е посочил установеното обстоятелство, че П. Т. се е уведомила за разрешението за строеж, както в качеството си на възложител, така и като домоуправител на сградата, в която е строежът. Въз основа на установеното от съдебно-психиатричната експертиза, съдът е приел, че П. Т. е била с ясното съзнание, че строежът се извършва без изрядни строителни книжа. Съдът е посочил, че дори да се приеме увреждане, то е по изключителната вина на ищците, в които случай според съда намира приложение чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция след като съобрази наведените касационни основания, както и доводите в отговора на касационната жалба, а така също и след преглед на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, преценява обжалваното решение като правилно. Съдът подробно и обективно е обсъдил в решението си всички събрани доказателства. Въз основа на този анализ е формирал в по-голямата им част правилни и верни изводи. Материалният закон е приложен правилно от административния съд, който при разглеждане на делото, не е допуснал процесуални нарушения. Обоснован е изводът на съда, че в конкретния случай не са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Безспорно е било между страните, че с разрешение за строеж № 599/2.08.2007 г., издадено от гл. архитект на Столична община, на П. Н. Т. е разрешено преустройство на таван в ателие и свързването му с апартамента на 5-я етаж на жилищната сграда, находяща се на бул. "П. Евтимий" 78. Безспорно е също така, че с влязло в сила решение № 4190/19.09.2011 г., постановено по адм. д. № 5695/10 г., Административният съд С.-град е отменил това разрешение за строеж заедно с одобрените инвестиционни проекти. За да го отмени, съдът е приел, че разрешеното преустройство по същество представлява надстрояване на имота, за което надстрояване, органът е дължал преценка на обстоятелствата за разрешаването му, която не е извършил. Съдът е посочил, че в конкретния случай липсвали документите по чл. 183, ал. 2 ЗУТ - договор за учредяване на право на надстрояване с нотариална заверка на подписите със собственика на УПИ и декларация-съгласие с нотариална заверка на подписа от всички собственици. Установено е също така, че разрешението за строеж е съобщено на П. Т. в качеството й на собственик-възложител и председател на етажната собственост. От съдържанието на заповед № ДК 10-ЮЗР-96/14.07.2010 г. на началник на РДНСК Югозападен район се установява, че по повод на жалби до Дирекция "Контрол по строителството" от живущите в сградата на бул. "П. Евтимий" № 78 относно извършващите се СМР по преустройството на таван в ателие, е разпоредено на кмета на район "Триадица" да приложи разпоредбата на чл. 149, ал. 2, ал. 1 ЗУТ, като разрешението за строеж № 599/02.08.07 г. на гл. архитект на С., да бъде съобщено на всички собственици и носители на ограничени вещни права в имота. От горепосочените обстоятелства следва изводът, до който е стигнал и първоинстанционният съд, че строежът е започнат преди влизането в сила на разрешението за строеж. Изводът, който се налага във връзка с гореустановеното е, че имуществените и неимуществените вреди, които ищците твърдят, че са претърпели, не са в резултат на издаденото разрешение за строеж, което е благоприятен за тях административен акт, а от неговата отмяна, тъй като строителството е започнало преди влизането му в сила. Следователно, каквито и неудобства да са преживели и претърпели ищците от и във връзка с извършеното строителство в обекта на бул. "П. Евтимий" 78, те не са резултат от административната дейност по издаване на разрешението за строеж, а от поведението на ищцата П. Т., която е била титуляр по това разрешение. По отношение на ищцата Щ. Т., аргумент в подкрепа на извода за неоснователност на исковите й претенции е и обстоятелството, че тя не е адресат на разрешението за строеж. По време на извършването на СМР в обекта, тя не е била и лице, засегнато от действието на това разрешение, тъй като е придобила собствеността върху апартамента по силата на договор за дарение от дъщеря й П. Т. на 16.12.2008 г., към който момент СМР, във връзка с които са предявени претенциите за обезщетяване на имуществени вреди вече са извършени. Тази ищца в качеството й на приобретател на имота е знаела за фактическата и правна ситуация, създадена във връзка с разрешението за преустойството му, поради което, съгласявайки се да го придобие в собственост, тя сама се е поставила в положението да търпи неудобствата и негативите от създадената ситуация. Тези съображения са достатъчни, за да се преценят като неоснователни предявените исковете за заплащане на обезщетение, с които съдът е сезиран. Решението на административния съд като правилно следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд